27. Право и политика

 

Проблемът за съотношението между правото и политиката се поставя тогава, когато правото се разглежда в по-общи социологически план като фактор от социалната и политическата действителност. Допирните точни между двете явления разкриват богатото проявление на правото.

Следва да се разграничат двете понятия в научен, духовен и практически смисъл. Така, както правото се интерпретира като наука, духовен факт, така и политиката се третира в горните значения. Идеята за политиката се свързва с идеята за властта, държавата и главно с управлението Политиката като явление е процес на вземане на различни управленски решения. Същевременно тя е и система от отношения между различни социални субекти, главният от които е държавата.

За политика се говори още в древността. Според Аристотел политика е наука за държавата. Защото именно тя предписва какви науки трябва да има в държавните и кои от тях до каква степен всеки да изучава.

Според няко политиката като наука има следните три задачи:

  • чрез изследване дна действителния живот да опознае основните понятия на държавата;
  • да изследва исторически какво са искали народите в политическия живот, какво са създали, какво са постигнали и защо;
  • да издири и установи някои исторически закони и нравствени правила.

Следователно политиката като явление и наука е неизменно свързано с управлението с налагането на определенаи стереотипи на властническо мислене и властническо ръководство. В тази връзка и на правото се възлгат определени задачи, защото и то участва в ръководството на обществото.

Хенкел определя правото като инструмент на политиката. Според него те се различават и от гледна точка на различните области, които ръководят. Политикта винаги се свързва с практически норми и дейности по налагането на управленски решения, докато правото има по-постоянни и непроменяеми от емпирическите обстоятелства компоненти.

Обикновено връзката между двете явления се прави на базата на свободата. Приема се, че правото е възможната свобода в рамките на държавно организираното общество, то е политическата свобода. Естествената свобода се трансформира в политическа с помощта на правото. Затова се твърди от модерната теория, че правото е средство за осигуряване на свободата в политическото общество.

Най-важното при взимоотношенията между правото и политиката е това, че политиката следва да е подчинена на правото. Приматът на правото над политиката е сигурен белег на демокрация в общестовото. Правото рамкира възможностите на политическите образувания за участие в управлението на обществото и държавата. Всяка политическа дейност трябва да е под контрола на правото. В се пак се приема, че е възможно да има и известна зависимост на правото от политиката.

Така в правната и политическата литература се говори за занчението на политическите решения за правотворчески процес. Но никое политическо решение не може да промени същността на правото, това, което е иманенто заложение в него и което е част от неговата метафизика.

Обратното би означавало, че сме изправени пред ситуация на диктатура или тоталитаризъм, защото именно политиката е критерий за оценка на състоянието на обществото – демокрация или тоталитаризъм.

За връзката между двете явления се срещат и други мнения. Те са израз повече на вулгаризаторско-политическо и прагматико-емпирическо интерпретиране на понятията, в което доминират старите (марксистки) възгледи за „значението на политическата борба”. Твърди се например, че законът като израз на политическата воля на управляващата партия е основният организиращ обществения и държавни живот фактор. Погрешно е обаче, да се смята, че законът има типично политическо израз. Държавата не създава закони, а само го санкционира, оформя го, като го включва в позитивноправния ред, и поема правното задължение да го спазва и гарантира. Да приемем, че политическата воля създава закона, значи да твърдим, че политиката има надмощие над правото, което е юридически и демократичен абсурд.

Всяка властваща политическа организация е длъжна да се съобразява както с всеобщите правни начала, така и с обществения интерес. От тази гледна точка законът е компромис, постигнат на базата на сътрудничеството и координацията между различните носители на властта. В по-общ план правото може да се разглежда като компромис, който във всички случаи служи за примиряване на социалните групи, за създаване на хармония в обществото.

Разбира се, по-общи може да се говори за взаимно влияние между правото и политиката. Правото регулира всички отношения в политическото общество – между държавата, париите и организаторите, а политическата оказва известно влияние посредством дейността на трите власти, а именно законодателната, изпълнителната и съдебната. При реализация на правото се осъществява процес на взимане на политически решения. С тях държавата провежда своята политика при управлението на обществените дела, но винаги, съобразявайки се с основните начала на правото.

Има разлика между правните и политическите норми. Въпреки че и правните, и политическите норми са обществени норми, призвани да регулират социалните отношения с различна степен на интензивност, правните норми са по-важни.

Правните норми са с по-висока степен на абстрактност и обобщеност. Те засягат практически цялото общество. Политическите норми засягат по-малък кръг от лица и организации. Те са конкретни правила за уреждане на съвместния политически живот. Техният задължителен характер произтича от волята на ограничен кръг политически лица тогава, когато не се взимат от името на държавата.

Важно е да се направи разлика между политическа и юридическа целесъобразност.

Политическата целесъобразност се подчинява на конкретен политически интерес, а юридическата целесъобразност обхваща и изразява общия интерес. Правната целесъобразност винаги трябва да има предимство пред политическата целесъобразност, защото изобщо правото следва да доминира над политиката. Правната целесъобразност държи сметка винаги на общото, трайното, постоянното в обществения ред.

Правото и политиката имат различия и в системите, които образуват. Правната система има други предназначения за разликата от политическата. В политическата система на общестовот уастват организации, докато в правната система водещи са нормативните образувания. Затова политическата система, в която основен компонент е държвата, е зависима при всички случаи от самата държава, докато при правната система надделяват вечните и постоянни идеи и ценности, независими от практическите политически обстоятелства.

Политиката е приложна държавна дейност, защото засяга живота на държавата. Основен фактор в политиката е въпросът за властта, но всяка власт трябва да бъде правно организирана, да бъде съобразена с юридическите изисквания. Но докато политиката е наука и изкуство за опознаването на силовите фактори в държавата, за действителното им разпределение между обществените групи и за овладяването им с цел да се осъществят известни политико-философски, социални, стопански и др. идеи с помощта на държавния апарат, то правото не разчита на силови фактори, а главно на мирно уреждане на човешките отношения. Но дори и като силов фактор политиката пак си поставя за цел законното управление на държавата.

Освен за политиката в общия смисъл на това понятие се говори и за правоприложна политика. Тя се дефинира като управление на усмотрението на правоприложителите, но само в определени рамки, свързани с характерни за съответния етап на развитие на обществото обстоятелства. Израз на тази

правоприложна политика е примерно съдебната или административната практика и в този смисъл се има предвид нещо, което характеризира и отличава даден правоприложен орган във връзка с неговата дейност по спазването и прилагането на най-висшия юридически акт – закона.

Правоприложната политика е главната насока в дейността на правоприложните органи и е едно от средставата за утвръждаване на приемствеността в правото.

Политиката може да бъде един от функционалните фактори за тълкуване на правото, но само в строго определени рамки. Не е израз на правовост политиката да се взима винаги предвид при разкриване на истинския смисъл на правовите предписания. Тя се свързва главно с актуалното действие на правните предписания, но иначе тя не е и не може да бъде постоянен компонент на тъклуването. С помощта на политиката можем да разберем само временния интерес на законодателя, но не и главния смисъл на юридическия акт.

Различни са и видовете отговорност, които предивждат правото и политиката. Юридическата отговорност винаги се подчинява на строго определени правила, тя е индивидуална и до нейното установяване и санкциониране се стига след съответни проедури. Политическата отговорност не е точно фиксирано понятие, тя зависи при вслички случаи от временни политически обстоятелства. Понякога политическата отговорност може да се търси от социални групи, партии, организации, индивиди и дори от държавата. Тя е налице тогава, когато не е постигната политическа цел, в името на която даден политически субект е бил натоварен със съответната политическа власт.

Правото и политиката са две различни области на социалното битие и познание.

За правомерното протичане на обществените процеси е необходимо да се разграничават двете явления, да не се допуска смесване на техните форми, а да е налице правилото, че правото доминира над политиката. Само така може да бъдат защитени и гарантирани както индивидуалните права, така и свободата на обществото като цяло.