44. Държавният преврат на 9 юни 1923 г. и управлението на Демократическия сговор. Законодателна дейност.

 

  1. Превратът от 9-ти юни.

Изборите от април 1923г. показват на опозицията, че не може да свали правителството на Ал. Стамболийски по парламентарен път – остава пътя на конспирацията. Решаваща роля изиграва Военният съюз. Неговото ръководство определя датата – 8 срещу 9 юни. Правителството на БЗНС получава информация за подготвянето на преврата – опит за арестуване ръководителите на Военния съюз (Иван Вълков, Велизар Лазаров, Никола Рачев), но те успяват да се укрият. По време на преврата Ал. Стамболийски се намира в родното си село Славовица. На 7 юни го посещава цар Борис 3. Рано на 9 юни частите на Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище изненадват и обезоръжават съсредоточените в София сили на Оранжевата гвардия. Министрите са арестувани. Оповестено е новото правителство, начело с Ал. Цанков, с представители от всички буржоазни партии, обединени в Конституционен блок (националлиберали, народен сговор, военен съюз, БРСДП ш.с.). Извън правителството – БКП, заема неутрална позиция спрямо преврата.

Юнска съпротива срещу преврата. В София БЗНС е парализирана от удара, но в провинцията избухват масови вълнения (Плевен, Шумен, Пазарджик). На места комунистическите отряди не се подчиняват на ЦК на БКП и се вдигат на бунт – Плевен, Карлово, Търново. Пазарджишко – бунтовете се водят от Ал. Стамболийски. Той е заловен и убит на 14 юни в Славовица. Съпротивата е смазана, стотици въстаници – убити.

Превратът на 9 юни 1923г. представлява насилствено сваляне на законното правителство, което въпреки отклоненията от Конституцията, се ползва с доверието на избирателите. Той се явява реванш на партиите, управлявали до 1918г., а и на самия монарх, който се чувства ограничен в управлението. Превратът е устроен в името на Конституцията, но режимът, който се установява с него става антидемократичен и репресивен.

  1. Създаване на Демократическия сговор.

През лятото на 1923г. правителството пристъпва към осъществяване на идеята за създаване на силна, монолитна и авторитетна буржоазна партия. 21 юли 1923г. радикалите приемат предложението на демократите за обединяване. 24 юли 1923г. Народният сговор и Обединената народнопрогресивна партия се сливат под названието „Народен сговор“. 24 юли Ал. Цанков от името на Народния сговор предлага на Радикалната и Демократическата партия да започнат преговори за изграждане на политическа формация, нар. Демократически сговор. 2 август 1923г. демократи и радикали, в отговор на силовите действия на деветоюнците, подписват протокол за сливане в една партия – „Съюз на демокрацията“. 10 август – подписан протокол за сливане на Народния сговор и Съюза на демокрацията. 18 ноември – парламентарни избори – коалицията на Демократическия сговор и социалдемократите 58,3% – 200 мандата. Постепенно от Демократическия сговор излизат Б. Смилов, Д. Казасов, радикалите на Ст. Костурков, демократите на Ал. Малинов. В демократическия сговор се оформят 2 фракции – на деветоюнците (Ал. Цанков) и на старите партии (Андрей Ляпчев и Атанас Буров).

  1. Заповяданата революция – септември 1923г.

Коминтернът осъжда тактиката на БКП (т.с.) на неутралитет по време на юнските събития. На заседание на ЦК на БКП на 5-6 август 1923г. се възприема заръката на Коминтерна за въоръжено въстание за сваляне на правителството на Цанков. Различни становища в ЦК на БКП (т.с.) по отношение на Цанковото правителство  – Хр. Кабакчиев – пасивно поведение, Г. Димитриев и Й. Йорданов – свалянето на Стамболийски е „прогресивен факт“. Края на август 1023г. Хр. Кабакчиев започва преговори с  ВМРО. Т. Александров – ВМРО ще пази неутралитет при евентуално комунистическо въстание в  Б-я, ако не се вдига въстание в Петричкия окръг. Правителството на Цанков получава информация за подготвяното въстание à арестувани много комунисти. 20 септември – вдигане на въстание в Разложко, в Г. Джумая е формиран въстанически отряд à нарушено е споразумението с ВМРО, затова те потушават въстанието в Пиринския край. Правителството обявява военно положение. В края на септември съпротивата е сломена. Закон за защита на държавата – приет на 4 януари 1924г. à разтуряне на БКП (т.с.), Партия на труда, БКМС, ОРСС, работническа кооперация „Освобождение“.

  1. Стопанска и социална политика

А) Селско стопанство – отмяна на аграрната реформа на Ал. Стамболийски (1924г. – Закон за трудовите земеделски стопанства отменя закона за трудовата поземлена собственост на БЗНС – на едрите земеделци се разрешава стопанисване на 1500 дка, ако стопанството им е „модерно“); премахване на ограничението за владеене на гори от частни лица. Основни положение в селскостопанската политика – насърчаване, постепенен технически напредък и доближаване на земеделското образование до масите. Увеличаване добивите от технически култури – тютюн, захарно цвекло, слънчоглед, фуражни култури, скотовъдство. Промяна в закона за застраховане на земеделски произведения, възможност за застраховане на животни. Закон за подобряване на земеделското производство и опазване на селските имоти – държавен контрол върху семената и забрана за износ на фуражи. Създаване на общински и окръжни скотовъдни фондове и райониране на тютюнопроизводството. 1925 – Закон за земеделско образование. Създаване подвижни катедри от агрономи за оказване на помощ на стопаните и подготовка на специалисти по скоровъдство.

Б) Промишленост – против политиката на „свръхиндустриален протекционизъм“. 1924г. – Закон за изменение и допълнение на Закона за търговско-индустриалните камари – превръщане на камарите в съвещателни органи към стопанските министерства. Насърчаване на индустрията – разрешаване на ипотечни заеми в размер на 40% от стойността на предприятията и полагане грижи за развитие на професионално образование. След изтичане стока на ограниченията на Ньойския договор – увеличение на вносното мито на захарта.

– ликвидиране на свободната валутна търговия със закон за БНБ 1924г. – единствено БНБ може да оперира с девизи;

– май 1924г. – Закон за търговията с външни платежни средства – външната търговия под държавен контрол

– продоволствена криза 1924г. – Закон за забрана на вноса на стоки, които не са първа необходимост (засилва държавния контрол над външната търговия) и Закон за облекчаване на продоволствието и за намаляване на скъпотията (поставя под контрол вътрешната търговия). Създаване на Комисарство по продоволствието – ликвидиране на конкуренцията, която е в основата на довоенната политика.;   3 акцизни закона – за продажба на цигарена хартия, сол, питиета – сливане на акцизните служби с тези по преките данъци

– намеса в кооперативното дело – отпускане на кредити само на лоялни на властта; 1924 – Висша кооперативна школа

– Ал. Цанков признава заслугата на Стамболийски за трудовата повинност, развива я

В) Данъчна политика – данъчно насилие над почти всички обществени прослойки; отменя прогресивно-доходния данък и въвежда поземлен налог – увеличава данъчната тежест на селското население с 25%; разширява кръга на данъчнообремененото градско население; увеличаване на косвените данъци; двойно и тройно облагане на капитала на едрата буржоазия. Цел на данъчната реформа – средства за държавния апарат – Ал. Цанков се опитва да изгради държавен апарат без корупция.

Г) Социална политика

– чиновници – увеличава заплатите им с 80%

– военни (взели участие в преврата) – увеличава заплатите им, премахва законодателните актове поради Ньойския договор за съкращаване на военни; еднократни суми, предоставени на уволнените военни и техните семейства; Военното училище става Висше военно училище.

– занаятчии – 1923г. законопроект за отпускане на 50млн. за занаятчиите – липса на средства за осъществяване

– Закон за обществените осигуровки 1924г. – осигурителния фонд се формира от средства на работниците, работодателите и държавата ( не по-малко от 50% се осигурява от д-вата)

– закон за настаняване на работа и осигуряване на безработните – закриване на частните и създаване на държавни борси на труда

Д) Провали на правителството

– участие на П. Петрович, ръководител на Висш стопански съвет, в 2 крупни афери – житната и тютюневата

– 1924г. правителството влиза в остър конфликт със захарния картел

  1. Международна изолация на режима

5.1. Отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС, Югославия от 1929г.) – 3 кризи: 1) юни 1923г. – преодоляна без да се промени отрицателната позиция на Белград спрямо Цанков. 2) август-септември 1923г. – предизвикана от връзките на правителството с ВМРО, КСХС съсредоточава войски на границата с България; кризата приключва със свикване на смесена българо-югославянска комисия за уреждане на нерешените от Нишката спогодба въпроси. 3)февруари-март 1924г. – българското правителство решава да приложи Нишката спогодба àпредприема действия срещу ВМРО à югославският натиск отслабва.

През март 1925 – посещение на българския премиер в Белград и Букурещ – без резултат.

5.2. Отношения с Гърция – правителството на Цанков не успява да реши спорните въпроси с Гърция. Септември в Женева са разменени 2 протокола(Калфов – Политис) – между Гърция и Обществото на народите и между България и ОН – 2те страни се задължават да гарантират правата на малцинствата à Югославия денонсира съюзния си договор с Гърция. 24 декември протоколът е ратифициран от българското НС, но Гърция отказва на 3 февруари. 25 февруари – преврат в Гърция – новото правителство е още по-непримиримо към България. 22 октомври 1925г. – по повод на възникнал граничен инцидент 10 000 гръцка армия окупира в района на Петрич територия 30 км широчина и 10 км дълбочина – ОН съдейства за прекратяване на този конфликт, Гърция е осъдена да изплати на България 50 млн. лв в срок от 2 месеца.

5.3. Отношения с Турция – 18 октомври 1925г. – договор за приятелство, протокол-приложение към него и конвенция за установяване на отношения. С него се отнема възможността на българските бежанци да се завърнат по родните си места. Имотите на напусналите Одринска Тракия по време на Балканските войни стават собственост на Турция за сметка на турските имоти, присъединени към Б-я. Право на собственост – бежанци прези 1912г. и малоазийски българи.

5.4. Инициатива на Чембърлейн и Мусолини за изграждане на Балканско Локарно по подобие на Западното Локарно, подкрепена от Гърция (за да спечели Великите сили по въпроса за Петричкия инцидент) – пропада.

5.5. Правителството – против болшевистките тенденции на БЗНС. Юли 1923г. – изтегляне на червенокръстката мисия на СССР от България. Правителството е за репартацията на руските емигранти, дори предлага съдействие, при условие, че не се води политическа пропаганда против съществуващия в Б-я обществен ред. Септември 1924г. СССР прави сондажи за установяване на дипломатически отношения с Б-я. Взаимен интерес – България иска от Румъния Добружда, а СССР – Бесарабия. Правителството на Цанков отхвърля предложението. След подписване на итало-югославския договор интересът на Италия към Б-я намалява. Септември 1925г. Цанков депозира в ОН молба за заем за устройване на бежанците à Лондон дава съвет да се формира нов ширококоалиционен кабинет.

  1. Втори кабинет на Демократическия сговор. Вътрешна политика.

4 януари 1926г. е формирано ново правителство на Демократическия сговор – мин.-председател Андрей Ляпчев, министър на външните работи Ат.Буров – поддръжници на многопартийната система и свободната конкуренция, не одобряват политиката на Цанков на забрани и репресии.

  • Действия за намаляване на вътрешнополитическото напрежение – февруари 1926г. е гласуван Закон за амнистия – освободени са политически затворници по Закона за защита на държавата (не е отменен, но са намалени политическите процеси). Възстановени са работническите организации и работническия печат.
  • Избори за градски и селски общински съветници и окръжни съветници (ДС – 539 944 гласа срещу 558 991 на опозицията). 1927г. са насрочени парламентарни избори. Оформят се 3 коалици: 1) демократите на Малинов + националлибералите(Г.Петров)+ БЗНС(К.Томов) ; 2)социалдемократи +БЗНС(Д.Гичев)+Занаятчийска партия (Железен блок); 3)земеделци драгиевисти+радикали на Костурков. ДС е подкрепен от 521 246, а опозицията от 562 078, но поради несъвършенства в системата правителството си осигурява 170 мандата срещу 92 на опозицията.
  • Дейност на огранизации и съюзи, отричащи многопартийната система – идеен кръг „Звено“ 1027, всебългарски съюз „Отец Паисий“, „Национална задруга – фашисти“, „Съюз на българските национални легиони“.
  • Формиране на вътрешнопартиен опозоционен център на Демократическия сговор – Ал.Цанков издава в.“Лъч“ 1928г.
  • Оставки на К. Георгиев, Ив. Вълков, Сл.Василев – представители на Военния съюз.
  1. Либерализация и стабилизация на икономиката.

Стабилизацията на икономиката в България за разлика от водещите страни в Европа, се обуславя не от индустрията, а от подема на селското стопанство. От населението – 80% са земеделски стопани, 8,8 – занаятчии и индустриалци, 2,7% – търговия, банково дело и кредит, 1,3% – съобщения и транспорт, 1% – свободни професии.

7.1. Селско стопанство:

– преструктуриране на селскостопанското производство от екстензивни към интензивни технически култури; увеличаване на засетите площи и добивите от индустриални култури 5-6 пъти спрямо довоенното равнище; разширяване посевите с фуражни култури; подем на скотовъдството; с увеличаване на относителния дял на техническите култури се засилва стоковостта на селскостопанската продукция;

– физическия обем на земеделското производство надминава довоенните нива; с 5% се увеличава обемът на обработваемата земя, със 17% – произведената селскостопанска продукция; производство на зърнени храни – нараства с 6%; зърнени храни – 70% от обработваемите площи и произведената продукция;

– подобрената икономическа конюнктура дава възможност на селскостопанските производители да да използват повече селскостопанска техника, химически препарати и подобрени сортове семена

– 2 обезпокоителни тенденции – спад на производството на зърнени храни и свръхпроизводство на тютюн

7.2. Индустрия.

– оживление в 3 насоки: 1)значителни за бг мащаби капиталовложения; 2) увеличено производство; 3)реализиране на висока норма на печалба. 1925-1929г. – вложените капитали в индустрия са 2 пъти по-големи от тези преди Балканските войни.

– действие на трайни обединения – Картел на 5-те захарни фабрики, „Консорциум за спиртната индустрия“, Бирен картел – 1/5 от стойността на продукцията и капиталовложенията.

– увеличаване на промишлената продукция; увеличава се манипулацията на тютюн, производството на цигари, захар, растителни масла; използване на суровини – развитие на кожухарство, дърводелство, керамика; добив на каменни въглища – нараства 5 пъти; електроенергия – производството й нараства 7 пъти;

-1924-1929г. – българската индустрия успява да завладее 2/3 от вътрешния пазар

– политика на „свръхиндустриален протекционизъм“ – създава се пазар, осигуряващ висока норма на печалба

– недостатък – неспособността на българската индустрия да се обнови технически

– външна търговия, износ – в основата е селското стопанство, не индустрията; рязко нараства относителният дял на интензивните култури и животинските продукти при износа; Централна Европа – 48,6%; Западна Европа – 24,6%; съседи – 14,2% от износа. Главни купувачи – Германия, Чехословакия, Австрия, Унгария, Полша.

– внос – метали и метални изделия, автомобили, вагони, химически продукти, електроуреди, лекарства, машини; Централна Европа – 44,52%; Западна Европа – 37,56%, балкански страни – 11,2%.

– овладяване на инфлацията, нормализиране на паричното обращение à стабилизиране на вътрешния пазар и разрастване на търговския обем;

– кредитна система – около 140 банки; основните функции са съсреодоточени в 7 банки;

– голяма роля на чуждия капитал – извлича дивиденти, които неколкократно превишават получаваните в собствените страни; зависимост на държавните финанси от чуждия капитал –

7.3. Селскостопанска политика – знание, кредит, пазар; създадени са фондове за стимулиране на различните производства и главно зърнодобива; декември 1927г. – 2 постановления – за доставка от БЗБ на земеделски инвентар и за закупуване на люцерново семе; 1928г. – Закон за доставка на земеделски инвентар от БЗБ на стойност 110 млн.лв.; одобряване на проект за изменение и допълнение на Закона за БЗБ (1927); нарастване бюджета на Министерството на земеделието от 140млн. лв през 1923 на 450 млн. лв през 1926г. – програми за развитие на птицевъдство, овощарство, бубарство; закон, облекчаващ износа на вина; договор за производство на бекон и продукти от свинско, и износа им от Б-я; 1926г. – отдадени на концесия държавни гори в басейна на Кримчанската и Доспатската река и в Малкотърновско, а концесионерът трябва да изгради фабрики; одобряване на Закон за селскостопанските и други сгради – 50 млн. лв за изграждането на 19 селскостопански сгради; Закон за изграждане на иригационни съоражения;

– Митнически закон 1926г. и Закон за насърчаване ан индустрията 1928г. – връхна точка в политиката на индустриален протекционизъм

При управлението на Ляпчев държавната намеса във вътрешната и външната търговия е премахната, закрити са комисарствата по продоволствието, контролиращи търговията с хранителни продукти, възстановява се свободната търговия с валутни средства. Рязко се увеличава участието на трудовите отряди в изграждането на пътища, мостове, железопътни линии.

  1. Външна политика.

8.1. Външни заеми:

бежански заем 1926г. – юни 1926г. Финансовия комитет на ОН изработва проект за отпускане; 10 декември – подписани 2 съглашения с група европейски банки за отпускане на 2,4 млрд. Лири и с група американски банки за 4,5 млрд. Долара. 7% лихва, платим за 39 години. Със средствата – устроени 28 000 семейства, 20 000 дка са отблатени, разработени 50 000 дка пустеещи земи, изградена жп линия Раковски(Димитровград) – Мастанль(Момчилград)

стабилизационен заем – правителството изпраща молба до съвета на ОН за включване наред с Австрия, Унгария и Гърция в стабилизационния план на Финансовия комитет; искане за заем в размер 15 млрд. Лири. Планът свежда сумата до 4,5 млрд. 10 март 1928 в Женева министърът на финансите Моллов подписва протокола. 13 април парламентът приема поставените условия. По-късно размерът е увеличен с 500 000 лири. 19 ноември 1928г. е сключен договорът за заем – срок за изплащане 40 години, лихва 8,46%. Модернизация на бюджетната система, уравновесяване на бюджета, автономия на големите държавни предприятия.

8.2. Международни спогодби с финансов характер:

– споразумение по дълга към „Дисконто Гезелшафт“ – 4 май 1929г. уреждане на финансовия спор по заема 500 000 от 1914г.

– отмяна на военния контрол върху България 1927г. – вдигане на военния контрол в Германия и Унгария; 31 май 1927г. Посланическа конференция решава да се закрие Съглашенския ликвидационен орган в Б-я (ако правителството изпълни изискванията за армията – изпълнява ги). Август 1927 – СЛО е изтеглен.

– спогодбва Моллов-Кафандарис  за взаимните плащания на недвижимите имоти на гръцките и българските изселници – 7 декември 1927г. – състои се от 10 члена, чл.9 третира проблема за плащанията; 3 април 1928г. българският парламент одобрява спогодвата, Гърция я ратифицира на 23 януари 1929г.

– хагска спогодба за отлагане плащането на репарациите от януари 1930г. – поради големите щети от Чирпанското земетресение, България получава едногодишен мораториум по изплащането на репарациите в размер на 10 000 000 златни франка. На Първата хагска конференция август 1929г. са намалени плащанията на германските репарации и е премахнат контрола върху германската икономика. Българското правителство иска репарациите да бъдат отменени – получава отказ. На Втората хагска конференция януари 1930 – спогодба, с която част Б от българския репарационен дълг, окупационният дълг се премахва срещу отказ от рекламации и вземания по чл. 145 на Ньойския договор от Германия, Австрия и Унгария. България трябва да продължи изплащането на репарациите от част А в продължение на 36 години, средна годишна вноска 11 000 000 дранка с 5,5% лихва. Делът на Гърция в българските репарации е 76,73%, от всичко за балканските страни 94,73%.

8.3. Споразумения с Югославия. На 6 януари – диктатура на крал Александър. Партии – забранени, общинско самуправление – ликвидирано, под контрола на краля – правителство, армия, външната политика, държавен съд. Белград отваря границата си с България (затворена 1927г. поради убийството в Щип на Ковачевич от дейци на ВМРО)с цел стабилизиране на международните отношения, предлага на българското правителство да започнат преговори за уреждане на висящите проблеми. Първа пиротска конференция – открита на 25 февруари 1929г. Българската делегация настоява за Проектоправилник, осигуряващ на двувластното население свободно да обработва земите си и да прибира реколтата; югославските представители отхвърлят възможността за откриване на нови пропусквателни пунктове; българите предлагат проект на „Правилник за службата на границата между Б-я и Югославия; югославската делегация настоява за 20-км неутрална зона – българите отхвърлят тази възможност. Подписват се споразумения за жп транспорта, за съобщенията; съгласие за създаване на смесена комисия за разследване на гранични инциденти. Втора пиротска конференция – септември 1929г. На 28 юли 1929г. югославският пълномощен министър Нешич връчва нота за подновяване на преговорите с Б-я. Условие – да се приеме искането за ликвидиране на двувластните имоти и създаване на неутрална зона. Англия и Франция – одобряват това, Югославия има сключен договор с Гърция à правителството на Ляпчев е принудено да приеме с уговорката споразуменията от 1вата пиротска конференция да бъдат изпълнени. 7 септември 1929г. югославското правителство се съгласява споразуменията да бъдат продължени за срок от 3 месеца. 23 септември – подновяване на преговорите. Изработване на „Правилник за граничната служба“ и „Правилник за полицейските мерки и облекчаване на преминаването на границата“. 14 февруари в София – „Конвенция за ликвидация на двувластните имоти“ и „Споразумение за поддържане на добрия ред и сигурност на границата“.