60. Законодателството на БЗНС за организиране на трудова повинност

 

Трудовата повинност се счита от земеделското правителство като мероприятие, което да стои в основата на реформаторската дейност, следствие на несправедливите клаузи на Ньойския договор. След двете национални катастрофи бъдещето на България изглежда безнадеждно. Българската държава години наред няма да има средства за стопански и търговски мероприятия.

Александър Стамболийски решава да използва безплатно младежкия труд на тези, които не ходят в казарма – военна тегоба. Идеята е да се вдъхне любов у младите към общополезния труд. Законът предвижда два вида повинност: редовна и извънредна.

На редовна трудова повинност подлежат всички младежи, навършили 20 години и всички девойки, навършили 16 години. От тази всеобща повинност се освобождават девиците от мохамедански произход. Законът допуска приемането на доброволци (младежи –17 години и девойки-12 години).

Ако синът е единственият работник и издържа семейството – 6 месеца. Трудоваците работят по залесяване, правене на пътища и мостове, отглеждане на животни.

На извънредна трудова повинност подлежат само мъже от 20 до 50 години, девойки не се свикват. Тя се свиква с постановление на МС при бедствие. Срокът й е 1 месец.

Всички партии се обявяват против трудовата повинност. Смятат я като ангария, която не трябва да се прилага. Депутатите от БКП (тесни) имат възражения по отношение на кого да се налага трудова повинност, според техните искания, тя трябва да се налага само на синовете и дъщерите на имотните. Има противници и от БЗНС.

  • ликвидира се личната задълженост чрез откупуване (между 100 и 300 за работен ден);
  • изменение – намалява се срокът от 1 година на 8 месеца;
  • възможност за изпълнение на няколко пъти.
  • Територията се разделя на 8 области, като на практика се създават само 6 производствени области. Трудовите задруги се делят на 4 дружини, те на 4 ядра, те на 4 отделения.