38. Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт

 

Първата българска конституция установява теорията за разделение на властите на Монтескьо, които биват законодателна, изпълнителна и съдебна, оглавявани от различен титуляр. В чл. 9 от ТК се регламентира законодателната власт, в чл. 12 – изпълнителната, а в чл. 13 – съдебната.

По силата на международните договори, България е монархия. Тази форма на управление не се е успорила на Учредителното събрание – „монархия наследствена и конституционна с народно представителство“, а именно върховенството на монарха над другите органи на държавна власт.

1) Правен статус на монарха
>> „Князът е върховен представител и глава на държавата“ (чл. 5) – неговата власт е производна от вота на народните представители: княз Александър I Батенберг (Първо ВНС на 17 апр 1879 г.) и княз Фердинанд (Трето ВНС на 25 юни 1887 г.);
>> властта му е пожизнена;
>> властта е наследствена по мъжка низходяща линия по реда на първородството (персонифицирана).
Във връзка с наследяването на властта, на УС възниква спор – изключва се възможността начело на страната да застане княгиня/царица. В завършена форма наследяването е отразено през 1911 г. след промяната на чл. 24, когато се добавя фразата „на Н.В. Царя на българите Фердинанд Сакс-Кобургготски„.
>> при непълнолетие на владетеля се определя регентство, докато навърши 18 години; за останалите български граждани пълнолетието настъпва с 21-вата годишнина.
Регентите са трима, избират се от ВНС, което се свиква в едномесечен срок след смъртта на монарха. Дотогава страната се управлява от МС.
ВНС е длъжно да се произнесе, дори ако владетелят приживе сам е определил регентите. Роднини на монарха нямат право да бъдат регенти.
По време на ТК са събирани четири пъти регентски съвети:
>>> 1886 г. – при абдикацията на Александър Батенберг: Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров, Петко Каравелов (26 авг 1886 г.) и Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров и Георги Живков (1 ное 1886 г.).
>>> 1943 г. (9 сеп) – когато умира цар Борис III: проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов и княз Кирил Преславски (брат на царя) – избрани от XXV ОНС;
>>> 1944 г. – когато Отечественият фронт завзема властта – проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов – от МС.

И четирите избора за регентство са неконституционни – не са избирани от ВНС, министри, има случаи на роднини и т.н.
Настойниците се грижат за възпитанието на младия княз и управлението на неговото имущество. Назначават се МС със съгласието на овдовялата княгиня.
Регентите не могат да бъдат едновременно и настойници.
Наместник на княза – според първоначалния текст на чл. 19, князът е длъжен винаги да е в княжеството. Когато напуска държавната територия, трябва да назначи наместник и да съобщи в прокламация тези две неща. В първата редакция на ТК не се регламентира кои лица могат да бъдат наместници и какви са техните правомощия. През 1911 г. чл. 19 е променен – царят назначава МС за наместник, правата и задълженията му се определят със закон. Този закон така и не се приема, в конкретните случаи царят определя правомощията на МС преди да напусне страната.

2) Почетни права и лични прерогативи на монарха
>> право да носи определена титла на почит и лично достойнство
„Светлост“ – титлата му според ТК, но консерваторите още от начало го титулуват Александър Батенберг „Царско височество“
„Царско височество“ – тази титла става официална едва след промяната на чл. 6 през 1893 г.
„Негово величество Цар на българите“ – 1911 г.
>> право на възнаграждение от държавата
600 000 франка годишно (ТК) – намалява се със съгласието на монарха и се увеличава със съгласието на НС.
>> особата на княза е свещена и неприкосновена – чл. 8
свещена – израз на теологическата и патримониална концепция за монархическата власт от Средновековието; божествен произход на владетелската власт; патримониалният елемент е изоставен, защото князът не е собственик на държавата;
неприкосновена – освободен е от всякаква гражданска и наказателна отговорност („The king can do no wrong„).

3) Монархът и изпълнителната власт
чл. 12 – изпълнителната власт принадлежи на монарха; той е неин едноличен, пълновластен носител;
>> начело на държавното управление;
>> определя правомощията на всички органи на изпълнителната власт;
>> назначава и утвърждава съответните длъжностни лица;
>> цялата система от органи на изпълнителната власт действа от негово име и под неговия върховен надзор – той е единственият пълновластен титуляр на изпълнителната власт – има най-широки правомощия и не се отчита на никого.

3.1) Представлява Княжеството/Царството пред други държави
– чл. 17 князът по предварително пълномощие от НС може да сключва „особени сговори“ само със съседни държави, и то за работи във връзка с управлението на Княжеството, за които се изисква участие и съдействие на тези държави. По силата на Берлинския договор България все пак е васална държава.
Независимостта и отхвърлянето на капитулацията водят до редакция на чл. 17 през 1911 г. – царят представлява страната в международните отношения. Международните договори се сключват от негово име, без той да се нуждае от предварително пълномощие от НС, и то с всички държави и всички видове договори. Уведомява НС за сключения договор, ако го позволяват „интересите и сигурността на страната“ – начало на тайната дипломация.
3.2) Има право да назначава лица на всички представителни длъжности, както и да ги уволнявачл. 150 и 152
3.3) Върховен началник е на въоръжените сили
>> извършва служебните назначения в армията;
>> дава военни звания;
>> дава военни и граждански ордени и отличия по установен ред.
1/13 януари 1880 г. – указ – I военен орден „За храброст“ > граждански лица, назначени на висша правителствена длъжност, полагат клетва за вярност към княза и Конституцията; военни лица – полагат клетва за вярност само към княза.
3.4) Издава различни актове, за които обаче ТК не дава определения
>> укази (най-често) – този термин се включва в ТК през 1911 г.; според конституционната теория: укази са всички актове, издадени на основание на чл. 18 > институт на контрасигнатурата – мин-председателят или ресорния министър не само удостоверяват истинността на княжеския акт, но и поемат отговорност за неговата законност.
>> царски (тронни) слова – личен акт на монарха, с който открива редовните сесии на НС. В него обикновено владетелят очертава вътрешното и външното положение на страната и посочва законопроектите, които ще се обсъждат. НС задължителнто дава отговор на словото.
>> височайши заповеди – монархът ги издава в качеството си на върховен началник на въоръжените сили.
>> прокламации и манифести – издават се при оповестяване на важни събития (Съединението, Независимостта, обявяване на война).
>> рескрипти – частни писма на монарха, които не са свързани с управлението на държавата.

4) Монархът и законодателната власт
чл. 9 – законодателната власт принадлежи съвместно на княза и народните представители – противоречи на учението за разделение на властите; ТК дава на монарха правомощия, позволяващи му да има господстващо положение над парламента – не многобройни, но важни – близост с конституционализма на Джон Лок.
>> монархът насрочва парламентарните избори;
>> единствено той свиква НС на сесии; има право и да разпуска НС;
>> неограничено право на законодателна инициатива – с княжески указ мин-председателят или министрите внасят в НС законопроекти, законодателната власт налага политиката си в дейността на НС.
чл. 47 – определя случаи, в които монархът под общата отговорност на министрите има право да издава наредби със силата на закон, които в последствие да бъдат одобрени от първото свикано след това НС (извънредни случаи, при които монархът може да изземва законодателните функции на ОНС на обща отговорност на всички министри):
>>> наличие на вътрешна или външна опасност за страната;
>>> невъзможност да се свика сесия на НС.
Това правомощие създава условия за длегирано законодателство, при което изпълнителната власт изеемва функциите на народното представителство.
>> чл. 10 – приетите закони от НС задължително се обнародват от княза;
чл. 45 и 46 – утвърждаването от княза е условие за влизане на закона в сила;
>> право на абсолютно вето – монарха може да не утвърди приетия закон; ТК не разпознава отлагателното (суспензивно) вето – когато законът влиза в сила след изпълнението на определени, предварително установени в Конституцията условия;
>> обнародване (промулгация) на утвърдения закон в държавния официоз също е прерогатив на монарха.

5) Монархът и съдебната власт
>> той назначава съдиите и прокурорите по ред, определен в Закона за устройство на съдилищата – те правораздават от негово име (коронни съдии);
>> той има право да помилва (помилването е отделен акт с конкретен адресат), да смекчава и дори да отменя наложени присъди (изключение е ако е осъден министър за нарушения на ТК – чл. 15);
>> той има право на амнистия, съвместно с НС (тя важи за неопределен кръг лица, осъдени по конкретен случай, тя е акт с по-голямо значение от помилването – средство за умиротворяване на страната).