14. Правни принципи – понятие и теории

Съдържание на понятието ,,принцип‘’.

Всяка дейност по регулиране на поведението в човешкото общество е основана върху принципи. Принципите се предопределят от достигнатото равнище на обществено развитие.

Понятието принцип се дефинира като най-общо изискване, което определя социалната насоченост на човешкото поведение, както към природата, така и към обществените взаимодействия.

Изискванията към различните видове социално поведение се определят като принципи. Принципът се извлича от действителността.

В социалното взаимодействие хората сами определят идейно началата на поведение и ги приемат и налагат като принципи. В този план в Българския тълковен речник принципите се определят и като вътрешно убеждение и възглед, които насочват поведението. В личен план индивидът сам определя и насочва своето поведение и от психологична гледна точка следва свои принципи като вътрешно убеждение. В социологически план, който е определящ, социалното поведение се насочва непряко, опосредствано от социални норми. Тук е действителното място на принципите, които да наложат възгледи и идеи, които да обуславят социалните норми и чрез тях да насочват поведението на индивидите.

Принципите се извеждат от опита, респективно от резултата на човешките действия. Но докато природните закони са обективно съществуващи, социалните принципи са субективно определим. Ето защо те са динамични, променливи.

Отразеният в принципите опит не би имал значение, ако хората го игнорират. Затова принципите са и ръководни начала, които предхождат и напътстват всяка човешка дейност.

Съзнателната човешка дейност е целенасочена. Хората определят целите, насочени към блага.

Средството за това са различни модели на поведение. Средството като идея може да бъде ефикасно или неефикасно. Тук влизат в действие принципите, които като усвоена истина, възглед, идея поставят началото, ръководят субекта при конструирането на средството. Принципите конкретизират смисъла на средството от идея към реалност.

Принципите са смисловото начало при създаване на правилата за поведение, от което се тръгва при изграждане на моделите на ред. Такава система е и правото. Принципите осъществяват конституиращо въздействие върху правото. Основното значение на принципите е да бъдат началата, които насочват към очакван и желан резултат.

Въвеждане на понятието принцип в юриспруденцията:

Принципите имат ръководен характер в дейността на човека – както познавателна, така и приложна. Това налага в своята практическа дейност хората да търсят и следват установените начала и преди да са ги дефинирали като принципи. Така и по отношение на правото възниква практическата необходимост при определени случаи да се търсят онези начала, които са поставени като основа при изработването на правилата. Много по-късно – едва в Новото време, правните принципи стават предмет на разглеждане от общата теория на правото и на отрасловите правни науки.

Римските юристи са първите, които тръгват по пътя от правилата, положени в закона, към началата на правото. При решаване на трудни казуси или когато законът е непълен и несъвършен, така действат по съвест (bona fide) или се обръщат към справедливостта (Iustitia), за да обосноват съответните решения.

Римската традиция се възприема и в старото германско право. Там също справедливостта е един от ориентирите в съдебната практика.

От казаното можем да заключим, че търсенето на правните принципи по необходимост съпътства юриспруденцията в процеса на нейното развитие.

Налагането на понятието правен принцип в континенталната философия и теория на правото се утвърждава чрез Френския граждански кодекс и законодателства на страните от романската група.

След първата световна война на правните принципи се позовава Уставът на Обществото на народите, а по-късно и чл.38, б. „в” от Статута на Международния съд, присъединен към Устава на Обединените нации.. Антихуманната политика на нацизма води до идеята да се установи нормативно едно отнапред съществуващо начало относно общите принципи на правото, приложими дори в отсъствието на текст. Следователно принципите започват да се мислят като основно понятие на правото.

Правните принципи са възприети и в европейското общностно право и се включват в първичното законодателство наред с договорите по създаване на общността. В английската и американската системи прецедентната правна норма, която съдията създава, се извежда от правните принципи. Под правен принцип се разбира обаче не разумът като субсидиарен източник на право, а юридическите принципи, произтичащи от целия комплекс съдебни решения.

Поради историческите обстоятелства националната правна система на България започва да се изгражда в края на ХIХ век.. Непосредствено след освобождението нашето позитивно право не съдържа особени правила за тълкуване на законите. Българското законодателство от 90-те години на XIX век не приема италианските правила относно правоприлагането. Онова, което е най-характерно за правния позитивизъм от втората половина на 19-ти век в Италия, е догмата за пълнотата на позитивното право. Естественото право се отхвърля изобщо и общите принципи се схващат като „общи принципи на действащото право”. На съдията се отрича каквато и да била творческа роля, а на аналогията се схваща като диалектическа операция. В ранното законодателство на младата българска държава текстовете, свързани с правоприлагането, са чл.11 и чл.10 от Закона за гражданското съдопроизводство. Въпреки възприетото в чл.11 от ЗГС правило на чл.4 от Френския граждански кодекс – да се изключи възможността за извънсъдебно доктринерно изясняване на смисъла на законите, чл.10 от ЗГС не го приема буквално. Според същия текст „съдебните учреждения са длъжни да решават делата по точни им разум на действащите закони; но когато те са непълни, неясни или противоречиви, то да постановяват решения по общия смисъл на законите; а ако такива няма, то да основават решенията си на обичая и справедливостта.

Обръщане към наличните и необходими правни принципи, които разчупват идеята за пълнота на позитивното право, намираме в цивилистичната литература. Йосиф Фаденхехт се приближава най- осезателно до класическата тълкувателна теория относно прилагането на писаните правни норми.

Според него „всяка правна норма, която съдът трябва да приложи за разрешение на даден спор трябва да се черпи от действащото право, било че тя е изрично формулирана за дадения случай, или че е изведена чрез аналогия на закона или на правото от формулиране за други подобни случаи правни норми. По този път Фаденхехт приема, че не може да се счита, че има празнини в действащото право.              .

Правните принципи като смислови основи се срещат като термини в проектите за конституция на Стефан Баламезов от 1936г. и в проекта на БЗНС ,,Н. Петков” от 1947г. Първите им раздели са именувани „Основни начала”.

Под влияние на Кантовата философия Цеко Торбов утвърждава понятията „основен принцип на правото” или „основен закон на правото”. Българският кантианец обозначава правните принципи с понятието общи принципи на правото – основни начала.

За първи път у нас се възприема терминът основни начала с приемането на ЗЗД. Така през 70-те и 80-те години на миналия век у нас трайно се утвърждава понятието основни начала, което и днес се използва в Закона за нормативните актове – в чл.46, ал1. и2.

Едновременно с това се използва и терминът принципи. В чл.101 на семейния кодекс от 1968г. се съдържа позоваване на принципите на правото. Понастоящем семейният кодекс използва термина принципи на семейните отношения в чл. 2.

По правило принципите на правото в теорията са тези принципи на правото, които са получили по- конкретна значимост, защото имат определящо ръководно значение за юридизирането на група обществени отношения, за група правни норми.

В наказателноправната наука се разглеждат въпросите за понятие и система на началата на наказателния процес, а също и за системата и същност на наказателнопроцесуалните принципи.

И. Цонков определя понятието правен принцип в абстрактен смисъл като част от системата и принцип в конкретен смисъл. Ние визираме принципа на правото от гледна точка на правната теория, по този начин правният принцип е по-скоро свързан с разбирането на Цонков в неговия абстрактен смисъл, но ние поддържаме, че принципите на правото имат поначало по-абстрактен смисъл, имат само по-общ смисъл за системата, прилагат се за всички разпоредби. Въпросът за правните принципи като система се разглежда от почти всички представители на конституционното право. Такива са Борис Спасов, Стефан Стойчев, Снежана Начева и Евгени Танчев. Тези представители са единодушни, че принципите на правото имат значение за цялата правна система, защото представляват ръководни разпоредби.

Нашата теза за правните принципи с редица уточнения в понятието съвпада с нея. Ние поддържаме виждането, че в теорията принципите на правото са се утвърдили като смислови – ръководни начала по отношение на цялото право. В това значение на смислов фундамент за системата те са предмет на разглеждане в настоящата работа.

С оглед пълнота на използването на понятията представителите на отрасловите науки, и то подчертано нормативно ориентираните, си служат с понятието правни принципи. С него си служат и представителите на правната теория, които гравират към позитивисткото догматично разбиране за същността на правото. Следователно в различните понятия правни принципи, принципи на правото, принципи на група обществени отношения авторите влагат различно съдържание. То се предопределя преди всичко от концепцията им, от подхода им към правото.