2. Историческо развитие на науката обща теория на правото.

Правната наука има свой предмет изучаването на правото, което е единна система от норми, която регулира човешкото поведение. Правото е социално явление. То е част от обществото, като част от неговия нормативен компонент. Правото еволюира заедно с обществото. В същото време правото не е само норми, а има подчертан духовен елемент. Правната наука е негов изразител. От тази гл.т. идеите на правото са част от философските и политическите идеи, съществуващи във всяко едно общество.
1.
Правната наука възниква по времето на Римската държава и има многовековно съществуване. Римската държава се характеризира с добре развити стокови отношения, с добре развита държавност – система от органи за управление и поради тези причини Римската държава притежава развита правна система. Правото е необходимо както за търговията, така и за регламентиране на управлението на държавата, на политическия живот в обществото. Особено силно развитие римското право получава по времето на принципата, когато се оформя т.нар. класическо римско право. По това време правната наука има практическа насоченост. Изразява се от набор от разрешения на отделни правни казуси. Следователно юриспруденцията по времето на Принципата е правото на юридическата техника.
Принципно значение за развитието на правото има създаването на Corpus iuris civilis, който представлява систематизация и класификация на съществуващите правни интрументи, кодифицирани в няколко основни акта. След няколко вековен период на духовен застой през 12 век интересът на юристите към Cic се възстановява. Първите университети започват изучаването на кодификацията от юристите и студентите.
Осъществява се рецепция на римското право която бива теоретична и практическа (разрешенията на юристите-практици). Практическата рецепция се извършва по-късно – в период на постепенно усложняване на икономическите отношения. Нуждите за развиване на пазарното стопанство са причина да бъдат търсени разрешения, които римските юристи са давали. Следователно, еволюцията на правото от съдържателна страна се осъществява по пътя на рецепцията на римското право.
2.
Правната наука възниква само в достатъчно развити правни системи, които изискват допълнителна рационализация на непосредствените практически нужди. Възникването на правната наука е свързано с школата на глосаторите, а методът на глосаторите е подход при изясняване на неясни, непознати или чужди думи.
Периодът на т.нар. глосатори трае до XV век. Той се застъпва с две нови течения в Европа: хуманизъм и рационализъм.
ХУМАНИЗМЪТ е мироглед и метод, който поставя на преден план като ценност човека. Той сменя схоластичния метод на религията (идеал на средновековната схоластика е човекът, който се е отказал от светските си желания в името на Бог. На мястото на този идеал хуманизмът възприема идеал от гръцката и римската култура, с нейното физическо и духовно богатство. Правният живот излиза извън опеката на Църквата. Хуманизмът – това е битка на авторитета на римското право срещу авторитета на каноническото право, която продължава векове наред.
През XIX вел правните системи се превръщат в абсолютно автономни спрямо църквата.
РАЦИОНАЛИЗМЪТ е начин на мислене, който издига причинно-следственото мислене. Той не е бил доминиращ в по-ранните етапи от човешкото развитие. Рационализмът е един цялостен процес, в резултат на който се оформят различни науки. Рационализмът измества теологичната парадигма.
Процесът на развитие на правото към 17 век води до възникването на нови правни отрасли: частно и публично, вътрешно и международно право. Тези процеси са в пряка връзка с развитието на държавното устройсвто и политическите институции. А международното право – това са правила за взаимоотношения между държавите. Правните науки се оформят през XIX век, когато се извършва кодификацията на правото. Това е втората повратна точка след Cic; представлява записване, систематизиране на действащите правни обичаи в писани закони и кодекси. Следствие от кодификацията е обособяването на отраслови правни науки.