8. Български царски грамоти от 13-14 в.


1) Характеристика:

Царските грамоти се издават от владетеля и по своя характер са официален домашен юридически извор, представляват оригинално и автентично доказателство. Тези актове на владетелската канцелария са с голямо и първостепенно значение.

Българските царски грамоти са създадени по византийски модел, не са написани в еднакъв размер (най-малка е Брашовската, а най-голяма е Рилската). Съгласно изписването, те се делят на два вида:
Тези, които дават права и привилегии на чуждестранни търговци (Брашовска и Дубровнишка) са царска заповед (оризмо). Те са по-скоро бедни откъм съдържание.
Тези, които са оформени като дарствени актове и с които се дава собственост и привилегии на феодалите. От своя страна те са три вида:
хрисовул или хрисовулис (златопечатническо слово) – те са подпечатани със златния печат на царя;
аргировул – със сребърен печат;
моливдовул – подпечатани с оловен печат.
Запазените от този вид български царски грамоти са със златен печат.
Всички те се отнасят за манастири, а имената идват от името на съответния манастир. Но това не е причина да смятаме, че практиката е била да се надаряват само манастири.

Хрисовулите от своя страна се състоят от три части: уводна част (аренга) – описва се колко е важно царете да даряват манастирите, като обаче не всички запазени хрисовули имат уводна част; същинска част (диспозитив) – посочва адресата и дарението; заключителна част – съдържа санкция за този, който наруши царствената грамота, като тя има духовен характер (най-често „Който нещо им напакости, велик гняв ще понесе от царството ми“). Накрая се поставя името на владетеля заедно с датата на грамотата.

Царските грамоти от XIII в. са написани върху специална хартия, а тези от XIV в. – върху пергамент. В повечето случаи мастилото е черно, като името на владетеля се изписва с червено. Въпреки, че следват византийския модел на изработка, между българските и византийските владетелски грамоти има и разлики – докато първите могат да се издадат и извън столицата, то вторите не могат. Също така византийските се подписват собственоръчно от владетеля, а в българските името на владетеля се изписва от писаря.

2) Съдържание:
До днес са известни 8 царски грамоти:
Ватопедска (1230) – от цар Иван Асен II – за манастира „Св. Богородица Ватопедска“ на Атон;
Дубровнишка (1230) – от цар Иван Асен II – за дубровнишките търговци;
Зографска (1342) – от цар Иван Александър – за манастира „Св. Георги Зографски“ на Атон;
Мрачка (1347) – от цар Иван Александър – за манастира „Св. Никола“ в местност Мраката, до София;
Витошка (1382) – от цар Иван Шишман – за манастира „Св. Богородица“ при Драгалевци, Витоша;
Рилска (1387) – от цар Иван Шишман – за Рилския манастир;
Брашовска – от цар Иван Срацимир – за брашовските търговци;
Виргинска – от цар Константин Тих Асен – за манастира „Св. Георги“ в областта Вергина, Скопско. Тя е по-скоро късен фалшификат, но възпроизвежда разпоредби от оригинални грамоти.