36. Политически и икономически идеи в Търновската конституция

 

1) Политически идеи
>> от теорията на Жан Жак Русо за „Обществения договор“ – учението за народния суверенитет, т.е. властта в демократичната държава произлиза от народа. Това е един от аргументите срещу Сената – че той ще утвърди привилегировано съсловие и ще наруши народния суверенитет („Власт от народа и за народа“).
>> равни политически права на гражданите, за да участват в управлението – чл. 57 – всички български поданици са равни пред закона.
>> разделение на властите – основен конституционен принцип в демократичната държава о гаранция за политическата свобода на гражданите.
>> правото на свобода на индивида – прокарано в редица разпореждания (чл. 40, 73, 74, 77 и др.).

2) Икономически идеи
>> чл. 67 – правото на собственост е неприкосновено – конституционна основа на новобългарското гражданско право. Практическият смисъл на правото на собственост се свежда до правото на притежаване на собственост – най-солидната гаранция за политическа свобода на гражданите: абсолютно право на собственост и свобода на разпореждане със собствения труд.

– Прогласените в Търновската конституция свободи на гражданите отразяват същността на извършените радикални промени в българското общество след войната от 1877-1878 г. За пръв път в историята на българите по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на индивида, свободата на печата, на събранията и дружествата, определящи най-важните особености в правното положение на личността.

3) Обществено-политически принципи
Наличие на приемственост на юридически принципи във френската Декларация за правата на човека и гражданина (1789). Конституционните принципи за свободата на личността се приемат от търновските учредители като необходимо условие, за да не става гражданинът жертва на произвола на чиновниците; както и като средство, гарантиращо неприкосновеността на индивида.

>> глава XII, дял VI – текстове, гарантиращи личната неприкосновеност, неприкосновеност на жилището и тайната и неприкосновена лична кореспонденция (чл. 77)
>> чл. 73 – никой не може да бъде наказван без присъда
>> чл. 74 – арестуването и обискирането на гражданина става само по установен от закона ред – израз на принципа за законоустановеност на наказанието.
>> свобода на печата, събрания на дружествата
>>> чл. 74 от законопроекта е отхвърлен – наказателната отговорност за злоупотреба със свободата на печата;
>>> чл. 79 – свободата на печата не допуска цензура
>>> чл. 82 – свобода на събранията – не се отнася на тези на открито
>>> чл. 84 – „право за подаване на прошения“ – гражданите могат да оказват известно влияние върху законодателството и управлението на страната.
Търновската конституция ограничава правото на колективни петиции на учрежденията – само законоустановените им представители (подобно на други европейски институции).