63. Промени в механизма на българската държава след преврата на 19 май 1934 г.

 

>> На 19 май 1934 г. след преврат на власт идва политическият кръг „Звено“ и Военният съюз. Правителството на Кимон Георгиев се посреща от обществото без ентусиазъм, но с облекчение, че се преустановяват действията на партизанстващите управляващи от Народния блок. Превратът обаче налага своя авторитарен отпечатък върху по-нататъшното развитие на политическия режим у нас.

>> Политическият кръг „Звено“:
– отрича либерално-демократичното управление, счита го за негоден да защити съществуващия социално-икономически ред;
– под влиянието на успехите на авторитаризма, фашизма и националсоциализма в Португалия, Испания, Италия, Унгария, Германия и Полша и на болшевизма в Съветска Русия, у нас вземат връх сили, които се опитват да наложат възгледите си за установяване на авториатарна власт;
– смятат новото правителство за „надпартийно“;

>> Промени в механизма на българската държава:
– засилване на централизацията на държавата и налагане на изпълнителната власт над законодателната – > превратът е противоконституционен;
> узаконен е от царя;
> царят мълчаливо суспендира Конституцията, тя не се спазва, въпреки, че не е отменена;
> когато деветнадесетомайците идват на власт имат идея да:
– имат намерение да променят начина на конституиране на НС – да се назначат 120 депутати, 1/3 от които да са политици, да се създадат съсловни организации, които фактически да упражняват властта;
– изработва се Наредба-закон броят на депутатите да бъде 160;
– министрите могат да се кандидатират за народни представители, запазвайки длъжността си до изборите, но останалите държавни чиновници трябва да подадат и след това да издигнат кандидатура;
– жените и студентите имат активно избирателно право;
– изборите се провеждат последователно в различните области, а не в един ден;

– ликвидиране на парламентаризма и партийно-политическия плурализъм – правителството на Кимон Георгиев се обявява против политическите партии и се забраняват с издаването на: Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, Наредба-закон за ликвидиране на имуществата на разтурените партийно-политически организации и Наредба-закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации.
– създава се Дирекция за обществена обнова: 1) насочва духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата, като изяснява делата на правителството пред пресата; 2) да работи за издигане на престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и за състоянието, развитието и нуждите на българската материална култура; 3) да съдейства за организиране на гражданството в идейно-единна общонародна групировка, като прониква със своите органи във всички среди икултивира нов дух в спортните и другите организации и извършва агитация;
– промени в министерствата:
>> сливане на Мин. на обществените сгради, пътищата и благоустройството с Мин. на железниците, пътищата и телеграфите Мин. на съобщенията;
>> сливане на Мин. търговията, промишлеността и труда с Мин. на земеделието и държавните имоти Мин. на стопанството – след няколко дни – Мин. на народното стопанство
Сливат се с укази – противоконституционно.

– деформиране на местното (общинско) самоуправление
промяна в административно-териториалното деление на страната: 16 окръзи преминават в 7 области; 2552 селски общини – в 800 големи общини – „икономично управление“; премахва се изборността на общинските органи: общинско управление и общински съвет.