1. Обща теория на правото като наука

 

Общата теория на правото е най-абстрактната правна наука. Тя дава най-общите и  в същото време най-същностните знания за правото като явление на материалния и на духовния свят. Общата теория на правото е и най-старата правна наука. Откакто съществува човешкият род, съществува и идеята за правото. После тази идея се материализира в писани правила за поведение, защитени от публичната власт в лицето на държавата. Затова първата задача на тази наука е да обясни какво се разбира под понятието право, как духовното преминава в различни материални измерения. Можем да разграничим двете големи сфери в теорията на правото – метафизическата и емпирическата.

Метафизическата има за цел да разкрие това, което е постоянно, вечно, трайно и неизменно в правото. Това е първичната правна субстанция, духовното в правото. Тази част от теорията на правото, която третира въпросите на правната метафизика, е обвързана с философията на правото, а останалата част – с позитивното право.

Принципите се съдържат в основанието за правото, те не са продукт на емпирията, а тъкмо обратното – те създават юридическия опит, юридическата практика и изобщо всичко онова, което представлява един непрекъснат процес на реализация на правните начала.

Ако общата теория на правото е цялото, то отрасловите правни науки са части от това цяло. Но има и разлики. Най-съществената е тази, че докато отрасловите правни науки следват конкретните правни отрасли, то общата теория на правото не се подчинява на подобни емпирически зависимости.

Общата теория на правото е една хуманитарна наука. Тя се занимава с проблемите на човека не само като субект на правото или като обект на правно въздействие, но най-вече като ориентир, като своеобразен мащаб за всяка правна дейност. Общата теория на правото обяснява как се съчетават свободата с дълга, правото със задължението, частното с общото, духовното с материалното. Тя разкрива противоречията в самото право – това, че, от една страна, то запазва естествената свобода, но същевременно е и форма на ограничаване на свободата.

Като предмет на изучаване от страна на общата теория на правото се сочи по начало правното явление – т.е. всички проявления от духовната и материалната даденост на правото.

Общата теория на правото има връзка и с изучаването на държавата. Но тя винаги държи сметка за това, че правото и държавата са отделни философски и социални дадености. Правото е творение преди всичксо на духа, на разума, че неговото най-дълбоко основание е свързано с метафизически сили, които движат по-нататъшния процес на обективация и материализация на правното явление. В тази връзка задача на учебната дисциплина обща теория на правото е да даде метафизически, на първо място, и после емпирически знания на студентите. Защото най-лесното и в същото време елементарно обяснение е да се каже, че правото е съвкупност от правни норми, гарантирани от принудителната сила на държавата. Необходимо е да се изследва какво се крие зад тези правни норми и защо държавата е поела задължението да ги спазва, охранява и гарантира.