24. Гражданско общество

 

Гражданското общество е онази форма на обществото изобщо, в която частния интерес и свободата на гражданина са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната субстанция. Собствеността и свободата имат една основна структура: собствеността е владението върху вещта, свободата е владението върху собствената личност.”

Хегел класифицира гражданското общество като явление на морала , като система от интереси. Тази своебразна „система от интереси” е мотивът при осъществяването на отношенията между членовете на това общество. Така те постигат и своята само-стоятелност и независимост от държавната власт. Затова се поддържа, че гражданското общество притежава относителна „автономност”.

Успоредно с държавните институции в свободното общество действат, освободени от държавна опека, организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някои от тях служат като трансмисия между структурите на държавата и тези на гражданското общество. Въпреки това главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество е правото. Този правов ред изразява стойностите на демокрацията изобщо и затова наличието на свободно гражданско общество е един от елементите на модерната демокрация. Самата демокрация създава своя „свободен” демократичен ред като суперзаконност.

Този ред включва два задължителни елемента, които се регулират от държатавата:

  1. Това, което се отнася до законодателството, администрацията и съда, тоест до непосредственото осъществвяване на принципа за разделението на властите.
  2. Каталог от права и свободи, за които държавата поема социалния и правен ангажимент, че ще ги спазва, охранява и гарантира. – държавата по правен път се задължава пред обществото, че ще зачита частната гражданска сфера на всеки индивид. С това се „ се изчерпва държавния потенциал в гражданското общество.”

Следователно отношенията между държавата и гражданското общество се заключават преди всичко в спазването от двете страни на общия, демократично устроен и правно изразен ред и в задължението от страна на държавата да съблюдава правата на членовете на гражданското общество.

Второто, което е от значение, е вече изтъкнатото предимствено положение на гражданското общество спрямо държавата. Държавната организация е политическа част от обществото, която е длъжда да се подчинява на гражданската част. Държавата и гражданското общество са свързани посредством правото, но и същевременно и са отделени чрез него.

Колкото повече правото отразява първичните дадености на неговата метафизика, толкова повече то ще служи на човека, а оттук и на обществото. Равновесието и хармонията се поддържат в обществото от правото, останалите социални области имат спорадичен характер- политика, морал, религия.