25. Право и държава

 

Един от най-старите въпроси в теорията на правото и на държавата е този за съотношението между правото и държавата като явления от една и съща действителност. Правото и държавата са рчлини страни на общественото битие и затова е необходимо две отделни теории, две отделни научни направления и дисциплони да интерпретират техните проблеми.
Следователно от значение е подходът към конкретното явление. Най-общо и тук се сблъскваме с двата традиционни подхода – правно-философския и позитивистичния.

Първите правят съществена разлика между правото и държавата. За тях те са явления от различни величини. Правото е възникнало преди държавата и то подчинява държавата на своите разпоредби – целта на държавата е да гарантира правото и не тя го създава, а само го санкционира (одобрява). Леон Дюги смята, че първо е правото и след това е държавата. А споре Имануел Кант държавата е обединение от хора върху правния закон.

Втората група изследователи идентифицират правото и държавата. Те спадат към позитивистичното правно направление. Главни негови представители са Келзен, Франц Вайр и (до известна степен) Георг Йелинек. Келзен например отъждествява държавата с нормативния ред. Според него държавата стои не в областта на природата, а в областта на духа. За видния нормативист на правото държавата е система от норми и този факт я доближава и дори идентифицира с правото. За Йелнек държавата има едно социално и едно юридическо понятие. Второто доближава правото до държавата. Властта на държавата се осъществява с помощта на правните понятия „заповед” и „принуда”. Така според тях произходът на правото е изключително държавен.

Привържениците на позитивизма изключват ценностните елементи на държавата – за тях тя е продукт главно на силата. Ако държавата е обвръзана с нормите на правото, то тя е обвързана от нормите на позитивното право (т.е. от своето право), а не изобщо от правните принципи. По този начин позитивизмът допуска, че това, което публичната власт създава като норим, е над естественото право и следователно с по-висока стойност са държавно възприетите правни предписания, а не естествено право. Това е така, защото те не правят разлика между право и позитивно право, и оттук идва безкритичното им отношение към всичко, което държавата създава за тях.

Държавата и правото са две различни категории от гледна точка на своята организираност.

Правото е образувание от норми, а държавата е образувание от хора. Те образуват свои различни системи, които по различен начин оказват влияние върху обществените отношения. Държавата се състои от органи, които изпълняват различни функции, а правото се състои от тази гледна точка от правни норми, правни институти и правни отрасли. Общото между тях е, че и двете притежават йерархична структура. Тя се състои от елементи, всеки от които има свое място като институционална даденост.
Държавата и правото са различни дадености и в теоретичен аспект. Общата теория на правото третира проблеми, различни от тези на общото учение за държавата. Разделянето на двете направления в българската правна теория е доказателство за преодоляването на старото схващане за общността на тези две понятия.
Подходът към държавата може да бъде от различно естество, но най-добре се разглежда нейната същност през призмата на правото, на правомерността, правовостта, легитимността и легалността.

Следователно чисто правните понятия и термини служат за интерпретиране на държавното явление, за разкриване на многообразните форми на политическото общество, неизменен компонент на който е държавата.

Като заключение можем да обобщим, че правният анализ помага да се даде оценка за дейността на държавата в отношенията й с личността и обществото, тя е критерий за правомерността на държавните постъпки, а това е така именно, защото държавата е образувание на правото според теорията на правовата държава.