23. Право и общество

 

Обикновено въпросът за съотношението между правото и обществото се разглежда чрез методите на правната социология. Правната социология е един подход към правото, който се основава на обществото, обществения живот, обществените представи и човешкото съзнание.

Има се предвид най-вече мястото на правото в обществената среда и неговата роля за запазването на обществото. 

Веднъж създадено от разума, правото се налага като един от основните фактори в обществото. То урежда най-важните човешки отношения, които могат да възникат в условията на съвместния човешки живот. Обаче, социални фактори са още моралът, религията, обичаите, политическите норми. Но правните норми са с най-висока степен на интензивност, те оказват най-съществено влияние върху социалните процеси.

Въпросът за връзката между правото и обществото не може да не се интерпретира през призмата на свободата. Още Имануел Кант казва, че най-големият проблем, разрешението на който природата възлага на човешкия род, е да постигне общесво на гражданите, в което правото да бъде осъществено и защитено. Това общество създава най-голяма свобода на отделния гражданин, то осигурява свободната проява на антагонизма на своите членове, като в същото време определя и защитава най- точно и границите на тази свобода, за да може тя да съществува едновременно със свободата на другите граждани. И това е така, защото личната свобода на един човек се разпростира до границата на личната свобода на друг такъв. А именно правото в тази връзка е основният балансьор.

Следователно правото е този феномен, който съвместява по някакъв начин индивидуалната свобода на всеки със свободата на останалите членове на обществото. Въпросът е по какъв начин ще се осъществи това – дали като се даде примат на индивидуалното налчало, или правото ще създаде ред за защита на общото, груповото, общественото.

Правото регулиране не само обществените отношения като цяло, но и различните социални дейности – икономиката, културата, науката, политиката. Всички процеси, протичащи в тези области, се осъществяват с помощта на правните норми. Само отношенията в областта на морала обаче, могат да останат незасегнати от действието на правото, защото те изискват друг подход при своето разрешаване.

Разбира се, не на всички обществени дейности могат да се придадат правни характеристики. Там, където човешкият разум е създал други способи за регулиране на обществените връзки, правото фактически е излишно. Но главното е, че правото поддържа държавната организация в обществото, че то е трансмисия между обществото и държавата. Между тях е налице обществен договор, в който се съдържат най-важните публичноправни норми. Обществото делигира своите права на държавата посредством правото и всички последващи отношения между тях се реализират на базата на правото. Държавата като най-голяма организация в обществото получава своя статут чрез правото, тя не черпи своята сила от политиката или от простото насилствено налагане на своята воля. Така в йерархията на обществените ценности правото и обществото стоят по-високо от политиката и държавата.

Правото е и основният фактор за превръщането на родово-общинното общество в държавно органиирано общество. С правото обществото получава ново качество, ново състояние – държавно организирано общество със съответната публична организация на обществените дейности.

Същевременно правото запазва обществото от излишно посегателство над държавата. Така то гаранира както свободат на човека, така и свободата на обществото като цяло.