49. Правен режим на поземлената собственост в Княжество България

 

Освобождението на България налага да се установи правен режим, посредством който турската поземлена собственост да се преобразува в частна буржоазна собственост. Княжество България се явява правоприемник на Османската империя. В сферата на поземлената собственост не се счита за приемник. От август 1858 година държавните земи стават частни – Търновското учредително събрание. Според Димитър Греков правото на собственост и владение е неприкосновено. Петко Каравелов заявява, че правото на владение е различно от правото на собственост. Българското правителство, след приемането на ТК, показва че разглежда двете понятия като тъждествени.

Преобразуването на турската собственост в частна буржоазна собственост е продължителен процес. Три момента:

  1. С една група закони се извършва вътрешна колонизация – слага се край на държавната поземлена собственост – 1858 г. Извършва се оземляване на безимотните селяни, което слага край на държавната поземлена собственост. Закон за населяване на ненаселените земи – всички земи могат да се дават на българи, които се занимават със земеделие и скотовъдство. Тези земи се ползват като пасища, извлича се дървен материал. Всеки, получил земя, след 10 години става пълен собственик на тази земя.

Закон за подобряване състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи – 1880 година. Господарски са онези земи, които се обработват от местното население, което дава натурален данък на господаря. Чифлишките земи са ония земи, които се владеят на основата на някакъв законен документ – от слуги (обработване) и от земеделци (изполица). Всеки който обработва и ползва господарска земя, става неин собственик. Лица, които обработват чифлишки земи за 10 години + жилищата, които са ползвали, инвентар, добитък, постройки.

Закон за черкезките и татарските земи – земи, които са отнети от българското население от средата на 13-ти век, след Кримската война. Тук се заселват големи групи черкези и татари, като от българите се отнемат земи. По време на Руско-Турската война се отделят голяма част от тези земи и отново се дават на българите, те се оземляват. Българите получават черкезките и татарските земи.

През 1885 година се приема закон за господарските и чифлишките земи. Всеки може да получи около 50 дка земя. Оземляването по този закон става възмездно.

  1. Втората група закони има за цел да нормира структурните изменения между частната и обществената собственост.

Закон за определяне на държавните земи и пасбища 1885 година. Целта е : да се ограничи самоволното заграбване на държавно имущество от селяните и предоставяне на землища на общини, които нямат достатъчно чрез НС. Законът определя предоставяне на държавни земи в Добрич и Балчик срещу ниски парични суми или изплащане. Оземляването се извършва от компетентна комисия (мировия съдия, окол. началник, финансовия секретар)

  1. Третата група закони има за цел да се оформи документално фактическото право на владеене и собственост. Правила за домашни актове – установяват еднакъв режим за сделките с движими или недвижими имоти (покрити или не)- писмени частни актове. Вземат се под внимание от съдилищата. Основен акт в тази материя е Законът за продажбата на недвижими имущества. 1891 година – създава се еднакъв правен режим за недвижимата собственост. Продажбата се сключва с правен акт спрямо всеки недвижим имот (полски имоти). Закон за заменяне на турските документи за собственост с български крепостни актове, издаване с една и съща форма и съдържание. С тези многообразни актове турската поземлена собственост се трансформира в частна буржоазна собственост.