48. Българската държава по времето на Втората световна война (1939-1944 г.) Законодателство.

 

1.Международна обстановка

През 30те години в света се формират три политически блока, в зависимост от отношението им към Версайската система.

Победителите (Англия и Франция с най-голяма тежест) са за запазване на статуквото. На другия полюс са страните стремящи се към ревизия на Версайския договор (Германи, Италия и Япония). Като трети център се оформя СССР,който балансира между двата блока.

От тези противоречия между Великите сили прави опит да се възползва и България. В основата на външната политика на страната в навечерието на войната стои нерешеният национален въпрос, резултат от Ньойския мирен догожор (19. Ноември 1919г ). След войната страната е разгромена и ограбена и изпада в тежка национална изолация.

Главен носител на ревизията на мирните договори е хитлеристка Германия. След като осъществява редица действия в нарушение на Версайската система, Булгария и Балканският пакт подписват в Солун споразумение на 31. юни 1938г.  С него се отменят военните ограничения за България и се ликвидира демилитаризираната зона в Тракия, установена от Лозанската конференция през 1923г.

На 19 април 1939г. мин.-председателят Георги Кьосеиванов изпраща до българските посолства в европейските столица директива №9. На първо място е поставен въпросът за освобождение на Южна Добруджа. В директивата е засегнат и въпросът за Западна Тракия с излаз на Егейско море и както и този за Западните покрайнини.

  1. Начало на ВСВ

На 23 Август 1939г. е подписана спогодбата “ Молтов – Рибентроп“ за подябла на Европа между Германия и СССР. На 1 Септември войските на Райха нападат Полша. На 3 Септември Англия и Францияобявяват война на Германия, а на 17 Септември в Полша нахлуват и съветски войски. Така започва ВСВ.

  1. Българският неутралитет

На 15 септември 1939г. с правителствена декларация е обявен неутралитет на България. Открито прогерманска е позицията на Народното социално движение на Ал. Цанков, на легионерите, групата около ген. Луков и др. БРП е за установяване на приятелски и съюзнически отношения със СССР.

Международното положение и желанието на власт на цар Борис III за по-голям контрол върху властта налагат разпускането на НС и смяната на министър председятелят Г. Кьосеиванов.

На 24 октомври 1939г. Парламентът е разпуснат. През декемри 1939г. – януари 1940г. се провеждат парламентарни избори за XXV ОНС. С 58% от подадените гласове правителството получава необходимото мнозинство от депутати в НС(140 депутати). На 15 февруари 1940г. мин.-председател става проф. Богдан Филов.

Основна задача на правителството в областта на вътрешната политика е адаптирането на стопанството към военните условия. За тази цел още април 1940 г. се внася З-н за гражданска мобилизация. С него се гарантира ръководната роля на държавата в условията на война. Друг комплексен з-н е този за осигуряването и регулирането на цените на почти всички стоки. През есента на 1940 г. е въведена купонна система .

През декември 1940г. е приет З-н за защита на нацията, с който се забраняват тайни и международни организации, а имуществата им се конфискуват. Ограничителните разпоредби забраняват на евреите да са български граждани, да заемат държавни, общински и други постове, да встъпват в брак с българи и др. Въведен е разорителен данък върху еврейското имущество, чрез еднократното му облагане.

Със з-на за организиране на българската младеж (29 декември 1940) управляващите  правят опит да сложат под свой контрол подрастващите. Създава се организацията “ Бранник“, чиято издръжка се поема от държавата и общинските бюджети.

  1. Външна политика

През 1939 г се сключва германо-съветски пакт и това довежда до затопляне на българо-съветските оношения. Между двете държави са подписани спогодби за редовни въздушни съобщения, за търгивия, корабоплаване, за културно сътрудничество. Положително влияние оказва и присъединяването на Южна ДОбруджа към Б-я.

През лятото на 1940 г. ситуацията в европа се изменя в полза на Германия. Съветската армия навлиза в оспорваните територии и достига до р. Прут. М/у Унгария и Б-я се водят преговори за съвместни действия с/ Румъния.

При тези условия германската дипломация се активизира, защото икса да избегне война м/у своите потенциални съюзници.  На 27 юли 1940г. на среща с Богдан Филов и вън. министър Иван Попов, Хитлер признава, че българските искания за Ю. Добруджа са напълно основателни. Освен от Германия, Б-я получава подкрепа още от СССР и Англия. СССР публично обявява, че Южна Добруджа трябва да се върне на Б-я. Румънското правителство се опитва да лавира и да отлага взимането на окончателно решение. Преговорите вървят много бавно. Ето защо е потърсена подкрепа от Германия. Хитлер упражнява натиск в/у Букурещ и на 7 септември 1940г е подписан д-р. С него на Б-я е върната Южна Добруджа (7096кв.км). На 21 септември българските войски навлизат в Южна ДОбруджа.

  1. Международният натиск

Към средата на 1940г. войната бушува в цяла Европа. Францияе разгромена.Дания, Холандия, Норвегия и Белгия попадат под властта на Хитлер. На 27 септември 1940г. Германия, Италия и Япония подписват военен съюз – Тристранен пак. Към него се присъединяват и Унгария, Румъния,Словакия и азиатското кралство Сиам.

Стратегическото географско място на Б-я засилва интересът към нея от страна на всички участници във войната. Най-голям е натискът от страна на Хитлер. Цар Борис е поканен в Берлин и има лична среща с фюрера, на която е увещан да се присъедини бързо към Тристранния пакт.. Царят откланя предложението. По това време Мусолини предлага общо нападение с/у Гърция, а като награда обещава Западна ТРакия. Но цар Борис продължава да държи на неутралитета.

През октоври царят получава лично предупреждение от английския крал. В него са отправя заплаха, че ако българското правителство допусне на своя територия германски войски, Б-я ще стане арена на военни действия.

През Ноември 1940г. се водят тайни преговори м/у Германия и СССР и една от точките пряко засяга Б-я. (предоставяне на нашите летища и пристанища за съветски бази) След отказа на Хитлер, Сталин предприема самостоятелни действия спрямо Б-я.

На 24 ноември в София пристига главният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболеви предлага на българското правителсвто пакт за приятелство и взаимна помощ. В замяна обещава на Б-я цяла Западна и Източна Тракия. Предложението учтиво, но категорично е отхвърлено.Това дава повод на БРП /к/ да проведе масова кампания в подкрепа на съветското предложение, известна като Соболева акция. Натрупват се допълнителни фактори, които утежняват българската съпротива с/у присъединяването към Тристранния пакт.

Мусолини започва война с Гърция, не може да се справи сам и това налага изпращането на германски войски там. Хитлер не може да си позволи да започне война с/у СССР, докато не подчини Балканите. Според изготвения план „Марита“ германските войски трябва да бъдат изпратени  от територията на Румъния за Гърция като задължително минат през Б-я, независимо от това дали тя е или не е съюзник с Германия. България обаче продължава с опитите си за неутралитет.  Натискът на Германия става неудържим. При това положение на 20 януари 1941г. на заседание на Министерския съвет, се взема решение за присъединяване на Б-я към тристранния пакт. На 1 март във Виена , Богдан Филов подписва протокола и Б-я става съюзник на Германия. Присъединяването на Б-я към Тристранния пак е посрещнато с протести от страна на опозицията н НС.  СССР, Великобритания и САЩ се обявяват против решението на Б-я. Най-категорична е Великобритания, която скъсва дипломатическите си отношения с бълг. държава.

Присъединяването на Б-я кум Тристранния пакт създава благоприятни условия за решаване на националния въпрос. На 7 март 1941 г. е създадена „Дирекция на националната пропаганда“.

Опитите на Югославия да се измъкне от поетите към пакта ангажименти води до нахлуването на германски войски и до капитулацията й след по-малко от 2 седмиц. Същата съдба очаква и Гърция в края на април 1941г. Б-я се отказва да участва във военни д-я с/у своите съседи, но приема да замести германските войски в Македония и Тракия. На 19 – 20 Април българските войски навлизат във Вардарска Македония и Беломоркса Тракия. На 24 април е подписана спогодбата “ Клодиус-Попов“, според която тези земи са отдадени за администриране на Б-я до края на войната. Германия запазва под свое управление една неутрална зона на изток от линията Дедеагач-Свиленград, а части от Егейска Тракия и Югозападна Македония остават под управлението на гръзката администрация. Земите управлявани от бълграската администрация, са разделени на 3 области с центрове – Скопие , Битоля и Ксантие. В тях се въвежда бълг. законодателство, полагат се много грижи за стопанско и културно възраждане. Старуте български епархии са възстановени и там са командировани свещеници от Б-я. На 29 септември 1941г.  избухва Драмското въстание, но то бързо е потушено от бълг. войски. Части от Югозападна Македония, където живеят около 200 000 българи, остават в пределите на окупирана Гърция. Въпреки окупацията обаче местното население прави опити да изгради свое общинско самоуправление и у-ща. Гръцката власт е ликвидирана и за кметове са избрани българи.

Мнозинството от българите в Македония приемат германските войски като освободители. Появяват се бълг. акционерни комитети (първият в Тетево), които регулират отношенията с германските войски. Вардарска Македония не е включена изцяло в пределите на Б-я, поради усложнения създавани от Германия. Удар за бълг, интереси е издадената през април 1942г. в Германия карта на „Дунавското пространство“ В нея Македония и Тракия са означени само като територии „под бълг, административно управление“, с временни граници.

Проблеми има и със съюзника Италия. На 21 април 1941г. външните министри на Германия и Италия – Йоахим фон Рибентроп и граф Галеаци Чано, определят във Виена демаркационна линич м/у българските и италианските войски. В италианската зона остават Тетево, Гостивар, Дебър, Струга, Кичево, голяма част от Преспанското езеро, водят се спорове за Охрид и Ресен. Налага се намесата лично на Хитлер, за да се предотврати по-сериозен конфликт.

Бълг. войски в Поморавието са посрещнати не по-малко радост. Но за разлика от Македония и Западна Тракия тук германските управляващи не разрешават създаването на бълг. администрация, а държат частите ни да бъдат третирани като окупационен корпус.

  1. Опозицията в България

С/у установение в Б-я прогермански режим се обявяват много от политическите сили. Особено влиятелни са БЗНС “ Врабча I“, БЗНС „Пладне“, ДП и БРСДП. В опозиция на управляващите са и „Звено“, Демократическия сговор“ А.Ляпчев“, дейците на разтурения Военен съюз, на бившите НП  и  ЛП.Посочените политически сили са привърженици на парламентарната демокрация и залгат изцяло на легалната политическа дейност. Те изпитват со,патия към Великобритания и Франция.

Организаторите на нелегалната съпротива са БРП /к/. В деня на нападението на Германия над СССр – 22 юни 1941г., ЦК на БРП излиза с призив към българския народ. На 24 юни е обявен курс към въоръжена съпротива с/у германските войски и „бълг. монархофашисти“.

На 10 юли 1941г. НС приема и допълнение към З-на за защита на държавата  – засилени са репресиите с/у всички противници на режима, включени са и наказанията със смърт. Няколко дни по-късно са касирани и всички депутати-комунисти.

На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е прочетена програма на отечествения фронт. Програмата е подкрепена оте „Звено“, левите социалдемократи и БЗНС“ Пладне“. Останалите опозиционни сили не одобряват нелегалните средства за борба на БРП.

  1. Участие на Б-я във ВСВ

Под натиска на Германия Б-я обявява война на Великобритания и САЩ, като тя се определя като „символична“. Състоянието на война с Англия и САЩ датира от  13 декември 1941. До края на 1943г. тя остава само на книга, а със СССР така и не нарушаваме мира и дипломатическите отношения. От лятото на 1942г. убеден, че Оста ще загуби двубоя, Борис III предприема опити за контакт с англичаните и американците.

През1942 г.  Борис III е принуден да отстъпи под натиска на Германи и да поеме по-сериозни ангажименти за решаването на „еврейския въпрос“. През юни 1942г. Райхът настоява пред българските власти евреите да бъдат изселени в Полша или да вземе по-сурови мерки с/у тях. В тази връзка на 26 август е създадено КОмисарство по еврейските въпроси с началник Александър Белев. На 22 февруари 1943г. под силен натиск е подписана спогодбата „Белев-Данакер“. Според нея  20 000 евреи от „новите земи“ трябва да бъдат депортирани (там обаче няма повече от 14 хил. и трябва да се включат 6-7хил . от българските евреи) На 19 март 1943г. от името на 43 депутати, Д. Пешев връчва на мин-председателя протестна декларация. Тя обаче не може да помогне на евреите от ‘новите земи“, които не са бълг. граждани и през март 1943г. 11 343 евреи от Западна тракия и Макединия са депортирани в Полша. В същото време спонтанен, но категоричен протест започва и българската общественост. Съпротивата на различни равнища с/у антиеврейските мерки, както и отслабващите позиции на Германия са фактори, които дават на Б-я да бъде сред малкото, спасили своите евре. Спасаяването на евреите (50 хил) е непознато явление за почти изцяло покорената от Хитлер Европа.

  1. Политическа криза

В това време Германия търпи загуби. Това кара Хитлер да бъде особено настоятелен в искането си към българския ьар за българското военно участие на Източния фронт. Но Борис III  категорично отказва. СЛед завръщането си от Германия, зарят умира на 28 август 1953г.  В разрез с Конституцията правителството избира чрез открито гласуване от XXV ОНС за тегенти на невръстния цар Симеон принц Кирил, Богдан Филов,ген. Никола Михов. Новото правителство съставено на 14 септеври 1943г, се оглавява от Добри Божилов. Прогерманските му позиции го карат да търси сближение с Райха. В края на 1943г. заповат англо-американски бомбандировки над София. Най жестоки са на 10 ануари, 29-30 март, 17 април 1944г. В софия са разрушени 12 хил. жилищни и държавни сгради, убити са 1828 цивилни граждани. След тези събития външната политика става по внимателна, но не и резултатна. На 26 януаеи 1944г. се създава военно-полицейска орагнизация, наречена жандармерия, чието предназначение е гонението на партизаните и предотвратяването на бунтове , манифестации и др. Към края на войната лидерите на опозицията активизират своята дейност. На 24 март 1944г. до редентите и МС е изпратена така наречената Декларация на Десетте. В нея се иска промяна на бълг. външна политика и оттегляноте на бълг. войска от Сърбия, подобряване на отношенията със СССР. След създаването на официалне комитет на ОФ рез август 1943г. и тази коалиция започва да действа практически. В нея доминират комунистите.

На 1 юни 1944г. е създаден нов кабинет, начело с Иван Багрянов. Новото правителство трябва са дистанцира Б-я от Г-я, без да скъсва с нея и да излезе от войната с Англия и САЩ. В тази обстановка правителството използва Стойчо Мошанов. Мисията му в Анкара и след това в Кайро не носи резултат обаче. На 6 август 1944г. легалната и нелегалната опозиция приемат Декларация с искане за широко коалиционно правителсвто, скъсване на отношенията с Райха и др.

Развитието на войната кара регентите на 26 август да пристъпят към сформиране на ново правителство от представители на опозицията. В същия ден ЦК на БРП/к/ излиза с Окръжно №4, съдържаюо директиви за завладяване на местанат власт от Отечествения фронт.

На 2 септември 1944г. е назначено ново правителство от средите на легалната опозиция. Мин.-председател става Константин Муравиев от БЗНС „Врабча I“ .XXV  OНС е разпуснато, отменено е антиеврейското законодателство. Декларира се излизането на воийана с Великобритания и САЩ и Скъсването на дипломатическите отношения с Германия. В същата нощ правителството излиза с решение за обявяване на война на Германия (8 септемри). Към СССР е отправена молба за помирение. Тя не е приета  и на 8 септеври Трети украински фронт навлиза в българската територия. Партизанските чети започват да завземат градове и села. В

Нощта на 8 с/у 9 септеври 1944г. е обявена за свалянето на правителството. Главните сили , с които разполага ОФ, са военни части под контрол на одицери звенари или близки до Военния съюз. Завзето е военното министерство, а министрите са арестувани. НА 9 септември се създава правителство на ОФ(коалиционен х-р). То включва по ретирима представители от БРП/к/, БЗНС „Пладне“, НС „Звено“, двама социалдемократи и двама независими интелектуалци. Оглавява се от Кимон Георгиев. Указа за назначаването на правителсвтото подписват княз Кирил и ген. Михов. След това са уволнени с обикновено министерско постановление, натяхно място са анзначени проф. Венелин Ганев, Жвятко Бобошевски и Тодор Павлов.

9.Програма на ОФ

На 19 септември е оповестена програмата на ОФ:

-възстановяване на Търновската конституция

-Демократизация на обществото

социална спражедливост и международно разбирателство

Започват и репресии с/у пол. противници. Издадена е Наредба – закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на Б-я във войната.

Споразумението на Б-я с Югославия от 5 октомври 1944г. позволява на армията ни да навлезе в територията на западната ни съседка. На 9 октомври 1944 в Москва чърчил и Сталин си поделят Балканите-съдбата на България е предопределена. Тя остава съветска зона.  Съгласно военните клаузи Б-я се задължава да разоръжи германските военни сили, намиращи се в пределите на държавата и да ги предаде на съюзниците като военнопленици; да осигури свибодно придвижване на съюзническите войски през бълг, територии; да евакуира своите въоръжени сили от териториите на Гърция и  Югославия. Трябва да се разтурят всички фашистки организации, България трябва да внесе репарации, които ще й бъдат определени по-късно; да плащаредовно парични суми и да предостава стоки на Съюзното главно конадване. За следене и регулиране на условията за примирие е учредена Съюзна контролна комисия. Тя е седемчленна. Б-я не може да довърши положеното добро начало в Беломорието. В началото на октомври 1944г. е сложен край на бълг. управление там. Скючено е споразумениес гръзцката съпротива за временно управление на Западна Тракия и Източна Македония. Веднага след изтеглянето на бълг. войски, Гърция е окупирана от Англия. Кимон Георгиев е извикан от Сталин  в Москва, за да даде обяснение защо е изоставил Беломорието.

В края на ВСВ териториалното статукво на Македония е възстановено. Създадена е Република Македония, част от Югославия.

През есента на 1944г. започват масови репресии с/у титовите власти в Македония.На 6 януари 1945г., т.н. „Кървава Коледа“ в Прилев, Велес, Куманово, Юип са извършени масови разтрели без съд на всички местни изявени българи.

С включването на Б-я на страната на антихитлеристите, правителството се стреми да се разграничи от политиката на кабинетите, управлявали страната до 9 септември 1944г. и да съдейства за утвърждаване на нови международни отношения на Балканите, в Европа и света. Бойните д-1 на българската армия започват на 9 септември 1944г., когато при изтеглянето си в Югославия, трябва да воюват с намиращите се там германски части. От 17 септември тези действия се водят от Съветското командване, аслед 5 октомври – в споразумение с югославското правителство. Главнокомандващ на бълг. войски е ген. Иван Маринов. С успешно проведени 4 опреции бълг. армия изпълнява главната задача- да униюожи намиращите се в Югославия германски части. С това тя допринася за завладяването на Сърбия, Вардарска Македония и Косово.

През двата периода на войната (1944-1945) Б-я дава 34 648 убити и много ранени, а стопанските разходи са над 160 млрд. лв, 2/3 от националния доход през 1945г.

През периода 1944- 1945г. са възстановени мирните отношения с Франция, Италия и Югославия. Със СССР това става на 14 август 1945г., а с Полша, Чехословакия и Албания през есента на 1944г.

На парижката мирна конференция българската делегация се води от К. Георгиев. Най-решителна защита на българските национални въпроси получаваме от делегацията на СССР. Мирният договор с Б-я е подписан на 10 февруари 1947г. в Париж. СПоред него Б-я запазва границите си от Крайовската спогодба. Въоръжените сили се ограничават до 65 хил. души, а северната част на българо-гръцката граница е демилитарицирана. Репарациите следва да се изплатят за 8 години в български стоки. Мирният д-р от 1947г. поставя нов етап във външната политика на Б-я.