9. Възстановяване и политическо издигане на Втората българска държава (ХІІ– XІІІ в.). Асеневци.

 

Владетелската фамилия Асеневци е най-могъщата в българската средновековна история. С тази фамилия са свързани всички по-големи постижения на българската държава в политическата и духовната сфера през периода от края на 12ти до първата половина на 13ти век. Разбира се, тази фамилия вече в по-широкия си диапазон продължава управлението чак до края на 14ти век. Началото на политическата кариера на първите владетели, представители на фамилията, съвпада в възстановяването на българската държава. Това са тримата братя – Теодор (Петър), Иван 1 Асен (Белгун) и Калоян. Те са инициатори и ръководители на въстанието от 1185. в резултат е ликвидирано византийското господство и е възобновена българската държава.

  • Причинитe за отхвърлянето на византийската политическа и икономическа система

Причините за отхвърлянето на византийската политическа и икономическа система, продължила век и половина, се коренят в процесите в българското общество и във византийската империя, както и в субективните фактори, функция от развитието на тези общества. През втората половина на 12ти век Византия изживявала осезаема криза, изразяваща се в темповете и формите на икономическо развитие, които знацително изостават. Кризата се задълбочила от проникването на множеството търговци от средиземноморските градове държави, от поредицата войни – утопичната идея за империя. В края на 12ти век бълг. земи насевер от стара планина заемали особено място в рамките на византийската империя. Не малък брой местни по-едри и дребни феодални владетели, българи по произход, от своите непристъпни старопланински крепости дръзко и предизвикателно се противопоставяли на византийските власти – показва по-независим статут в този район. Тук установяването на имунитетната система не е бил доминиращ процес. Закрепостяването на свободните общинници ставало значително по-плавно. Свободното селско население в тези области е било по-многобройно и пряко задължено на държавния фиск. Именно то е основна движеща сила. Местните воеводи и първенци от оцелялата българсккрация, икономически силна, излъчва от средите си идеолозите и ръководителите. Първо място сред тях – братята Петър и Асен. Първата тяхна изява на историческата сцена е срещата им с император Исак 2 Ангел(1185-1195) в Хипсела. Те поискали да бъдат зачислени във войската и с императорска грамота – трудно достъпното селище Търново – да станат прониари. Драстичният отказ на императора показва, че техните искания не са били маловажни, засягали са пряко интересите на императора.

Конкретен повод – недоволството от наложения от императора извънреден данък върху добитъка, за да бъдат посрещнати разноските по брака му с унгарската принцеса Мария Маргарита.

  • Идеологическата платформа на въстанието

Идеологическата платформа на въстанието е умело подбрания култ към популярния към св. Димитър – покровител на Солун. Издигнат е храм, посветен на този светец. Далновидните братя Петър и Асен не отминават важния въпрос за духовния пастир в центъра на движението. Те привличат видинския митрополит Василий – провъзгласен за архиепископ на Търново. Посвещаването на храм на светец покровител, избирането на архиерей, както и началните успешни действия, създават такава социална атмосфера, при която бунтът се отприщва и движението залива старопланинските области.

Обявяване – 1185г. Още в началото – коронация на Теодор (Петър) – златна корона, обува пурпурни обувки. С пълно основание изследователи приемат, че Иван  Асен I приел царската корона, въпреки че това не е отбелязано в изворите. Във всички сведения изпъква името на по-малкия брат и в този смисъл той също е провъзгласен. Братята Асеневци предлагат на въстаналия народ политическа програма. В нея е отразена голямата идея за установяване на българска политическа власт и на български социално-правов ред. Непосредствено след акта на обявяване и коронацията последвал поход към Преслав. Това красноречиво илюстрира идеята за възобновяване на някогашната българска столица – приемственост.

През пролетта и лятото на 1186 в поход Исак II Ангел опустошава земите в Мизия, но се завръща без да ги обезвреди – Петър и Асен се оттеглят зад Дунава. Примирието помага на братята да прегрупират силите си, кумански подкрепления. Решават да постигнат обединение на мизи и българи – североизточните с югозападните български земи, компактно населени с българи, които по време на византийското господство формирали катепанат българия. В това се изразява градацията в народноосвободителната идея на ръководителите, а именно възстановяване на бг държава в нейната етническа и териториална цялост.

  • Ход на въстанието

Широките мащаби на борбата и големите успехи на движението à 3 големи военни похода от византийска страна – лятото на 1186 до средата на 1187 година:

  • Първият поход неосъществен – севастократор Йоан.
  • Втори – кесара Йоан Кантакузин – поражение.
  • Третият – пълководеца Алексий Врана провъзгласил се за император и потеглил към Константинопол.

През есента на 1187 – поход на император Исак II Ангел – пълно поражение при крепостта Лардея. Почти цяла Тракия се контролира от Асеневци. Империята не била в състояние да се справи с тях. Особено се отличавал Иван 1 Асен с борбеност и способности.

През 1188г. – нов поход на императора, достига до Ловеч, обсада 3 месеца, безрезултатно се завръща в Константинопол. Не са постигнати териториални успехи, жената на Иван Асен е пленена, а Калоян е отведен в столицата като заложник,. Във връзка с Ловешкия мирен договор – приема се, че е постигнато официално признаване на Второто българско царство. Тази тема не почива на реални договори. Официалното признаване е далечен факт в бъдещето. Неуреденото положение на държавата се доказва от последвалите политически ходове на братята, свързани с признаването на държавата от германския император Фридрих 1 Барбароса (3 кръстоносен поход), но тези опити остават без резултат.

1190 г. – пореден опит да се унищожат завоеванията на българите – провал в един старопланински проход – Тревненския. Тази победа доказва по безспорен начин, че България съществува и не може да бъде унищожена. Последвало настъпление в Тракия и Македония, бързи и изненадващи действия, окуражаващи и победоносни. 1195г. Исак 2 Ангел замисля ново голямо настъпление срещу българската държава, срещу него е извършен преврат от брат му Алексий II Ангел. Новият император предложил мир на Иван 1 Асен, но той отказал, за да запази свободата в действията си и за включването на нови земи с българи. Започнала офанзива към Македония. Освободени – Белград и Браничево. Сердика – цар Иван 1 Асен пренася мощите на Иван Рилски в Търново.

-1196г. – заговор (гръцка дипломация) Иван Асен е убит – прекратени временно победоносните действия. Покушението е извършено от болярина Иванко. Своеобразната форма на двувластие на Иван Асен и Петър продължила около 10 години. На бойните полета изпъквала фигурата на Иван 1 Асен, Петър остава в сянка в Преславската област. В синодика на Борил Иван 1 Асен е поставен като 1ви бг владетел, освободил от гръцко робство бг народ.

  • Управление на Петър

След смъртта на цар Иван 1 Асен в Търново пристигнал брат му цар Петър. Той оглавил държавата, взел за помощник Калоян. Управлението на Петър било кратко. Той още същата година или през 1197 станал жертва на политически заговор.

  • Управление на Калоян

Начело на царството 1197 г. застава Калоян (1197-1297). На него му престояло да продължи и завърши освободителното дело. Трябвало да бъдат освободени всички земи, населени с българи и да се постигне международно признание. Калоян блестящо се справил с тази историческа повеля.

Цар Калоян пренебрегнал омразата си към убиеца и предателя Иванко и встъпил в съюз с него. Тази стъпка показва големите държавнически качества. Той прави компромис дори с престъпника и убиеца на брат му. След бягството си във Византия  Иванку бил назначен за управител на пловдивската област. Калоян привлича на своя страна и други двама владетели – Добромир Хриз и Йоан Спиридонаки.
1202 г. – военни действия в Тракия, в резултат – Констанция завзета, а на север от Стара планина – Варна. Мирен договор с Византия – 1202. По силата му се признават териториалните придобивки, постигнати от Калоян в продължение на 5 години, но признаването на д-вата предстои.

Кореспонденцията между Калоян и римския папа Инокентий – 1200-1204 и дипломатическите мисии, разменени между тях, преследвали именно международното признаване на България от Рим. Тези преговори се открояват качествана на Калоян като предвидлив държавник и голям дипломат. В началото Калоян не бързал, разчитал на добрата воля на Византия да признае България, но събитията окончателно ориентирали владетеля към Рим. На 7 ноември 1204г. кардинал Лъв помазал лично в бълг. столица Търново архиепископ Василик за патриарх, а на следващия ден – коронясал Калоян с царска корона и скиптър. Придобивките за България са големи – повече отколкото ползата от унията за Рим. Тази уния не оказва почти никакво влияние в канонично значение за бг църква, но дава така нужното международно признание. На 13ти април 1204 г. рицарите от 4тия кръстоносен поход превзели Константинопол. Събитието потресло целия свят. Византия била покорена, а в столицата й западноевропейските рицари провъзгласили латинската империя – 1204-1261. за 1ви император – Бълдуин 1. Той е граф на Фландрия. Още преди падането на Константинопол Калоян направил опит да се свърже с високопоставени хора от похода и им предложил помощ. Калоян като превъзходен дипломат и стратег държал да има гаранции за мир, поради това той поискал от бароните да го признаят за суверенен владетел. Позицията им останала враждебна и непримирима. Те оспорвали правото на Калоян на земите, които владеел. Било пределно ясно, че рицарите от похода и латинската империя по пътя на войната ще се противопоставят на правата на бг народ. Този исторически момент – не само спокойствието и стабилността на бг държава били застрашени. Присъствието на кръстоносците сериозно заплашва традициите на гръцката тракийска аристокрация, ето защо те предложили на цар Калоян съюз срещу западните рицари и му обещали да го признаят за сюзерен, ако прогони рицарите от земите им. От досегашни врагове, те станали съюзници. Ромеите не били напълно искрени. Калоян поема инициативата – привлича куманите. Организирал войските си, поощрил гърците. За кратко време латинската власт в Одрин, Аркалиопол била ликвидирана – възможност на бг владетел да настъпи в Източна Тракия. Главно сражение – край крепостните стени на Одрин на 14ти април 1205г. Тук рицарите претърпяват голямо поражение, а самият император Бълдуин 1 попада в бг плен. Остатъците от латинската войска под  ръководството на маршала на империята, обединени с отряда на Анри, брат на Бълдуин 1, се отправя към константинопол, следван от войската на калоян. През април и май бг владетел завладява цяла тракия. Куманите достигат до стените на Константинопол. Куманите през горещите летни дни се оттеглят – Калоян преустановява офанзивата към столицата à към солун. Тук резидира другият враг – маркиз Бонифар дьо Монтера – сСлун като феодално владение след подялбата на земите в империята. По пътя за солун бг овладяват крепостта серез , а калояновата войска, начело с негов близък главнокомандващ, наречен ецуисмен, завладява солун, след което градът бил оставен на гърците, навярно поради съюзните отношения. Калоян завладява Пловдив с подкрепата на пловдивските еретици – павликяни и богомили, които се противопоставят на ромейската аристокрация. След завладяването на Пловдив – заговор – принуждава Калоян да се върне в търново. 1206 – мощно настъпление в тракия. Завладява поредица от градове. Тактиката на Калоян се свеждала до разрушаване на градовете и отвеждане на населението им в Българи.я това последвало присъединяването на цяла тракия. Тези негови прояви и застрашителното нарастване на успехите срещу латинците – негативна реакция на гърците в състава на бг армия. От лятото на 1206 – пролетта на 1207 – 3 военна експедиции на калоян – Адрианопол обсада, завземане на нещо друго и още една обсада на Адрианопол. Все по-осезателното разпадане на съюза с гърците и непостоянството на куманските войски при последната обсада на Одрин се пръснали за грабеж, принуждават калоян да се оттегли от Тракия – облекчава положението на латинския император анри – скл 2годишно примирие с никейския император, замисля настъпление. Началото на септември маркиз Бонифас .. убит от българин. Това е използвано от калоян да предприеме поход към Солун – последен поход. Намира своята гибел край стените на втория център на империята. За физически убиец е посочен Манастраз – кумански владетел. Подозрения към гърците от Солун, но и към ломбадските барони.

1972 в резултат на археологически разкопки в църквата св.40 мъченици в търново е открит гроб. Находките и изследванията говорят за богато погребение на високопоставена особа, облечена в скъпи одежди. Най-интересният предмет е голям златен пръстен на дясната ръка – Калоян Пъстри. Голяма дискусия по въпроса дали това е трупът на цар Калоян или на някой знатен болярин.

След загубата на цар Калоян – престолът е зает от друг представител – Борил, племенник по сестрина линия на първите 3ма Асеневци. Наложено мнение за узурпация, но напоследък изследователите доказват, че е възможно това да не е вярно, да е бил регент на Иван Асен и Александър. Преценките до скоро за неговото управление са негативни, но напоследък този стереотип е нарушен, откакто е направен аргументиран опит със средствата на историческите сведения да се обоснове една дейна външна политика следваща калояновата за извоюване на нови територии и за международно стабилизиране. Но трябва да се добави, че борил не е имал качествата и шанса на Калоян. Първи действия – насочени срещу латинската империя – тракия. При голямата битка край пловдив, юли 1208 – поражение на Борил. То не е тежко, тъй като в началото на 1209 година неговите войски отново навлизат в земите в съюз с никейския император и със своя брат стрез. В голямата битка при Битоля 1211 г. обаче той и стрез понесли голяма загуба от ломбадските барони. Освен това е откъсната родопската област от властта на алексий слав, а в началото земите по вардар били ктм срез. Неуспехите в цялото бг общество – засилване на влиянието на богомислското учение. Борил свикал и ръководил първия антибогомилски събор – 1211. Те са разобличени, осъдени на анатема. Въстание срещу него във Видин. Помощ от унгарците – отстъпва им Белград и Браничево. 1213г, за да компенсира неуспехите на бойните полета – династичен брак между император анри и племенницата на борил, дъщерята на калоян, а борил встъпва в брак с една от дъщерите на анри. Така отношенията били по-солидно гарантирани. Едно от последните действия – кампанията срещу сърбия 1214 на анри и унгарския крал андрей 2. кампанията – безуспешна. Единственият съюзник Стрез – убит – югозападните земи незащитени. До 1218 – няма сведения за борил. Той отстъпил престола си, в крайна сметка бил пленен и ослепен.

  • Управление на Иван Асен II

Възкачва се синът на Асен I, Иван II Асен. Прието е неговото управление да се окачествява като блестящо, с постигнати големи успехи за авторитета на държавата, неосъществени от никой друг владетел.

Още в началото успява да постигне окуражаващ дипломатичен успех – 3 цели :

1) мир, скрепен с династически брак между него и принцеса Ана, дъщерята на унгарския крал Aндрей;

2) мир с Латинската империя и териториални придобивки – Белград и Браничево като застра за бг цар. Бракът – 1221г.

3) Нарастваща сила – епирския владетел Tеодор Kомнин – временно неутрализирана – съюз между Иван II Асен и епирския император.

Интерес към бг цар проявили и латинските барони. 1228г. започнали преговори за привличането му като евентуален тъст на Бълдуин II, но в крайна сметка бароните се спират на друга личност – бившият йерусалимски крал Жан Дюприем. Той бил коронясан за съимператор през 1231г. Теодор Kомнин обявява война, нарушавайки мирния договор.

1231г. – край Kлокотница е разгромен. Победоносен поход на Иван Асен II, големи части в Тракия, Македония, .. от Одрин до Драч – включени в пределите на България, Солун също – управлява деспот Мануил Ангел. Позиции на първа военна и политическа сила на Балканския полуостров – Иван Асен II се титулува цар на българи и църкви.

Той поветил Света Гора и богато дарил някои от манастирите. В изворите от български произход е изразено самочувствието, че и рицарите в латинската империя са били зависими от него. Фактически Иван Асен II е бил пренебрегнат от тях, той не е могъл да не остане разочарован от избора на жан дюбрием за съимператор. Това разочарование е навярно една от причините, бг цар да се съюзи с никейският император срещу латинската империя. Постигнал големи военни и политически успехи, на бг владетел на преден план – църковния въпрос. Като владетел на бг и гърци – нужда от православна църква и патриарх – постигнато през 1235г. когато новият бг архиерей Йоаким получил своя сан от патриарх Герман. Акт, който възстановил каноническото и йерархическото отнопение между бг църква и православието. Съюзът е скрепен с брак между елена и сина на Йоан Дука – Теодор Ласкарис. Синодално решение – на бг архиерей – сан патриарх. Този акт както и последвалите действия – серия от писма на папа Григорий. Военните действия срещу латинската империя приключили с повече полза за никейския император. Това подействало върху по-нататъшната позиция на бг цар – не участва в действия срещу латинската империя, но смъртта на Жан Дюбрием à ново желание. Скъсал добрите отношения с Никея, той се съюзява с латинците, подпомогнат от куманите – > действия срещу Никея. След това скъсва съюза с латинците и въстановява този с Никея ->бурна реакция на Григорий 9, който призовал разни хора да потеглят на кръстоносен поход срещу българия.

Залужени високи оценки – максимални реални резултати.

1241 г. –  Иван Асен II умира. Разнообразната дейност за утвърждаване на авторитета, включвала внимание и грижи към църквите и манастирите. Отсича се първата българска златна монета, издава се дубровнишката грамота. След смъртта му династията на асеневци излучва още 9 свои представители.