39. Рецепция на буржоазното право в България след Освобождението.

 

Бълг. държава преминава през един нов етап на развитие и създава предпоставки за една нова правна система. С освобождението се полагат основите на НБД /новата Бълг. държава/. Освен това е логично да приемем, че Б-я като самостоятелна държава, не може да съхрани и да се възползва от предходната стара правна система на Османската империя и към този комплекс от фактори трябва да добавим и обстоятелството, че БГ държава и официално конституцията е отбелязано, че е християнска държава, а османското право се изгражда в/у шериата и което по своя характер е едно архаично и изостанало законодателство. Налице е конфликт между нововъзникващата БГД, която тръгва по пътя на капитализма, която по своя характер е християнска и османското право.
В този смисъл можем да кажем, че освобождението от османско господство полага политическите основи за правна революция в страната, ТК е правния фундамент в/у който се изгражда буржоазната правна система у нас. В нея са формулирани основните принципи, които са изходно начало за развитието на отделните отрасли на правото. Създаването на новата правна система е процес на поетапно премахване на законите и органите на османската държава, а от друга на приемане и установяване на новото законодателство. Този двустранен процес протича въз основа на принципа на приемствеността. Юридическата приемственост на новото право се проявява във вертикален и хоризонтален аспект и има различен обхват за отделните отрасли на правото.
В какво се явява приемствеността в отношение към османското законодателство:
Османската правна система не беше ликвидирана в хода на Руско-турската освободителна война, както и в годините на временното руско гражданско управление. Тогава са премахнати само онези закони, които охраняват феодалното право на собственост, религиозната, политическа и национална дискриминация. Това са закони, които противоречат на целите на новата БГ държава, на новите социално-икономически условия, свързани с развитието на капитализма. Едновременно с това се запазват и действието на редица закони, като наказателния, закона за земите, меджелето, гражданския закон. Това са закони, които са реципирани от западно-европейското право, които регулират обществени отношения присъщи за всяка страна и за това БГ законодател ги запазва временно. В прилагането им се влага ново национално съдържание. От тях са извадени принципите на шериата. В този смисъл можем да кажем, че по отношение на османското законодателство е налице приемственост, при която закони от по-низш тип /създадени при по изостанали социално-икономически и политически условия/, запазват своето действие в една по-развита социално-икономическа, политическа и правна среда. Тези закони се прилагат временно.

По отношение на законите, нормативните актове издадени от временното руско гражданско управление трябва да кажем, че те задоволяват първопотребностите на военното време и на второ място да отбележим, че те отговарят по-пълно на новите условия в страната. Осъществява се форма на по-висша форма на приемственост, приемственост в хоризонтално направление. Докато приемствеността на османското законодателство определяме като вертикална.
По време на руско гражданското управление, а и след него, наред със запазването на османските закони, се прилага и БГ обичайно право. Неговото прилагане се обуславя от установила се през годините на робство, традиция и от необходимостта да се разшири/запълни правното пространство, след премахването на много османски закони. Обичайното право не може да бъде основа за развитие на новото БГ право, защото то е създадено в условията на феодализма, тоест не може да регламентира новите социално-икономически условия. То изостава от развитието на съвременното право, твърде консервативно е, както и БГ обичайно право е неписано /не е кодифицирано/. Няма еднородно приложение в различните части на страната. Изискването на ТК, която ясно и недвусмислено казва, че единствения източник на правото законът приет по установения от конституцията ред.
Поради липсата на традиции, подготвени хора, БГ законодател приема рецепцията на западно-европейското буржоазно право. Тоест промените в правната система се извършват по един еволюционен път, на постепенното премахване на османските закони. БГ законодател реципира най-модерните, най-добрите закони от европейското право. Независимо дали са от немската правна система или от романската/френската правна система. Няма реципиран закон от съседните на БГ страни, защото тяхното законодателство е по-изостанало.
Това разбира се създава известни трудности от гледна точка на съвместяване на законите от двете правни системи. БГ законодател съумява по пътя на рецепцията, за сравнително кратко време да създаде едно ново, модерно законодателство, което да отговаря на целите на БГ държава, на социално-икономическите условия, което открива простор за развитие на капиталистическите отношения.