45. Кризата в България 1929-1934 г. и политиката на Народния блок. Законодателна дейност.

 

  1. Кризата

През 1929-1934г. светът е обхванат от непозната дотогава по мащабите си стопанска криза, проявила се във всички отрасли на икономиката. В Б-я първите принзаци на криза се забелязват края на 1929г.  През 20-те години раздробването на земделските земи се подсилва от три фактора – аграрната реформа на Стамболийски, дейността на Ляпчев по оземляването на бежанците и нарастване на естествения прираст на населението. За разлика от САЩ и Германия, В Б-я по време на кризата селскостопанското производсвто не се съкращава, а се увеличава. За да се доближат доходите до кризистните години , при понижаване на цените българските селяни разширяват размера на обработваемите площи. За времето от 1927 до 1933г. обработваемата площ нараства от 32, 82 млн. дка на 37, 69 млн. дка. Изпадат в бедствено положение селскостопанските производители, тъй като увеличаването на производството при снижено търсене не смекчава а ескалира кризата в бълг. село.

У нас за разлика от индустриалните държави не се стига до драстично намаляване на индустриалното производство. Освен това кризата не засяга в еднаква степен всички браншове,. Обособяват се 3 групи браншове

1) Каучукова, текстилна, стъклатска и хартиена формират групата на проспериращите индустрии.

2) Тютюневата, хранителновкусовата, металната са най-засегнатите групи.

3) Кожухарската, дървообработващата и добувната индустрии обособяват групата на запазващите производството си около нивата на времето на стабилизация.

Оказано е неблагоприятно влияние в/у банковото дело, търговията и финансите. В областта на вътрешната търговия стокооборотът намлява. Броят на фалиралите търгоци се увеличава. Малките банки изпадат в затруднение, част от тях фалират – през 1929 частните банки са 137, през 1934 г са вече 118, а през 19535г едва 99. Още по-тежко е положението на държавните финанси. През 1931-1932г, бюджетният дефицит достига 1,5 млрд. лв.

  1. Вътрешна политика на Народния блок

На 20 април 1931г.  Ляпчев подава оставка. Цар Борис III възлага на лидера на демократите Ал. Малинов да състави коалиционен кабинет, в който да участва и Демократическият сговор. На 5 май 1931г, политическата криза приключва- Ляпчевият кабинет е реконструиран и са насрочени парламентарини избори на 21 юни. Формирана е коалициятата Нроден блок ( ДП, БЗНС „Врабча I „, РП, НЛП и БЗНС „Стара Загора“

Народният блок получава 600 хил. гласа и 152 места в Парламента. Мин. председател е Ал. Малинов

– мин. на вътрешните работи и народното здраве – Н. Мушанов

-мин, на финансите – Ал. Гергинов

-мин. на земделието Д. Гичев

-мин. на общ. сгради, пътщата и благоустройството – Г. Йорданов

  • Мерки за преодоляване на кризата

– 15 юли 1931г. – наредба за продължаване дейността на дирекция „Храноизнос“ и разширва облекченията на всички видове храна от 50% на 70%

-лятото на 1931 г – наредба за намаляне изкупните цени на килограм пшеница от 4лв на 3,40

-октомври 1931 – изменение на З-на за  закупуване и търговия със зърнените храни

-12 април – з-н за закрила на земеделеца-стопанин – облекчава притежаващия 250 дка зема и имащ дълг 200 хил лв., направен до 1 януари 1931г.

– 31 декември 1933г- З-н за облекчаване на длъжниците и задравяване на кредита – намаляване на до 50% наловените прекомерни лихвив/у задълженията на селяните, изплащането на дългове от 3000 до 500 000 се разсрочваза 10-15 г, с 6% лихва, над 500 000 за 6г с 8% и над 1млн.лв за 4год с 8% лихва

– С идването си на власт – въведена данъчна амнистия

– през ноември 1931 – З-н за опрощаване на глобите в/ преките данъци, данъка в/у материалите, от които се вари ракия и акциза на виното. Опростяват се до 5000лж, а над са намалени с 50%.

Индустриалната политика на Народния блок се базира на две изходни начела – засилване на дървавното регламентиране и намаляване на преференциите. Въвежда се адвалорна такса в/у безмитния внос на суровини и машини в размер на 8-25%. Премахват се облекченията пеи превоз на стоки и машини на БДЖ. Отнемат се около на 120 предприятия облекченията по З-на за насърчаване на местната индустрия от 1928г. Увеличават се митата на машини за промишлените предприятия.

През 1933 г правителството на Н. Мушанов разработва Законопроект за индустрията, в който се поставя като условив за ползване на облаги предприятията да приемат определено количество квалифицирана работна ръка и да задоволяват нуждите си с горива и суровини от местен произход.

През декември 1931г е преит З-н за контрол в/у картелите и монополните цени .

През септември 1931г, правителството възстановява създаденото с ъс  З-н за облекчаване на предоволствията и намаляването на скъпотията от 1924г. Главно комисарвствоза продоволствието. Под контрол са поставени цените на индустриалните изделия.Етикетът с цени в/у стоките става задължителен. Със закон е въведен и монопол в/у търговията с розовото масло.

През октомври 1931г. БНБ възстановява отменения през 1928г контрол в/у търговията с чужда валута.

Б-я сключва клирингова спогодба и търговски д-р с Германия (1932г), с Югославия – клирингова спогодба и железопътна конвенция (1922) и търговска спогодба (1934г.)

Правителството насочва действията си в три насоки : 1) сключване на външен заем, 2) въвеждане на строги икономии в бюджетната сфера и 3) постигане на международни споразумения за облекчаване на плащанията по външните заеми и репарации.

– През 1921г – З-н за държавния бюджет – въвеждат се удръки на чиновниците в полза на държавата до 5% за възнаграждение до 2000лв и 10% над 2000лв.

-През юли 1932г – със з-н се създава към БЗБ Фонд за покриване на бюджетните загуби, нанасяни от дирекция „Храноизнос“.