52-53 Създаване на новобългарското гражданско съдопроизводство и наказателно съдопроизводство

 

Причините да разгледаме двата вида съдопроизводство заедно са две. На първо място това е фактът, че разглеждани успоредно и сравнявани в своите характеристики, се запомнят и разбират по-лесно. Най-лесно би било да се разделят на два отделни въпроса както е по конспект и да се проследят по точки. Но (втората причина) и в учебника се разглеждат заедно – по лесно е да се разграничат отколкото да се сравняват устно наново.

1) Гражданското и наказателното съдопроизводство до Освобождението
– незадоволително уредено;
– османското право не познава делене на двата процеса;
– ищецът и обвинителят се ознавават по един начин;
– прокурорският институт и професионалната защита са непознати;
– разпоредите на Търговския закон (1862) започват да се прилагат и по гражданските дела;
– османският наказателен процес се х-ризира със съдебен произвол и инквизационен характер;
– българското население прибягва до своите обичайни съдебни органи;
– българското обичайно съдопроизводство е състезателно и публично.

2) Временни правила за устройство на съдебната част в България (1878) – приети от Съвета на руския императорски комисар.
Раздел втори и трети нормират гражданското и углавното съдопроизводство, които не изчерпват цялата процесуална материя; гласност, състезателност, устност и непосредственост.

3) Закони, които се приемат в в първите години след Освобождението за доразвиване на основните положение на ВСП
3.1) Гражданско-правни:
> Закон за допълнение на ВСП
> Закон за изменение на някои статии от ВСП и съдопроизводство по гражданските дела, които са подсъдни на мировите съдии
> Закон за съкратеното съдопроизводство
> Закон за изменение и допълнение на някои статии от гражданското съдопроизводство.

> Закон за гражданското съдопроизводство (ЗГС) – 1892 г.
Първата му част нормира производството пред съдилищата и се състои от общи положения в шест книги. Втората нормира различни производства, ненормирани в първата.

3.2) Наказателно-правни:
> Закон за устройство на съдилищата
> Допълнение към ВСП
> Съдопроизводство по углавните дела, които са подсъдни на мировите съдии.

> Закон за углавното съдопроизводство (ЗУС) – 1897 г.
Състои се от общи наредби, книга първа, която съдържа постановления за подсъдността, книга втора – за предварителното следствие, книга трета – за производството в окръжните съдилища, книга четвърта – за обжалване решенията на общите съдилища и книга пета – изпълнение на присъдите.

4) Принципи в съдопроизводствата
> принципът на диспозитивносттав гражданския процес – от ищеца зависи да заведе дело, да оттегли иска си; триинстанционно производство – първа, апелативна и касационна система; страните имат права и процесуални задължения към съда, а не един към друг.

> принципът на официалносттав наказателния процес – държавните органи са длъжни да разкрият извършителя на престъплението, да съберат обвинителния материал, да изяснят материалната истина в съдебното производство и да приведат присъдата в действие; има две фази – досъдебна (дознание или предварително следствие) и съдебна:
>> полицейско дознание – когато признаците са съмнителни;
>> предварително следствие – от съдебен следовател
>> събиране на обвинителния материал
>> прокурор изготвя обвинителен акт
>> внасяне на акта в съда
>> разглеждане в трите инстанции.

5) Начала, върху които се изграждат гражданското и наказателното съдопроизводство
> начало на публичност (гласност) – делата се разглеждат в присъствието на участващите в процеса лица (ищец, ответник, подсъдим, прокурор, свидетели, вещи лица), както и граждани, които искат да наблюдават процеса; в печата могат да се правят съобщения как върви делото; упражнява се контрол над независимата съдебна система; въвежда се два вида публичност – публичност за страните по делото и публичност всички останали.
> състезателно начало – отменя се иквизиционният процес от Средновековието; обвиняемият се превръща в субект на престъплението; страните по делото имат еднакви процесуални права и задължения; съдът е пасивен наблюдател на състезанието между ищеца и ответника.
В гражданския процес държавата няма право да се намесва, съдът има право единствено да събира доказателства, но в пределите на исканията. При наказателния процес съдът е отделен от обвинителната власт, разрешават се публичноправни отношения между държавата (обвинителя) и подсъдимия, т.е. тези дела не са с публично-частен характер. Това е възможно в отделни случаи, коато пострадалия е и частен обвинител. Съдът в наказателния процес не си позволява да осъжда на базата на процесуалното състезание, ами се намесва във воденето на състезание.
Състезателното начало в наказателното съдопроизводство се съчетава с инструктивното (служебното) начало.
> инструктивно начало (служебно) – х-ризира се със следствена форма на предварителното разследване. Адвокатското присъствие е недопустимо, характерно за ЗУС е, че за разлика от европеските законодателства, забранява напълно насилственото отнемане на самопризнания. Не е сигурно доколко това се спазва, още повече, че ВКС оправдава подобна намеса: „…употребеното насилие над подсъдимия при извършване на полицейското дознание не всякога е причина да се отхвърли като невярно направено самопризнание„. По всичко личи, че обвинителят в наказателните дела доминира над подсъдимия в много отношения, чрез мерките за неотклонение и в някои случаи дори може да попречи на неговата защита.
> начало на непосредственост – съдебният състав се поставя в пряко отношение към цялото производство и разполага с възможността да прави изводи непосредствено от доказателствата. Не е формулирано изрично, извежда се от закона.
> начало на устност (словесност) – страните и участниците в делото имат възможността да се изказват свободно за всичко, което би имало значение за решаването на гражданското или наказателното съдопроизводство. То също се извлича от съдържанието на съдопроизводствата.
> начало на народното участие – съдът със съдебните заседатели е продукт на буржоазните революции в Европа; идеята е да се ликвидира съсловността, да се гарантира справедлив и безпристрастен процес, в който коронните съдии нямат пълната свобода за разрешаване на делото. У нас се въвежда със Закона за устройството на съдилищата и Допълнението към Временните съдебни правила от 1880 г.; въведени са различни цензове и навършени 25 г., които ограничават част от гражданите да бъдат съдебни заседатели. Началото на съдебните заседатели е предвидено само при окръжния съд и то само по определени категории наказателни дела. В организационно отношение нашият съд със съдебни заседатели се доближава до шофенския съд, а с оглед на предоставените им правомощия – наподобява съда с жури. Представителите нямат право да решават размера и характера на санкцията.
С приемането на Наказателния закон (1896) се изменя чл. 20 от Допълнението към ВСП – участие на съдебни заседатели се предвижда във всички наказателни дела с наказание повече от 5 години строг тъмничен затвор.

6) Различия между гражданското и наказателното съдопроизводство – обобщение
> гражданските дела се започват само по искане на ищеца; наказателните – служебно;
> гражданското дело може да се прекрати по искане на ищеца; наказателното се води до обявяване на присъда;
> в гражданското дело се търси формалната истина, онази, която излиза от дадените от страните доказателства; в наказателното съдът не стои безучастно и търси материалната истина;
> съдът в граждански процес може максимално да присъди колкото иска ищецът; в наказателния – може и повече, и по-малко;
> в граждансия процес самопризнанието на ответника решава изхода на делото; в наказателния – то би било само едно от доказателствата;
> изпълнението на решенията по гражданските дела става по желание на страните, но служебно; в наказателните – задължително и служебно.