40. Изграждане и развитие на гражданското право в България след Освобождението.

 

 

1) Гражданското съдопроизводство до Освобождението

– незадоволително уредено;
– ищецът и обвинителят се ознавават по един начин;
– прокурорският институт и професионалната защита са непознати;
– разпоредите на Търговския закон (1862) започват да се прилагат и по гражданските дела;
– българското население прибягва до своите обичайни съдебни органи;
– българското обичайно съдопроизводство е състезателно и публично.

2) Временни правила за устройство на съдебната част в България (1878) –

приети от Съвета на руския императорски комисар.
Раздел втори и трети нормират гражданското и главното съдопроизводство, които не изчерпват цялата процесуална материя; гласност, състезателност, устност и непосредственост.

3) Закони, които се приемат в в първите години след Освобождението за доразвиване на основните положение на ВСП

3.1) Гражданско-правни:

> Закон за допълнение на ВСП

> Закон за изменение на някои статии от ВСП и съдопроизводство по гражданските

дела, които са подсъдни на мировите съдии

> Закон за съкратеното съдопроизводство
> Закон за изменение и допълнение на някои статии от гражданското съдопроизводство.

> Закон за гражданското съдопроизводство (ЗГС) – 1892 г.
Първата му част нормира производството пред съдилищата и се състои от общи положения в шест книги. Втората нормира различни производства, ненормирани в първата.

4) Принципи в съдопроизводствата

> принципът на диспозитивносттав гражданския процес – от ищеца зависи да заведе дело, да оттегли иска си; триинстанционно производство – първа, апелативна и касационна система; страните имат права и процесуални задължения към съда, а не един към друг.

>> полицейско дознание – когато признаците са съмнителни;

>> предварително следствие – от съдебен следовател

>> събиране на обвинителния материал

>> прокурор изготвя обвинителен акт

>> внасяне на акта в съда

>> разглеждане в трите инстанции.

5) Начала, върху които се изгражда гражданското съдопроизводство

> начало на публичност (гласност) – делата се разглеждат в присъствието на участващите в процеса лица (ищец, ответник, подсъдим, прокурор, свидетели, вещи лица), както и граждани, които искат да наблюдават процеса; в печата могат да се правят съобщения как върви делото; упражнява се контрол над независимата съдебна система; въвежда се два вида публичност – публичност за страните по делото и публичност всички останали.

> състезателно начало

– отменя се иквизиционният процес от Средновековието; обвиняемият се превръща в субект на престъплението; страните по делото имат еднакви процесуални права и задължения; съдът е пасивен наблюдател на състезанието между ищеца и ответника.
В гражданския процес държавата няма право да се намесва, съдът има право единствено да събира доказателства, но в пределите на исканията. 

> инструктивно начало (служебно)

– х-ризира се със следствена форма на

предварителното разследване. Адвокатското присъствие е недопустимо, характерно за ЗУС е, че за разлика от европеските законодателства, забранява напълно насилственото отнемане на самопризнания. Не е сигурно доколко това се спазва, още повече, че ВКС оправдава подобна намеса: „…употребеното насилие над подсъдимия при извършване на полицейското дознание не всякога е причина да се отхвърли като невярно направено самопризнание„. По всичко личи, че обвинителят в наказателните дела доминира над подсъдимия в много отношения, чрез мерките за неотклонение и в някои случаи дори може да попречи на неговата защита.

> начало на непосредственост 

– съдебният състав се поставя в пряко отношение към цялото производство и разполага с възможността да прави изводи непосредствено от доказателствата. Не е формулирано изрично, извежда се от закона.

> начало на устност (словесност)

страните и участниците в делото имат възможността да се изказват свободно за всичко, което би имало значение за решаването на гражданското или наказателното съдопроизводство. То също се извлича от съдържанието на съдопроизводствата.

> начало на народното участие

съдът със съдебните заседатели е продукт на буржоазните революции в Европа; идеята е да се ликвидира съсловността, да се гарантира справедлив и безпристрастен процес, в който коронните съдии нямат пълната свобода за разрешаване на делото. У нас се въвежда със Закона за устройството на съдилищата и Допълнението към Временните съдебни правила от 1880 г.; въведени са различни цензове и навършени 25 г., които ограничават част от гражданите да бъдат съдебни заседатели. Началото на съдебните заседатели е предвидено само при окръжния съд и то само по определени категории наказателни дела. В организационно отношение нашият съд със съдебни заседатели се доближава до шофенския съд, а с оглед на предоставените им правомощия – наподобява съда с жури. Представителите нямат право да решават размера и характера на санкцията.

6.Oсобености на гражданския процес
> гражданските дела се започват само по искане на ищеца;
> гражданското дело може да се прекрати по искане на ищеца
> в гражданското дело се търси формалната истина, онази, която излиза от дадените от страните доказателства
> съдът в граждански процес може максимално да присъди колкото иска ищецът;
> в граждансия процес самопризнанието на ответника решава изхода на делото;
> изпълнението на решенията по гражданските дела става по желание на страните, но служебно.