62. Църковната реформа на правителството на БЗНС

 

В резултат на дългогодишни борби още през Османско робство българската държава извоюва своята самостоятелност на събора (1871 г). Цариградския събор приема екзархийски устав – устройствен акт, в който се нормират и правомощията на нашата църковна институция:

  • особено значение за дейността на църковната институция;
  • религиозно обучение и поддържане на вярата.

Нашата църква се организира и управлява съобразно разпоредбите и каноните на съборите още от Средновековието, изразяващи и регламентиращи волята на българите от това време. Установява се на няколко демократични принципа: съборност – църковно-народния събор е най-висш орган. Той решава въпроси като приемането или изменението на Екзархийския устав, избор на патриарх и църковни настоятелства.

От особена важност е, че Екзархийския устав установява мандатността (чл.134).

Българската православна църква се изгражда и на йерархическия принцип – отношение между клира и миряните.

След Освобождението нашата църква продължава да се ръководи от устава. Урежда се от ТК. Според нея Българското Княжество се подчинява на Светия синод.

Църквата представлява християните, е българската православна църква – всички православни българи.

1883 г – екзархийски устав. Изключва възможността да се измени само на църковен събор, необходимо е съглашение между Светия синод и министъра на външните работи и вероизповеданията. Светият синод отстранява участието на миряните по решаването на редица църковни въпроси. През 1915 година умира първият български екзарх Йосиф I и продължително време не се избира друг.

След Първата световна война земеделското правителство решава да проведе реформа в българската църква. През 1920 година Стамболийски внася законопроект за изменение и допълнение на Екзархийския устав. Влиза в сила през ноември 1921 година. Законът е с позитивен резултат. Възстановява се сигурността и мандатността на църковните служители. Според чл. 144:

  • членове по право – всички свещеници с висше църковно образование, всички български архийереи;
  • членове по избор – от различни семинарии;
  • членове по назначение.

Демократичен момент е, че всички представители са равноправни. МС приема правилник за избиране на представители. Твърде чувствителна намеса на светската власт. Църковно-народния събор е трябвало да се проведе на 06.02.1921 година. Изборите се свикват и откриват от мировия съдия. Преди започване на изборите мировия съдия обявява публично кандидатите, чрез бюлетин, лично написани или напечатани. Избират се двама проверители.

Вторият църковно-народен събор – предоставена е сградата на НС. Членовете работят под лозунга “Съединението прави силата”. Това е изключителен акт. Събора приема нов екзархийски устав – пълна кодификация на българското църковно право. Състои се от четири части: устройство, ведомство, компетенции и бракоразводни дела.

Проектът преустановява църковното право.

Архийерейски събор – само духовни лица. За да влезе в сила трябва да бъде приет от НС, но не е прие, защото правителството е свалено.

Органи на управление. Разрешава и онези права като семейно-брачни отношения. Този устав се приема от архийерейския събор и от НС. Новите правителства занемаряват проблема за устава. Едва през 1945 година става възможно отхвърлянето на т.нар. “църковна схизма”. 1953 година – признава се българската патриаршия – Кирил – първия екзарх.