8. Българските земи под византийска власт.

 

  1. Българският народ в условията на чуждо владичество

А) Административни промени.

След завладяването на българските земи император Василий 2 въвежда византийската държавно-административна уредба. Българските земи са разделени на 4 теми – „България“ с център Скопие, управител катепан (Югозападните земи), „Паристрион“ (Подунавие, между Стара планина и Дунав) с център Дръстър и управител дук, „Сирмиум“ (северозападни земи). Останалите територии – към съществуващите византийски теми Навпатска, Македония и Волерон. Темите се делят на по-малки военно-административни единици, начело с архонти или стратези (понякога обхващат само града с  неговата околност – тема „Охрид“, „Струмица“)

Б) Църковни промени.

Запазва се съществуването на българска църква. Патриаршията е понижена в архиепископия с център Охрид. Пръв архиепископ – Йоан (българин). В диоцеза са включени почти всички епископства без тези около Сяр, Солун, Южна Тракия и Родопите. Запазват се привилегиите на българската църква като поземлен собственик и изплащането на църковен данък каноникон. Значителна самостоятелност на манастирите и висшето духовенство. След смъртта на Йоан Дебърски архиепископският и по-висшите санове се заемат от византийци.

В) Демографски промени

Съзнателно изселване на българите, за да се намалят възможностите за съпротива. Настаняване на войници в арменската област Васпуракан. Аристокрацията е прокудена от страната – Армения, Грузия – получават земи и високи служби. Настаняване на ромейски войници в големите градове и гранични области, византийци поемат военно-административното управление.

Г) Социално-икономически промени

Временно са запазени видът и размерът на данъците, а по-голямата част от службите са поверени на българи. След смъртта на Василий 2 – утежняване положението на българите – замяна на част от натуралните данъци с парични, въвеждане на нови налози в труд, натура и пари. Нова форма на земевладение – прония – появява се през 11в. Императорът дава на свои чиновници земя срещу изпълнение на държавни/военни задължения, прониарите не притежават наследствени права à максимална експлоатация на земята и селското население. Система на синона – принудителна продажба на зърнени храни за войската на по-ниски цени. Безимотни селяни, поставени в данъчна зависимост – парици.

Д) Чужди нашествия – опустошителни набези на различни номадски народи – 1032 и 1034 – печенеги; 1064 – узите преминават Дунав и стигат до Солун. Кумани – края на 11 и началото на 12в. 12в. – маджари на северозапад. Югозапад – нормани. Първи (1096 – 1097) и Втори кръстоносен поход (1147 – 1149) – сериозни опустошения. Българите сами нападат грабителите и им нанасят сериозни поражения.

  1. Форми на борба срещу чуждата власт. Въстанията през 11 век.

– 1040 – 1041г.- Петър Делян (внук на Самуил). Повод – реформа, според която натуралният данък се заменя от паричени назначаването на гръцки архиепископ след смъртта на Йоан Дебърски. Начало – в Белград, освобождаване на Ниш и Скопие. От Драчката област е изпратена войска за потушаване, но преобладават българи – вдигат се на въстание, избират за водач Тихомир, избор между Петър Делян и Тихомир – Тихомир е убит с камъни. Въстанието обхваща Тесалия, достига до Коринтския провлак. Голям успех – превземането на Драч. Вестта за въстанието достига до Армения, където са именията на Алусиан – син на Иван Владислав. Алусиан стига до лагера на Петър Делян, който го приема радушно, поверява му 40-хилядна армия за превземане на Солун, но Алусиан претърпява поражение. По-късно ослепява Петър Делян и се предава на византийските власти. В началото на 1041 византийска армия, оглавявана от император Михаил 4 разбива въстаниците при Острово.

-1072 – 1073г. – Георги Войтех и Константин Бодин. Избухва в Скопие. Съюзник на българите е сръбското княжество Зета (Черна гора), чийто престолонаследник Константин Бодин е свързан със Самуиловата династия. Коронясан е за български цар под името Петър в Призрен. Овладяване на целия катепан „България“, но в последствие са разгромени, водачите – в плен.

– 1074г. – бунт на Нестор в Паристрион; бунтове в Средец – начело с павликянина Нека; в Несебър – Добромир; подкрепа на метежите на павликянина Травъл около Пловдив през 1084г.