7. Упадък на българската държава и падането й под византийска власт.

 

А. България при управлението на цар Петър

  • Мирът с Византия от 927 и неговите последици – За разлика от Симеон , цар Петър бил склонен да се помири с Византия и да сложи край на войните. Още през 927г. бил сключен 30-год. мирен договор.
  • Клаузи – определени били границите м/у България и Византия въз основа на мира от 904 г. и размяна на пленници
  • Гаранция за ,,дълбокия мир,,- било решено цар Петър да се ожени за внучката на император Роман Лакаптин – Мария.
  • Византия признала титлата ,,цар,, на българския владетел и патреаршеското достойнство на бълг. архиепископ, но той продължим да се намира под каноничната завимост на Конст. патриаршия
  • Вътрешната реакция срещу мира – цар Петър не притежавал решителността и упоритостта на Симеон. Отделял по-малко внимание на политиката и дипломацията.

    Съпротива:

  • Иван (брат на Петър) 928 г. организира заговор – без успех
  • Михаил (син на Симеон от първия му брак) 930 г. вдигнал бунт в земите на Долна Струма – без успех поради неочаквана смърт
  • Плененият от цар Симеон сръбски княз Чеслав успял да избяга от Преслав и възстановил независимостта на сръбските земи.

    България ,Византия и маджарите

  • През 934 г. маджарски отряди опустошили българските земи, след което достигнали Константинопол. Византия отказала помощ на Б-я, нещо повече – задължила се да плаща данък на маджарите. Цар Петър трябвало да се справя сам, но продължил да се държи лоялно към Византия
  • През 963 г. Б-я и В-я подновили мирния договор. Бълг. цар изпратил като заложници на мира в Константинопол синовете си Роман и Борис.
  • През 965 г. сключва договор с маджарите. Обещава им свободен пропуск през бълг. земи на път към Византия
  • Влошаване на българо-византийските отношения – император Никифор II Фока през 967 отказва да плати ежегоден данък;изгонил бг пратеници.Императорът нахлул в Б-я. Целта му била да принуди бълг. цар да се откаже от споразумението си с маджарите. Цар Петър категорично отказва ,поради което през 968 г., византийското пратеничество убедило киевският княз Светослав да нападне Б-я

    Походите на киевския княз Светослав с/у Б-я

  • Първи поход –  През 968 г. 60 хил. руска армия нахлула в бълг. земи. Русите разбили 30 хил. бълг. армия  и превзели 80 крепости в Севроизт. България.

Завоевателните стремежи на руския княз разтвеожили Византия – възстановила отношенията си с Б-я. Освен това бг дипломация спечелила на своя страна печенегите. Това принидило Светослав да напусне Б-я.

  • Втори поход – при новината за него цар Петър се оттеглил в манастир,където починал.Големият му син Борис II поел властта.През 970 г русите превзели гр.Преслав. Цар Борис, сем.му и брат му Роман били пленени.
  • Императорът си поставил за цел да прогони сръбския княз и да завладее останала бълг. д-ва.
    През 971 г. Йоан Цимисхии предприема голям поход, завладява Преслав и пленява царското семейство. Земите в Североиз. Б-я били превърнати във вузантийска провинция.

    Падане под византийска власт.Комитопули.

  • Съпротивата на българите във все още свободните земи била оглавена от 4ма братя – Давид, Мойсей, Арон и Самуил – синове на управителя на Средецка област комит Никола. Начало на тяхното движение се поставя през 969г.
  • Давид поел на най-южните бг области с центрове гр Костур и Преспа.Мойсей – Струмица ; Арон – Среден ; Самуил – Видин
  • Основна идея на братята била възстановяване на целостта на бг д-ва
  • През 976 г. те освободили Североиз.Б-я . След този успех Мойсей и Давид били убити. Българските престолонаследници успяли да избягат от Константинополо Борис бил убит по погрешка, а Роман невредим се добрал до Самуил. Бил провъзгласен за цар.

Битката при Траянови врата – на 17 авг 986 имп. Василий II претърпял катастрофало поражение. Самуиловите войски му устрили голяма засада.

Веднага след това бг войски превзели 2те важни крепости Верея и Сервия.

  • Но отношенията между Самуил и Арон се влошили,избухнали разногласия за понататъшната политика. Самуил погубил целия Аронов род с изкл. на Иван Владислав. Така формално на чело продължавал да стои цар Роман, но управлението се намирало в ръцете на Самуил.
  • През 991 г. цар Роман бил пленен. През 993 г. Самуил пленил сръбския владетел княз Иван Владимир. За да го привлече на своя страна го оженил за дъщеря си Косара и го върнал обратно.
  • През 997 г., след като научил за смъртта на Роман, Самул се провъзгласил за цар.

    Поражението при с. Ключ 1014 г.

  • През 1001 г. завладял отново Северна Б-я. През 1003 превзели Видин. След това обсадил Перник, но благодарение на войводата Кракра не успял да падне в техни ръце.

През 1014 при с. Ключ българите претърпяли голямо поражени. Василий II ослепил пленниците.

  • Окончателно завладяване на България
  • Цар Самуил починал , на негово място – синът му Гавраил Радомир.
    1015 г. той бил убит от брат си Иван Владислав,който се провъзгласил за цар.
  • През 1018 при обсадата на Драч царят паднал убит.През същата тази година Василий II влезнал в столицата на Самуилова Б-я – Охрид.
  • Залезът на Първо българско царство представлява естествен резултат от упадъкът започнал още с царуването на цар Петър.Дългогодишния мир не съдействал за стабилизирането на д-вата в политическо отношение.Бунтовете на братята Иван и Михаил показали че сред бг боларство съществуеат сериозни разногласия ,допълнителен дестабилизиращ ефект оказало и богомилството.

Поява и същност на богомилското учение

Социално религиозни учения възникват под различни фактори и са свързани със състоянието на вътрешнополитическия живот. Изворите сочат че в Бг намират почва отшелничеството, богомилството, адемитството, варламитството, исихазма и др.. От всички социално-религиозни учения в Бг най-продължителен живот има богомилството, възникнало при цар Петър, вероятно около средата на 10в. През 864г. княз Борис 1 налага първи християнството като официална религия в страната и Бг влиза при монотеистичните държави.. С появата на богомилството това единство се нарушава и се създава  опасност за понататъшното функциониране на бг държавен организъм. Тази заплаха принуждава цар Петър и владетелите след него да образуват гонение срещу еретиците, с цел унищожението на тяхното учение. Няма съществени резултати и се разпространява богомилството чак до 14в. В резултат на активната и настъпателна дейност на Симеон срещу Византия, Сърбия, Хърватско и Унгария, Бг се превръща в страна с обширна територия и става основна политическа сила  в европейския югоизток. След този възход още при царуването на Петър започва нейният стремителен упадък, крайният резултат е покоряването от Византия 1018г.

Отшелничеството се явява от най-характерните форми за предпазване от упадъка от 10 в. В средата на 10 в. то намира израз и в появата на различни сектантски и еретически движения, сред които най-масов характер придобива богомилството. Създател на богомилската ерес е поп Богомил. Презвитер Козма за първи път споменава за него в своята ‘Беседа против богомилите’, възниква в Тракия, около Пловдив. 8в. манихейство и павликяни има. Част от възгледите им навлизат в богомилството. В края на 10в и нач на 11в богомилството обхваща земите на запад от Стара планина. Тревога на царската власт и самата църква. В основата на ереста стои дуализмът, но поп Богомил поставил учението си в непосредствена връзка с християнското учение. Евангелистките текстове предлагат  възгледите на широка прослойка от обществото. Тези текстове правят богомилството мощно движение на низините, ниските прослойки. Разпространява се из Балканите и с. Италия и ю.Франция. В западния свят било известно като бг ерес. Последователите му в различните страни били с различни имена – албигойзи (ю.Франция). Популярност и масово разпространение не само заради духовния глад от отбелязаната епоха. Съдействат и социалните елементи в богомилската проповед и недъзите в бг политически живот. И отшелничеството и богомилството са последици от политическата и социална действителност и представляват духовна реакция срещу тази действителност. Очевидно богомилството е сложно явление, което трудно се поддава на еднозначни оценки. Борбата за религиозни и нравствени убеждения ясно показват тяхната социална активност и гражданска отговорност. С обединяванията си в братства, богомилите се опитват да изградят модела на социално-политическия идеал. С войната като средство за защита на определени политически интереси, те внушават че насилието поражда злото и че несправедливостта в политическия живот довежда до моралното изхабяване в живота. (oт лекцията на Саздов)