43. Българската държава след Първата световна война до средата на 1923 г. Законодателство и реформена дейност на правителството на БЗНС. Държавникът Ал. Стамболийски.

 

След ПСВ българското стопанство е обхванато от разруха. Поражението от войната е съпътствано и с много човешки жертви. ( 105 000 – загинали и 112 000 – войници и офицери останала за 3 г. в плен ). Затруднени са обработването на земята и прехраната на населението. Положението на страната се усложнява и от разрушенията по време на войната.

След примирието в Б-я навлизат съглашенчески части. В старанта се запазва военното Германия и Австро-Унгария. Правителството на Ал. Малинов не може да остане дълго на власт, заради отговорността за войнишката кръв около София.

На 17 октомври 1918г. е назначен нов кабинет на Ал. Малинов (коалиционно правителство), просъществува  малко повече от 1 месец . На 28 ноември Малинов подава оставка. Новото правителство се оглавява от Теодор Теодоров с представители на Хародната, Прогр. -либералната, Радикалната, БРСДП (об.) и Демократическата партия и БЗНС.(Основна цел омиротворяване и стабилизиране на държавата)

1918г. -З-н за политическа амнистия

1919г. – З-н за данък печалбите на войната и за отнемане в полза на държавата на имоти, придобити през войните по незаконен път.

Кабинетът не просъществува, заради противоречия между левите и десните. На 7 май 1919г. Теодоров съставя нов кабинет с участието само на демократите.

Най – масовата партия след войната е БЗНС – към края на 1919г. над 77 000 членове. След нея БРСДП (т.с.) – над 25 000 членове.( преименоват се на БКП (т.с.) през май 1919г.). Нараства числеността и влиянието на БРСДП (об.) – през 1919г. с около 15 000 членове. През последните месеци на 1918г. и през следващата под ръковоството на БЗНС, БРСДП (т.с.), БРСДП ( о.б.) И синдикатите се разгръща масово движение срещу глада и скъпотията, амнистията и виновниците за въвличането на България във войната.

Т. Теодоров отказва да подпише Ньойския м. д-р и подава оставката си. През август 1919г. се провеждат парламентарни избори и най-много гласове събират БЗНС – 185 000 и 85 депутатски места. Н второ място застава БКП – 120 000 и 47 депутатски места. На трето място БРСДП (об.) с 80 000  и 39 мандата в НС.

БЗНС няма необходимото мнозинство. След продължителни преговори Ал. Стамболийски   формира на 6 октомври 1919г. коалиционно правителство с участието на НП и ПЛП. Правителството запо1ва д-стта си под угрозата на появилия се в края на 1918г.  и началото на 1919г. Военен съюз. През ноември 1919г, той се ориентира към сваляне на правителството, но след като не среща подкрепата от буржоазните партии, временно се отказва. В тази неблагоприятна обстановка БЗНС извършва преустройство на държавния апарат:

– на 22 ноември 1919г.  – Закон за съдене и наказание на виновниците за Втората национална катастрофа.

– З-н за търговията със зърнените храни – създава се Консорциум

-З-н за облекчаване на жилищната криза

Политическата обстановка в Б-я се изостря по време на Траснпортната стачка. На 27 декември стачката обхваща цялата страна, а на 29 декември прераства в обща политическа стачка- за пръв път в Б-я. Правителството взима радикални мерски и създава гражданска гвардия. Стачката е прекратена на 3 януари 1920г.

  • подписване на Ньойския д-р

Най важната външнополитическа задача на кабинета е сключването на мирния д-р.  Бълг, правителство предлага в Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа да се проведе плебесцит. Победителите отхвърлят това предложение. Българските делегати са изолирани от преговорите. На 27 ноември 1919г. в парижкото преградие Ньой се подписва д-ра м/у Б-ч и Съглашението. Следва втора национална катастрофа.

– откъснати са 11 278км2 (1/10 от територията и 1/7 от населенито). Южна Добруджа е дадена на Румъния. Към Сърбия преминават Струмишко, Жарибродско, Босилеградско и някои села от Кулско и Трънско. Гърция получава територията, отстъпена от Турция на Б-я през 1915г и част от смолянско. Западна Тракия временно е поставена под управлението на Съглашението, но след няколко месеца е предадена на Гърция. Д-рът „гарантира на Б-я излаз на Егейско море, който тя не получава.

– репарации на стойност 2,25 млрд. златни франка – изплатени за 37г. при 5% год. лихва

-предаване в натура на своите съседи на много добитък, хиляди тонове каменни въглища

-страната трябва да издържа 200 хил. бежанци, над 50 хил войници и офицери от армията на барон Врангел, 112 хил. военопленници и заложници

– армията сведена до 33 хил. души- 20 хил наемна армия, 10 хил. жандармерия и 3 хил погранична стража; ликвидирана е авиацията

На 29 март 1920 г. са проведени нови парламентарни избори. БЗНС получава 350 хил. гласа и 110 места в парламента, БКП със 185 хил. гласа и 50 места в парламента. БЗНС не разполага с необходимия брой депутати, затова земеделжите касират 12 народни представители, главно от БКП. На 21 май 1920г. Ал. Стамболийски съставя нов кабинет.

  • Самостоятелно управление на БЗНС

Състав на деветчленното правителство на БЗНС :

– Ал.Стамболийски – мин. председател, мин. на външните работи и управляващ Министерството на войната

– Ал. ДИмитров – мин. на вътрешните работи

-Ц. Бакалов – мин. на обществените сгради, пътищата и благоустройството

-Р. Даскалов – мин. на търговията

-Ал. Радолов – мин. на правосъдието

-Ст. Омарчевски – мин. на просветата

-Ал. Оббов – мин. на земеделието

– Н. Атанасов – министър на железниците, пощите и телеграфите

БЗНС е привърженик на дребнобуржоазния вариант на аграризма. В основите са заложени защита на дребната селско стопанство и отстояване на тезата за самостоятелна и водеща обществена роля на селячеството(теза за политическо господство на селячеството). В същото време се обявява дпротив държавен протекционизъм за индустрията. Съсловната теория е друг основен принцип в идеологията на БЗНС. Сред открояващите е и идеята за кооперативното сдружение.

Стамболийски показва открито оредпочитанията си към републиканската ф-ма на управление, но според него замяната на един монархически режим с републикански още не показва тържество на демокрацията и обратното. Той признава ролята на личността. БЗНС се обявява твърдо против войната и отстоява концепцията за балканско сближение.

  • Програма на кабинета

– първата група искания са свързани съст стопанската политика на държавата – ограничаване на едрито земевладелие, комасация на земята, покровителство на кооперативните сдружения

– втората група искания са свързани с политическата с-ма – утвърждаване на политическите права и свободи; опростяване и демократизиране на държавната организация и децентрализация в управлението на д-вата

-третата група искания  обхващат духовната култура – широка народна просвета, задължително прогимназиално образование

  • Реформи

– Провеждане на аграрна реформа : 1) З-н за увеличаване на държавните земи и 2) з-н за трудовата поземлена собственост. Според тях всеки земеделски стопанин може да притежава само по 300 дка обработваема площ, анад определената площ се изземва с/у заплащане. Заради затрудненията при извършването на реформата в държавния фонд постъпват едва 816 925 дка, а са раздадени земи на само 18 265  семейства. От една страна в

– З-н за едрата градсйа собственост – отчуждаване на тези сгради

– З-н за трудовата повинност – всички младежи навършили 20 год. за срок от 1 год, и девойки, навършили 16год. за срок от 6 месеца да участват в строителството на шосета, жп линии и др. обекти. Те могат да се откупят, което носи приходи на бюджета

– З-н за устройството на войската, пограничната стража и жандармерията

– Въведежда се подоходен данък, поощрява се кооперативното движение, поветинява правосъдието

Провежда се просветна реформа – З-нът за народната просвета е приет юли 1921г. – ооткити са 311 основни у-ща, над 800 прогимназиални и 401 училищни сгради. Към СУ са открити 4 нови факултета : Агрономически, Ветеринарно-медицински, Медицински и Богословски.

БЗНС използва недемократични мерки на управление- наложена е цензура в/у печата. ЦАрят е лишен от правото на главнокомандващ на армията, апроектът за нова конституция застъпва идеята за чисто представителна идея на монарха

  • Външна политика

България се намира в пълна политическа изолация след ПСВ. Особено значение Б-я отделя на връзките със Югославия. На 23 март 1923г. е подписана Нишка спогодба м/у Б-я и Югославия. Двете страни поемат ангажимент за съвместна охрана на границата и преследване на въоръжените чети. Под удара на спогодбата попада ВМРО.

За пръв път след Освобождението Б-я дава предимство в ствоята външна политика на Тракийския въпрос. М/у правителството на БЗНС и Турция се установяват дружески отношения. Правителството храни надежда, че след разгрома на Гърция, Б-я ще въстанови своите права в Западна Тракия и ше добие отново излаз на Егейско море.

Ал. Стамболийски развива активна дипломатическа дейност – 100 дневна дипломатическа обиколка в Западна Европа. Б-я в приета в Обществото на народите. Тези успехи спомагат за сключването на споразумението за разсрочване на репарационния дълг (21 март 1923г.) – разделя се на две части.

  • Политическата криза

Управлението на БЗНС е съпроводено от остра политическа криза. Стамболийски и Райко Димитров осъбдат старата буржоазия и възнамерват да не допуснат повторното им изкачване до властта. За да оцелеят буржоазните партии трябва да се обединят. Трите Либерални партии ( Либерална, Народнолиберална и Младолиберална) образуват Нациоаналнолибералната партия (1920г.) През същата година НП и ПЛП образуват Обединена Народно-прогресивна Партия ( ОН-ПП). В края на 1918г. се полагат основите на Военния Съюз. През есента на 1921г. се появява и Народният сговор, замислен като надпартийна формация.Той се превръща в малобройна, но елитна политическа сила, която играе важна роля в борбата с/у семеделското правителство. Ролята на спойка играе Великата масонска ложа в Б-я – Ал. Цанков, Д.Мишайков и др.

НОва политическа сила е и Комунистическата партия. Тя се налага като втора политическа сила в страната.

На 6 юли 1923г. след преговори е образуван Конституционния блок. В него консолидират силите си ОНПП, ДП, РДП. Новата политическа партия насочва своя първи събор за 17 септември 1922г, в гр. В. Търново. На същия ден БЗНС на същото място организира Конгрес на цвеклопроизводителите, което води до нарастване на пол. напрежение.

На 19 ноември 1922е насрочен референдум и 2/3 от гласоподавателите гласуват за съдебно дирене на виновниците за националните катастрофи.

София и страната са залети и от т. нар. македонски убийства. Корупция обхваща страната , съдебната власт и полицията. Оранжевата гвардия тероризира политическите противници. Още през 1919г. Стамболийски отстранява от ръководството на БЗНС основателя на земеделското движение Димитър Драгиев, който започва да изгражда свой съюз в Ст. Загора.

На 22 април 1923 г. са проведени нови парламентарни избори. БЗНС печелят с мнозинство от 54%.

  • Държавният преврат

Решаваща роля за смяната на правителството има  Военният съюз. Неговото ръководство определя датата за 8 с/у 9 юни. Правителството получава информаци за готвения преврат. По време на преврата Стамболийски е в родното си село Славовица. На 7 юни го посреща цар Борис II, което успокоява донякъде мин.-председателя. Призори на 9 юни частите на Софийския гарнизон и юнкерите от Военното у-ще заесемат ключовите позиции на столицата. Земеделските министри са арестувани. Сутринта на 9 юни превратаджиите оповестяват новото правителство, начело с Ал. Малинов.Представители в кабинета имат всички буржоазни партии. Изън правителството от опозицията остава само БКП. Ръководството на БКП обявява неутралитет.

В София БЗНС е парализирано от удара. Най-масови са вълненията в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и др.  В Стара Загора въстанието е ръководено от Стамболийски, но борбите са потушени. Стамболийски е предаден и заловен. На 14 юни 1923г. след дълги мъчения той е убит във вилата си край Славовица.

Започва нов етап от политическото развитие на Б-я, изпълнен с ожесточени и кървави борби.