26.Учение за правовата държава и характеристики на правовата държава

 

Учението за правовата държава е теоретично юридическо осмисляне на немския либерализъм от края на 18-ти век. Това е време на осмислянето на правото като фундамент на социалния организъм. Държавата и правото се нуждаят от нови идеи, от ново осмисляне на техния опит, разум и дух. Нужен е нов държавен организъм, който да съчетае изискването за обществен интерес със запазването, разширяването и гарантирането на полагащото се на човека по силата на природата. Това е един опит да се постави граница на държавната намеса в личната сфера на гражданина, стремеж към усъвършенстване на държавния механизъм на основата на запазването на правното начало.

Либерализмът, индивидуализмът, плурализмът са новите теоретични конструкции от времето на бурожазните революции. На преден план излиза рабирането за държавата като устройство, основано на всеобщите ценности и върху общото обществено съглсие с тях. Създава се нова политическа картина на обществото, в която присъстват правният дух, правната идея и правните ценности.

От особена важност за правовата държава е да построи такъв ред, който да модернизира и нагоди правните идеи, да ги подчини на организираността и взаимодействието между отделните части на държавното цяло.

В правната литература се налага понятието „принцип на правовата държава” и той се превръща в един от организационните принципи на модерната демокрация. Същностен елемент от този принцип е и механизмът за разделението на властите. Той се легитимира като еманация на правната идея. Ето защо проблемът за правовата държава винаги трябва да се обсъжда като своеобразен продукт на всеобщата правна идея.

Mодерната правна теория застъпва тезата, че самият закон е творение на правната идея, а не обратното. Правната идея включва смисъла за правото, както и гаранцията за правото. Освен това е подчинена на моралното и разумното начало в обществото.

Правната идея се обективизира като принцип в гаранцията за правото на трите нива на властта и в този смисъл и трите власти следва да се ръководят от проникването на правната идея. От тази гледна точка и разделението на властите е съвършено творение на правната идея. То е проява на правната идея в държавата и обществото.

Характеристики на правовата държава стават разделението на властите, независимата съдебна власт, високото правосъзнание на гражданите и длъжностните лица, спазването на основните човешки права.

От изключителна важност за изграждането на фундаментите на правовата държава е конституирането на механизъм за контрол върху всички държавни структури. Възможностите, с които разполага свободното гражданско общество, са също част от признаците на правовост, за поддържането на социалната и правната свобода.

Правовата държава е ново качество на държавата. Налага се убеждението, че държавата е обединение на свободните членове на гражданското общество. Модерната теория свързва правовата държава с идеите на всички учени, поставили човека и неговата индивидуалност по- високо в аксиологически смисъл от която и да е организация.

Естествено и при подхода към модерната правова държава съществуват разлинчни нюанси.

Някои наблягат повече на формалните белези на правовата държава, други на филосфско- морланите компоненти.

Но разделението на властите фигурира като неизменен принцип на модерната правова държава, като организационно материализиране на правната идея в държавната област. Той се превръща в белег за правовост, във форма, която покрива и защитава съдържанието на държавата.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

Квинтесенцията на правовата държава е съществуването на изграден юридически механизъм за признаване, гарантиране и защита на правата и свободите на личността.

Ядрото и идеята на този механизъм е властноразделителничт принцип. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са трите нива на претворяваенто на гаранцията за правото в обществото от страна на държавата.

Принципът за разделението на властите е формата, а правата на човека са съдържанието на правовата държава. Формата и съдържането се намират в единство и хармония – разделението на властите осигурява съществуването на съдържанието, а то от своя страна разчита на такава организация, която може да признава и гарантира естествените права на индивида.

Това, което може да даде идеята на Монтескьо, Лок и др. на държавата – контрол над властта и свобода за индивида, – е трайно положено в съдържанието на модернта право-ва държава.

Ако вземем предвид тези аргументи, коя държава бихме могли да определим като правова?

Правовата държава е хармония между външната държава и самата държава с нейните три нива на гарантираност на правото – съчетанието на гражданското общество с държавата като институция.

Свободата и равенството в правовата държава са санкционирани и защитени от държавата правни понятия, първични дадености.

Именно това наблягане, това задължително съобразяване с индивидуалното начало, е естественоправната субстанция, отличаваща в крайна сметка не изобщо демократичната държава, а преди всички правовата държава от държавата с друга правно-философска характеристика.

Правовостта на държавата е същностно свойство, съдържание на държавата. При това се има предвид правото, възприето като висша социална даденост, като нравствена културна необходимост.

Правото в правовата държава е такова, че както по своето материално съдържание, така и по своя дух в голяма степен гарантира изпълнението на харамонията между формата и съдържанието.

Държавата от своя стана чрез нивата си на власт извършва функциите в унисон с действието и духа на правото. Така и правото, и държавата общо поддържат и стимулират не само и единствено правото и неговите материални компоненти, но и това, което е в кръга на духовното, идеалното, абстрактното. Тук се има предвид правовостта и правовият дух, правото като култура и като интелектуална дейност.

При конструкцията „правова държава” на преден план излиза правото, а не държавата. Всяко модерно изследване за правовата държава и на отношенията между нея и правото се базира на разбирането, че правото е определящо, насочващо и първостепенно.

След като правото е ядрото на правовата държава, то от значение е по какъв начин механизмът за разделението на властите ще способства да се гарантира на правото на отделната личност да получи адекватна охрана от стуктурите на властта. Модерната правова държава създава свои, непознати в предишното историческо развитие механизми, органи и норми, с които поддържа гаранцията за правото.

Като заключение можем да обобщим, че характеристики на правовата държава стават:

  • разделението на властите;
  • независимата съдебна власт;
  • високото правосъзнание на гражданите и длъжностните лица;
  • спазването на основните човешки права.

От изключителна важност за изграждането на фундаментите на правовата държава е конституирането на механизъм за контрол върху всички държавни структури. Възможностите, с които разполага свободното гражданско общество, са също част от признаците на правовост, за поддържането на социалната и правната свобода.