7. Земеделски закон


1) Характеристика

Повечето изследователи приемат, че Земеделският закон е създаден от император Лъв III в средата на VIII в. Той е чужд (византийски) юридически извор. Бил е разпространен и в съседните на Византия славянски страни. Въпреки че не е достигнал до нас в оригинал, Земеделският закон ни е добре познат заради множеството преписи, които са направени в периода X-XVIII в. Не е известен български препис на закона, но по неговото съдържание съдим, че е бил приложим и за българските условия, ето защо в науката се приема за ценен източник на информация за българското средновековно право. Земеделският закон представлява синтез между обичайно-правните норми, прилагани в свободната селска община и византийските разрешения.

2) Съдържание
В Земеделския закон се съдържат и гражданско-правни и наказателно-правни норми, което определя смесения му характер. Съдържанието е разделено в 85 члена, като по-голямата част от тях уреждат наказателно-правните разпоредби.

Чл. 3 > размяна на поземлени участъци, изискват се 2-3 свидетеля, допуска се срок
Чл. 4 и 5 > в кои случаи замяната може да се отмени
Чл. 6 > подобна на чл. 17 от ЗСЛ – за самоуправството
Чл. 9, 10, 11 > уреждат се наемните отношения при наемане на земя; според размера на наема са мортитство – 1/10 от продукцията и изполичарство – 1/2.
Чл. 45 > урежда ноксалната отговорност – робът е обект на правото, ако извърши престъпление отговорност носи господарят му.
Чл. 46 и 49 > в някои случаи субект на престъпление може да бъде и роб и животно

Земеделският закон регламентира преди всичко наказания за престъпления срещу земеделската собственост, като кражба, убийство на работен добитък, палеж, разрушаване на чужд имот, отсичане на чужди дървета и др. Ето защо по своя характер той не е общ законодателен акт.