3. Обществено-политическо развитие на Първата българска държава (VІІІ-Х в.)

 

  1. Укрепване на българската държава. Хан Тервел. Кризата.

1.1.Историята на първите десетилетия на утвърждаване на българската държава е изпълнена с непрекъсната борба – стремеж за отстояване на независимостта и териториалната цялост  на държавата.

А) Отношения с аварите – хан Аспарух воюва с аварите – присъединява славянското племе тимочани; границата на държавата достига до „Железни врата“ на Дунав.

Б) Отношения с Византия – 688г. византийският император Юстиниан 2 нарушава договора с хан Аспарух, подчинява населението в Солун, но прабългарите му нанасят поражение по Беломорието. Аспарух действа в тясна връзка със съплеменниците си, живеещи в Македония (прабългарите на Кубер).

1.2.Хан Аспарух умира в сражение с хазарите. През 701г. на престола се възкачва неговият син Тервел.

А) Отношения с Юстиниан 2 – през 704г. сваленият от престола византийски император Юстиниан 2 се обръща за помощ към хан Тервел. Сключен е военен договор. Пролетта на 705г. Тервел потегля с голяма войска към Константинопол, до бой не се стига. В знак на благодарност за помощта да възвърне императорската си корона, Юстиниан 2 отстъпва на България областта Загоре (първо териториално разширение наюг от Стара планина, важно стратегическо място). Тервел получава титлата „кесар“ – втора по ранг във византийската йерархия, за 1 път чужд владетел е удостоен с тази титла. Българският хан е посрещнат с почести в Константинопол, дарен е богато от императора, на хиподрума има статуя на хана.

Б) Отношения с Византия 708-716г. – 708г. Византия предприема поход срещу България, но войските й са разбити при Анхиало. 711г. – Юстиниан е отново детрониран, Тервел изпраща войска на помощ, но Юстиниан е убит. 712г. – Тервел нахлува в Тракия и я плячкосва. 717г. българо-византийските отношения са уредени с нов мирен договор, който съдържа 4 клаузи – 1)граница в Тракия, териториалните придобивки на Тервел получават законна сила. 2)империята трябва да плаща ежегоден данък в червени дрехи и платове. 3)размяна на политически бегълци. 4)уреждане на търговските взаимоотношения – печати за търговия. Първи договор, регламентиращ междудържавни търговски отношения. Договорът вероятно предвижда и военна взаимопомощ.

В) Участие в арабско-византийския конфликт – 717г. Константинопол е обсаден по море и суша от арабите, император Лъв 3 иска помощ от Тервел. Лятото на 718г. – арабите претърпяват поражение от българската армия.

1.3. Вътрешнополитическа криза през втората ½ на 8-ми век и нейното преодоляване.

След смъртта на Тервел на престола се възкачва синът му Кормесий, който управлява до 738г. През този период мирът с Византия е запазен. През 738г. на престола е Севар, последният от рода Дуло. 753г. – хан Винех от рода Укил. Започва период на сериозни политически сътресения – династични междуособици, борба за власт между отделните прабългарски родове, противоречия между славянската и прабългарската аристокрация, влошаване отношенията с Византия. 755г. император Константин 5 Копроним започва да укрепва византийските селища в Тракия в съседство с България à българите искат данък, той отказва, което води до поредица от войни в периода 755-775г. Той организира 9 похода с цел да покори България, областта Загоре е превзета от византийците. През това време на българския престол се сменят различни ханове (Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган). Кризата е преодоляна при хан Телериг (768-777). 774г. изпраща войска към славянското племе берзити, за да отклони вниманието на Византия и да продължи политиката на включване на славянските племена в пределите на държавата. 775г. – хитър ход за премахване на хората, помагащи на византийския император. Хан Кардам (777-802): 789г. – унищожаване на византийски отряд по р.Струма, обитавана от славянските племена стримонци. 791г. – неуспешен поход на Константин 6 срещу България. 792г. – победа над византийците при Маркели. Подписване на нов мирен договор – империята се задължава да плаща годишен данък.

  1. Териториално разширение и централизиране през първата ½ на 9-ти век.

2.1. Крум (803-814).

А) Война с Аварския хаганат – през 805г. Крум предприема поход и разгромява Аварския хаганат, част от който преди това е покорена от франкския крал Карл Велики. Придобити са територии между Дунав и Карпатите. Покорени са славянските племена тимочани, браничевци и абодрити. Тези завоевания са важни в икономическо и политическо отношение. България се става съсед на Франкската империя. Утвърждава се положението й в Европа.

Б) Отношения с Византия – 807г. поход на Никифор 1 Геник срещу България, прекъснат поради организиран заговор срещу него в Цариград. 808г. при р.Струма българите разгромяват византийците (1100 литри злато). 809г. – присъединяване на Средец. 811г. – нов поход на Никифор 1 Геник към Плиска с цел унищожение на България.При Маркели Крум иска мир, императорът отказва. Превземат Плиска , Крум отново иска мир – Никифор отказва. На път към Константинопол византийската армия е причакана от българите при Върбишкия проход. През нощта на 26 юли – византийците са разгромени. Император Никифор е убит. 812г. – българите превземат Девелт. Крум започва да провежда изселническа политика в Тракия, за да утвърди своята власт. Превзета е и Месемврия. Крум изпраща в Цариград пратеник с предложение за подновяване на мирния договор от 716г., но императорът отказва. 22 юни 813г. – победа при Версиникия. 17 юли 813г. Крум пристига пред стените на Константинопол. Византийският император прави опит да убие българския хан, но Крум се спасява. Дава заповед за разрушаване на всички храмове в околностите на Константинопол. Започва усилена подготовка за превземане на града. Хан Крум умира на 14 април 814г.

В) Административна реформа – териториалното разширение на българската държава и включването на многобройното славянско население изисква реформа на организационните структури и преминаване към централизирано управление. Хан Крум прави опити за засилване на личната си власт в новозавладените земи в Тракия – те са разделени на 3 части – ляво, дясно и централно крило. Дясното крило е под властта на ичиргу-боила, а лявото – на кавхана.

Г) Законодателна дейност – хан Крум съставя първото българско законодателство. Текстът не е запазен в оригинал, а под формата на преразказ в „Свидас“ лексикон (историята за аварите).  Чрез тези закони се прави опит да се преодолеят най-често срещаните престъпления в обществото. Те са насочени към въвеждане на ред в държавата, защита на собствеността и гарантиране на обществения морал.

2.2. Омуртаг (814-831).

А) Мирен договор с Византия – неуспешно за българите сражение край крепостта Бурдизо (Тракия)+ замисляния от империята съюз с Франкската империя подтикват хана към дипломатическо уреждане на отношенията с Византия. При сключването на договора хан Омуртаг се заклева над християнския кръст, а император Лъв 5 Арменец – по езицхеските обичаи. С договора се определя : 1)границата между Б-я и В-я в Тракия; 2)начинът на размяна на военнопленници – срещи пленените византийци Омуртаг иска славянското население от пограничните области, останали във В-я.

Б) Отношения с Франкската империя – 818г. славянските племена тимочани, браничевци и абодрити се отцепили от Б-я, поискали да признят върховенството на Франкската империя. Опити на Омуртаг да уреди въпроса по дипломатичен път – 824,825,826г. 3 български пратеничества до император Людовик Благочестиви – с молба да не приема славяните – неуспешни. 827г. българската флота навлиза по поречието на р.Драва и соръжие заставя славяните. 829г. – отново. Предположение за война с хазарите на североизток между 818-823г.

В) Реформа – лишава от автономия славянските племена, слага край на административния дуализъм. Ново административно деление – страната е разделена на области (комитати) , ръководени от комити. Съставът на управителите се определя от хана. Той взема решения с помощта на болярски съвет. Промени в организацията на армията – оформя се единна армия от 2 части – постоянна дружина на хана и опълчение, събирано при нужда; строг ред и дисциплина в армията.

Г) Строителна дейност – възстановяване на столицата Плиска, в различни части на държавата са построени дворци-крепости; множество каменни надписи (Чаталарски, Търновски).

Д) Гонения срещу християните – новата вяра започнала да се разпространява в Б-я чрез византийските пленници. Енравота, синът на Омуртаг, бил лишен от престола, защото приел християнството.

2.3. Маламир (831-836г.). Негов деен помощник бил кавхан Исбул. Влошаване отношенията с Византия малко преди смъртта му – присъединен Пловдив към българските територии. Гонения срещу християните – осъжда Енравота на смърт.

2.4. Пресиян (836-852г. , племенник на Маламир). Териториално разширение на Б-я – присъединяване на области от Централна и Западна Македония с градовете Прилеп, Охрид и Битоля. 839г. – поражение от сърбите.

  1. Политически и духовен възход

3.1. Княз Борис (852-889г.).

А) Десетилетие на неуспешни войни. 853г. – военен съюз с владетеля на Великоморавия Ростислав с цел да се отбият домогванията на Немското кралство за политическо господство над среднодунавските славяни à война между Б-я и Немското кралство и поражение за българите. Крал Людовик Немски подтиква и хърватският княз Търпимир да започне война срещу българите à българите се отказват от съюза си с Великоморавия и търсят сближение с Немското кралство. 855-856г. – война с Византия поради опити на В-я да възстанови властта си над стратегически жани крепости и области – византийската армия завладява Филипопол, Загоре, Девелт, Анхиало, Месемврия. Мир – 856г. Война със сърбите (вероятно 856-860; 870-880) – неуспех, пленен Владимир и 12 велики боляри, мирен договор.

Б) Политически коалиции в Европа през 60-те години на 9-ти век. Хан Борис – политика към сближение с Немското кралство, обещава да приема християнството от Рим. Великоморавия (княз Ростислав) търси сближение с Византия. 863г., след като нанася поражение на арабите, В-я организира поход срещу Б-я (улеснени от земетресение) -> Борис склонява император Михаил 3 да започнат мирни преговори. Есента на 863г. – мир с Византия. Борис трябва да прекрати отношенията си с Немското кралство и да приеме християнството от Константинопол.

В) Причини за покръстването:

-> Езическата религия на славяни и прабългари пречи за постигане на вътрешно единство
-> Християнската религия вече има немалък брой привърженици в България
-> За да се издигне международният авторитет на държавата
-> Подходяща религия за оправдаване и обяснение на настъпилите промени в социалното развитие на българското общество, служи на интересите на владетеля и господстващата аристокрация

Г) Актът на покръстването. В късната есен на 863г. в Константинопол първо е покръстено българското пратеничество, което е там да сключи „дълбокия мир“. 864г. – изпратени висши духовници от Константинополската патриаршия, за да покръстят българския народ. Хан Борис се покръства тайно през нощта, приема името на своя духовен кръстник – Михаил 3, променя се титлата от хан на княз. Спор за точната година на покръстването – 863-865.

Д) Болярски бунт 865г. – боляри от 10-те комитата се събират в столицата, обединени от становището, че князът им е дал „лош закон“ и трябва да бъде насилствено свален. Княз Борис потушава бунта, избива 52-ма боляри и техните родове.

Е) България между Рим и Константинопол в борбата за самостоятелна църква. Приемането на християнството от Византия има и негативни страни – създават се реални условия за налагане на силно византийско влияние в страната, което застрашава българският суверенитет. Молба на Борис до патриарх Фотий за разяснение – как и кога България може да има своя църква. Фотий изпраща обширно послание („Ръководство на владетеля“), не споменава нищо за самостоятелна българска църква. Княз Борис се обръща към Рим – иска да извоюва самостоятелна църква, като се възползва от конфликта между Рим и Константинопол.
През август 866г. в Рим пристига българска делегация, водена от княжеския сродник Петър и болярите Иван и Мартин. Тя носи списък с въпроси, които Борис отправя към папа Николай 1. Същевременно Борис изпраща пратеничество при Людовик Немски – чрез него се търси политическа закрила от Немското кралство, тъй като Византия не би оставила без отговор дипломатическата му инициатива. Отговорите на папа Николай 1 са пълна противоположност на посланието на патриарх Фотий. На главния въпрос на Борис за самостоятелност на църквата, папата също не дава определен отговор, но става ясно, че главата на българската църква трябва да се нарече ако не патриарх, то поне архиепископ. Папата няма сериозно намерение да допусне ръкополагане на самостоятелен глава на българскара църква (противоречи на разбирането му за върховенство на Рим), той протака разрешението на въпроса, за да спечели време за насаждане на римското влияние в България. Римско пратеничество в България – Формоза Портуенски и Павел Популонски – в България края на ноември 866г., започват да покръстват народа. Прогонване на византийското духовенство – на  църковен събор в Константинопол папа Николай 1 е анатемосан. Борис изпраща българско пратеничесто + римски духовници при император Михаил 3, допуснати са само българите, императорът връчва писмо до Борис, в което се осъжда промяната на българската църковна и политическа ориентация и се сипят хули по адрес на Рим. Борис изпраща писмото до папа Николай 1. Началото на 867г. крал Людовик Немски изпраща пратеничество в България за покръстване на народа, но пратениците от Рим вече са започнали. Княз Борис избира Формоза Портуенски за архиепископ à второ пратеничество в Рим. Папата отказва. Ноември 867г. умира Николай 1, новият папа Адриан 2 също отказва Формоза Портуенски, а в последствие и дякон Мартин, да е глава на българската църква. Избран е поддякон Силвестър, но Борис го връща. Призиви на Византия за въстановяване на църковните отношения. На 8мия вселенски събор в края на 869г. (свикан за да възстанови единството на църквите), на последното събрание на 4 март 870г. изненадващо за папските представители влизат българите и поставят въпроса на коя църква трябва да се подчиняват. Спорът е решен от представителите на Източните патриаршии – българите да се подчиняват на Константинополската патриаршия. Решено е българската църква да има самостоятелен църковен глава със сан архиепископ и автономна църква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. В края на 879 и началото на 880г. в Константинопол се провежда нов църковен събор, присъстват български представители, взето е решение за автономията на българската архиепископия, българският църковен глава трябва да бъде избиран и ръкополаган от Синод, а не от византийския патриарх. Започва организационно изграждане на Българската архиепископия – устроена по подобие на Константинополската църква, седалище Плиска, а от 893г. – Преслав, за архиепископ е назначен гръцкият духовник Йоан (Стефан). Започва изграждане на подведомствени единици – епископии, в Б-я има 7 митрополитски средища, изграждат се  много църкви, оформя се ново съсловие в обществото – духовенството.

3.2. Симеон Велики (893-927г.)

А) Управление на Владимир Расате (889-893) – най-големият син на Борис се възкачва на престола след като той се оттегля в манастир. 892г. – българо-немски съюзен договор, насочен срещу Великоморавия + задължението българите да не продават и изнасят сол за великоморавците от своите владения в Трансилвания, антивизантийска насоченост. Антивизантийска политика + опит за възвръщане на езичеството à Борис напуска манастира 893г., извършва преврат, свиква църковно-народен събор в Преслав – 3 важни решения:
1) Властта може да се предава от брат на брат – за цар е провъзгласен 3тият син на Борис – Симеон;
2) преместване на столицата от Плиска в Преслав;
3) старобългарският език е обявен за богослужебен и държавен език, à византийските духовници са заменени с български.

Б) Нарушаване на „дълбокия мир“ с Византия.
894г. император Лъв 6 премества тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Дипломатически опити на Симеон – неуспешни. Българска войска нахлува в Тракия, разбива византийците. Лъв 6 привлича на своя страна маджарите и се подготвя за поход към устието на р.Дунав, където византийските кораби трябвало да прехвърлят маджарските отряди. Маджарите нахлуват в Северна България, опустушават всичко -> Симеон търси убежище зад стените на Дръстър и започва преговори за мир, с които постига споразумение за изтегляне на византийските войски, но умишлено протака преговорите и влиза в съюз с печенегите -> нанасят съкрушителен удар на маджарите. Симеон прекъсва преговорите, предприема настъпление в Тракия. Решително сражение 896г. при Булгарфигон – византийците са разбити. Сключено е примирие – преместване на тържището обратно в Константинопол и Византия да плаща ежегоден данък на България.

904г. Солун е нападнат и превзет от арабите – Симеон иска да завладее града и се възползва от това, но Лъв 6 с големи дипломатични усилия осуетява това, но прави териториални отстъпки на България; сключен е мирен договор – присъединяване на Драчката област и Южна Македония към българските земи, границата между Б-я и В-я преминава на 20 км от Солун.

В) Битката при Ахелой. Август 913г. Симеон започва 2рата си война с Византия. Повод за конфликта е отпращането на българското пратеничество и отказът да се плати годишния данък на Византия. Българска войска нахлува в Източна Тракия и за кратко време се озовава под стените на Константинопол. Симеон започва мирни преговори с 2 основни цели – да бъде удостоен с титлата „цар“ и да сгоди дъщеря си за малолетния византийски император Константин 7. Посрещнат е в двореца, получава благословията на Николай Мистик и обещание за годежа. 914г. начело на регентския съвет застава императрицата-майка Зоя, отказва годежа и решава да прибегне към силата на оръжието. 915г. Симеон овладява Одрин. Империята образува широка коалиция срещу българите – привлича някои печенегски вождове, сръбският княз Петър Гойникович, но Симеон успява да неутрализива съюзниците на В-я, а някои от тях спечелва на своя страна.
20 август 917 г. – голямо сражение при Ахелой, византийците са разгромени.

Г) Войни за императорския трон. Победата при Ахелой отворила пътя на българите към Константинопол. Поражение на византийците при Катасирти -> рухват последните им надежди за победа във войната. Симеон си поставя за цел да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на българи и ромеи. Това трябва да се осъществи от автокефална патриаршия à Симеон решава да издигне българската архиепископия в патриаршия. Предполага се, че това става на специален събор в Преслав (въздигнатият в патриарх Леонтий коронясва Симеон).
918г. български войски нахлуват в Елада и разрушават гр. Тива.
919г. достигат до Дарданелите. Властта в Константинопол преминава в ръцете на Роман Лакапин, който жени дъщеря си за Констанин 7, 920г. се обявява за съимператор. Симеон отказва да преговаря с Роман Лакапин, обявява го за незаконен узурпатор на престола. Патриарх Николай Мистик изпраща няколко послания до Симеон с молба да прекрати военните действия.
922г. пратеничество от Преслав до арабския халиф Махди от династията на Фатимидите с предложение за съюз при 2 условия : халифът да помогне на българите с флота си при щурмуването на Константинопол , а след падането на града придобитите богатства да се поделят, като Константинопол остане владение на Симеон. Но пратениците са заловени и съюзът пропада.Симеон потегля сам на поход срещу В-я.

Д) Преговори за мир. Войни със Сърбия и Хърватия.
На 9 септември 923г. Симеон се среща с Роман Лакапин край Константинопол.
С големи подаръци византийците склоняват Симеон да се оттгегли, мир не е сключен. Роман Лакапин дава да се разбере, че няма да признае царската титла на Симеон и няма да направи значителни териториални отстъпки.
924г. Симеон напада и превзема сръбските земи.
926г. война между българите и хърватите – поражение за Б-я. Конфликтът е уреден с посредничеството на римския папа Йоан 10, който се надява да привлече българите.
Симеон умира на 27. Май 927г.