12. Възникване на правото

 

Въпросът за възникването на правото не е свързан единствено с изследването на проблема за появата на първото известно на човечеството право, а и с изследването на причинте, довели до това явление. От друга страна би трябвало да имаме предвид дали се разглежда възникването на позитивното право или на правото изобщо като социален и нравствен факт. Следователно възникването на праото се разбира в два смисъла:

1.Възникване на историческото право.
2.Възникване на основание на правото.

В първия смисъл правото се третира като плод на исторически причини, като нещо първоначално, което търпи впоследствие изменение. В този първи смисъл имаме предвид началото, историческите обстоятелства, довели до възникването на правото. Затова в правната литература се говори за историчност на позитивното право, на правото като институционална, материална даденост.

Но, от друга страна, въпросът за възникванео на първото историческо право няма еднозначен отговор. Различните правни и политически теории дават различни отговори. По- важните теории за възникването на правото са следните :

1.Договорна теория. Според нея правото отразява договора между обществото и публичната власт за управлението на общественито дела.

2.Теологическа теория. Тя отразява теологическото обяснение на нещата и явленията от социалната действителност.

  1. Икономическа теория. Според нея правото е възникнало в резултат на икономическото развитие на обществото. Като икономическа причина се изтъква нужадата от регулиране на стопанските отношения посред-ством нови социални норми, които да имат принудителен и задължителен характер.

4.Теория на насилието. Според нея и правото, и дръжавата са продукти на насилието. Правото е средство за налагане на насилието.

5.Марксистка теория. Най-общото марксистко обяснение на възникването на правото се състои в следното : правото е продукт на класовото господство. То възниква с появата на държавата и отразява стремежа на икономически господстващата класа да наложи посредством правото и държавата своето политическо господство. Марксизмът отрича призванието на правото да бъде компромис между различни социални групи и политически сили, да служи на равновесието и хармонията на социалната среда.

Следователно от всички тези теории, би следвало да се имат предвид комплекс от причини, довели до възникването на правото. Освен това трябва да се уточни за кое право се говори – за правото като стройна система, или за правото като правосъзнание, като правна идея. Необходимо е освен това да се проследи развитието на обществото преди появата на правото, да се посочат причините за възникването на необходимостта от нов начин за регулиране на отношенията между хората. Демек причините за възникването на държавата.

6.В някои учения правото се свързва непременно с държавата. От тази връзка започват и разсъжденията кое явление е възникнало първо – правото или държавата. И по този въпрос в правната литература няма единно становище. Най-общо възгледите могат да се групират на три.

  1. Според първия най-напред възниква държавата, а правото е продукт на държавната организация. От тази позиция се стига до извесните етатически възгледи, които отдават второстепенно място на правото и изтъкват неговия държавен, принудителен хараткер.
  1. Според втория възглед правото и държавата възникват едновременно. Те са продукт на едни и същи исторически, политически и икономически обстоятелство.
  2. Според третото становище правото възниква преди държавата, но не в същия вид, в който съществува след появата на публичната власт. Наченки на правото са съществували още преди появата на държавата. Те са свързани с търсенето и прилагането на справедливостта, а оттук и с налагането на наказания. След появата на държавата се пояата на държавата се появява вече новото, държавно санкционираното и одобрено от политическата власт право. На него започват да се под-чиняват всички субекти – от държавните органи и длъжниостните лица до гражданите.

Преди появата на държавата обществото е било организирано по друг модел.В него основна социална единица е бил родът. Съществували са правила, уреждащи отношенията между членовете на рода. Те са били главно от морален и обичен характер. Особено място тук е заемала религията. Следователно недържавното общество, т.е. додържавно организираното общество, съще е създало своя организация. Впоследствие са се утвърдили неписаните норми от правен характер, които отразявали съзнанието на родово-племенния човек за справедливо-несправедливо, добро-зло, полезно-вредно. Хорат са прилагали правните норми по силата на своето вътрешно убеждение, ръководейки се от неписаните принципи на своето съзнание. С разпадането на тази организация на обществото е съсдават предпоставки за регламентация на новите социални отношения. Една от причините за възникването й е и тази, че на обществото е нобходим специален орган, който да защитава правото. Точно този публичен субект е държавата. С възникването на държавата се слага началото на новото право – държавно признатото и санкционирано, обективизирано и институционализирано. Именно държавата и нуждата от регулиране на разнообразните социални отношения в усовията на държавната реалност налагат разделянето на правото на частно и публично, на материално и процесуално право.

Следователно причините за възникването на правото са разнообразни. Икономически те се коренят в появата и развитието на частната собственост, общосоциалните прични търсим в общото развитие на общестовото, в потребността от запазване на самото общество.

Правото има и своите културни причини и ценностен характер. В крайна сметка, правото се появавя, защото така изисква човешкият разум.

Приема се, че първата съвършена историческа форма на правото е римското право. С класическото римско право се поставя началото на същинското, позитивно установено, институционализирано право. От този период води началото си делението на правото на частно и публично. Това показва, че идеята за човека и свободата е била винаги водеща както при конститурането на историческото право, така и при гаранцията за утвръждаването на правните идеия и ценности.