35. Българската държава в началото на ХХ в.

 

1.Икономическо развитие: А)Промени в капитализма:НАчалото на 20ти век световното производтство се увеличава три пъти.След кризата (1900-1903) очеляват само най-едрите обединения,а монополите основна организационна форма на капиталистическото стопанство.ПРез този период се изострят отношенията между зависимите страни и развитите страни ,което води и до политическо отслабване на капитала.Финансовата ологархия добива ръководна политическа роля и подлага на експлоатация трудещите се .В края а 19 началото на 20ти век българското общество навлиза в динамичен период на развитие.Развитието на българския капитализъм придобива чертите на високоразвитите държави.

Б) Развитие на индустрията в Б-я:Тя се развива с ускорени темпове.(1887-36 индустриални предприятия; 1894 –вече са 72; 1900-стават 103).Увеличава се както броя на индустриалните предприятия,така и обемът на промишлената продукция. Бързо се развива добивната промишленост-24 концесии за полезни изкопаеми.
– ОСновни фактори за ускорено развитие : разширен вътрешен пазар; увеличаване боря на населението;строителство на жн линии,пристанища,мостове;повишени вносни мита на чуждипроизведения;организирано професионално образувание;натрупани лични капитали.
Важна роля за развитие на индустрията – Съюзът на българските индустриалци(СБИ),основан ан 17 март 1903 в София.Цел-да защитава интересите на членуващите в нея индустриалци,да регулира конкуренцията м/у индустриалци както и отношенията м/у работници и работодатели

В началото на 20ти век твърде голям е относителния дял на леката промишленост в сравнение с развитите държави.Най-развита по относително тегло е хранителната промишленост(мелничарство,пивоварство).На второ мчсто по относителен дял е текстилната индустрия(вълненотекстилна-Сливен и Габрово)Други по-важни отрасли-кожарството,метална  и химическата индустрия,дървопреработвателната.
ОТ 1895 рзко се засилва проникването на чужд капитал.(кибритената фабрика в Костенец с френско-белгийски капитал)
В началото на 20ти век-процес на концентрация и централизация на капитала и производтсвото,което води до монополистични организации в промишлеността.(1906- картел на варненските капиталисти на мелничарската промишленост
В) Засилване на икономическата мощ на едрия банков капитал. Българската народна банка  е най-мощният кредитен институт в Б-я.  В началото на @0ти век запозва да процъфтява и частното банково дело.Първата акционерна банка с чужд капитал – 1901г. Търговска банка в София.Общият борй на банките става 61- 1911г.Чувдестраните банки активно субсидират турговията и промишлеността.Едрите частни банки започват да срастват с промишления капитал и да създават финансови групи(Българ. Търговска банка,Балканска банка,ГЕнерална банка,Кредитна банка)

Г)Засилване на капитализма в селското стопанство: Процесът на масово разоряване завършва.Увеличават се дребните  стокопроизводители в селото,в следствие на увеличаване на цените на замеделските произведения.В развитието на селското стопанство навлизат капиталистически форми- нарастват боря на машините и все пак техническото развнище н Б-я изостава.Главни центрове на земеделието –Балчишка,Добричка,Барненска,Тутраканска,Бъргаска,Русенска,Свищовска околии.

И все пак много от по-едрите земевладение продължават да се обработват чрез даване под аренда. Развитието на капитализма води до кооперативно движение,повечето кооперации се насочват към кредитна дейност.Създава се през 1907- Главен съюз на земеделските кооперации.По-късно и Централен съюз на земеделските кооперации в Б-я. Развитието на капитализма в селското стопанство изостава от това в промишлеността.

Д)Развитие на търговията,транспорта и съобщенията: Развитието на капитал. Промишленост и стоково-паричните отношения води до развитие и на търговията.Важен фактор е и увеличаването на населението и на потребителското търсене.Важно значение нза търговията имат и развитието на транспорта и съобщенията.Създават се и търдовски училища,както и закони за защита на търговците.Вътрешната търговия се развива в условията на стопански либерализъм,а външната без намеса от страна на държавата,но се влияе до голяма степен от чуждия капитал.Стоковата структура на външната търговия има аграрен х-р.

Основно се внасят:текстилни изделия,луксозни стоки,метали метални изделия,машини инструменти,апарати,кожи,колониални стоки,масла,восък. Износ:зърнени храни,хранителни продукти от животински произход,живи животни, текстилни стоки,парфюмерийни и кожени изделия.

Б-я осъществява турговски връзки с всички европ.страни и САЩ.НА първо мчсто по внос- Австро-Унгрия,износ-Турция. Продължава и изграждането на жп-линии като достигат 2000 км.Собствеността и експлоатацията остава в ръцете на държавата.Шосейната мрежа нараства с 9000 км.Пуснати в движение са и първите трамваи.Разраства се пощенската и телеграфната служба.Изграждат се градски телефонни мрежи.

2.Управлението на България в началото на 20ти век.
А)Политически парти:Развиващата се промишленост в началото на 20ти век поглъща свободната работна сила  ис е формира работническа прослойка.Буржоазното общество формира свои основни политически партии.
1.Народна партия-интересите на българската едра буржоазия.След смъртта на К.Стоилов водач е Иван Евстр.Гешов.Икономическата политика е насочена към банкови и търговско-лихварски операции,към експлоатация на земята.Външна политика-умерена,не особено активна,към Съглашението.Печатен орган – в.“Мир“
2.Прогресивнолиберална (цанковистка):Пръв лидер Драган Цанков,от 1897-Стоян Данев.Представя главно интересите на средната класа. Ориентирана е към тесни отношения с Русия и споразумение с балканските държави. Приема името Прогресивнолиберална партия през 1899г. ПЕчатен орган – в.България
3.Демократическа партия – Наследничката на каравелистите в Либералната партия е Демократическата партия, която приема своето ново име през 1896г. Неин първи лидер е Петко Каравелов, а след неговата смърт през 1903г. водач става Александър Малинов. Представя интересите на промишлената и търговската буржоазия. Във външната политика е ориентирана към Русия, но съобразява поведението си с останалите велики сили, най-вече с тези от Съглашението (Англия и Франция). Печ. Орган – в.Знаме и в. Пряпорец
4.Народнолиберална(стамболивистка) – Една от тях била Народнолибералната (стамболовистка) партия. Тя била създадена по време на управлението на Стефан Стамболов. След неговата смърт лидери стават последователно Димитър Греков, Димитър Петков и Никола Генадиев. Главно има разпространено влияние сред индустриалци, предприемачи, търговци, земеделци, адвокати. Постепенно привлича част от интелектуалния елит. Прокарва политика на стопанска модернизация на страната. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия, въпреки че Н. Генадиев в годините на Първата световна война е поддръжник на Съглашението. Партията е привърженик на решаването на националния въпрос по военен път.  В.“Свобода“ и „Нов век“

5.Либерална (радославистка,) която се оформя през 1886 – 1887г. Лидер на партията е д-р Васил Радославов. Изразява интересите главно на спекулативната част от търговската буржоазия. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия. Д-р Васил Радославов се намира под силното влияние на Фердинанд. Печ.орган-“Народни права“
6.Младолиберална –  През 1904г. от Либералната партия се отделя и се оформя нова политическа формация, под името Младолиберална партия. Неин лидер е Димитър Тончев. Състои се от бивши либерали,недоволни от политиката на Радославов.Във вътрешната политика е за модернизиране на страната чрез държавна намеса. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия. Има малобройна членска маса.“Свобоно слово“
7.Радикалдемократическа –  която фактически се формира през 1905 – 1906г. Нейни лидери са Найчо Цанов, Тодор Влайков. Партия намира социална опора сред дребни и средни собственици, държавни служители, както и сред учителството. Искат известни социални реформи. Част от партията е настроена републикански. Радикалдемократите са противници на личния режим, който установява Фердинанд. Привърженици са на идеята за Балканска конфедерация.Списание „ДЕмократически преглед“,в.“Демократ“,“Радикал“
8.БЗНС – през 1899г. в Плевен се създава Български земеделски народен съюз. Първоначално е замислен като синдикална организация, но прераства в политическа партия на III конгрес през 1902г. Сред лидерите личат имената на Янко Забунов, Димитър Драгиев и Александър Стамболийски. Изразява интересите на широки слоеве от селската маса – дребни и средни собственици. Противник е на личния режим. Във външната политика е за внимателен подход, противник на войната, привърженик на Балканска федерация или конфедерация на южните славяни.
9.БРСДП (т.с.)- начело с Димитър Балгоев, Георги Кирков, по-късно Георги Димитров, които са за пропаганда на социалистическите идеи само сред наемните работници и подготовка за бъдеща социална революция. Тесните социалисти попадат под влиянието на руските болшевики
10.БРСДП (ш.с.)-от 1903г.,не споделя основните марксически разбирания за класовата борба.Начело – Янко Сакъзов.Търси политически влияние не само сред наемните работници, но и сред дребната буржоазия, учителството, част от държавните чиновници – телеграфо-пощенските служители, железничарите.
И двете партии създават свои синдикални организации. И двете социалдемократически партии са за широки социални реформи, настроени против войната, като средство във външната политика и решаването на националния въпрос, против личния режим на монарха, привърженици за Балканска федерация.

Б)Обрзуване на коалиционно правителство начело с Петко Каравелов.(20.02-)
В периода 17 ноември 1900г. – 12 януари – 19 февруари 1901г. били сформирани две преходни правителства на Т. Иванчов и ген Рачо Петров, чиято задача била да проведат избори за XI ОНС. Парламентарните избори от 28 януари 1901г. се провеждат в условия на свобода и при единични случаи на намеса на администрацията. Нито една партия няма мнозинство – новоизлъчената камара е пъстрапо състав и отразява политическото разединение на българското общество. След продължителни преговори  се стига до съгласие да се създаде коалиция между каравелисти и цанковисти с министър председател Петко Каравелов и министър на вътрешните работи – Стоян Данев.
Вътрешна политика – тежко наследство,финансите са силно разтроени.Най-напред укрепва собствените си позиции-подменят административния апарат.Започват  демократизация на страната,приема за Закон за административното деление на територията на държавата и се отменя закона за разбойничеството,премахват десятъка и приемат Закон за амнистията.Но липсва цялостно и трудово законодателство. През септември 1901г. е сключен заемен договор за 120 млн. фр. При много неблагоприятни условия, с 5 % лихва и със залог на тютюневия монопол като гаранция. Условията за заема се посрещат с недоволство от обществеността При гласуването на 11 декември 1901г. заемът пропада и Каравелов подава оставката на коалиционното правителство.
21.12.1901-хомогенен кабинет на Прогресивнолибералната партия начело с Стоян Данев.Във вътрешна политика продължават политиката на предишното правителство.,предприема действия за сключване на заем с Франция(106 милиона)Това дава възможност да обърне внимание на външната политика.
Външна политика-цел –национално обединение,отхвърляне на икономическата и политическа зависимост.През 1901 външнопол. позиции за неблагоприятни.Осъществяват целите си чрез подкрепата на Русия.Фердинанд и СТ.Данев посещават Петербург и подписват пурвата двустранна военна конвенция,предвиждаща помощ при нападение от Румъния.Така Русия подпомага и Б-я за скючване на договора с Франция.Но в отношенията с другите балкански държави няма промяна.Подчертано проруска политика не се нрави на Фердинанд и в началото на май правителството подава оставка.
В) Управление на Народнолибералната партия (5.05.1903)
Фердинанд дава издига за министър-председател свое доверен лице – Рацо Петров,а Димитър Петков-министър на вътрешните работи.Изменят най-важните членове от закона за чиновниците—>могат за назначават ш административно-полицейския апарат свои привърженици.В изборите за 13-то ОНС  стамболовистите си осигуряват мнозинство чрез терор и насилие.Правителството се стреми да концентрира и технически да усъвършенства индустриалното и занаятчийско производство.За земеделието не предвиждат особени мерки.Заемат се да осигурят повече капитали и в страната се откриват нови чужди банки.НАлага се държавен протекционизъм на индустрията и търговията,покровителства едрата и дребната промишленост но игнорира занаятчийското производство.Едно от най-големите им дела е приемането на нова обща митническа тарифа за вносни стоки,предвижда се безмитен внос за особено нужни материали за производството.През 1905 се подписват нови търговски договори с Русия,Англия,Ф-я,Т-я.Румъния.Друго направление във вътрешната политика е стоителната дейност- постояват се нови жп линии,шосета,пристанища.Те извършват реформи и на финансовата система като облагодетелстват бържоазията.Ушеличават косвените данъци-недоволство на данъкоплатците и широката маса.Разпродават държавните имоти.Наблюдават се груби злоупотреби с държавни средства.Укрепва и работническата класа-изработена е работническа законодателна програма.Значително място е отредено и на просветното и културно дело.нарастват училищата.През 1904 Висшето училище прераства в Софийски университет.
Активно се действа и за разрешаване на националния проблем-обединението.Води дипломатическа борба с ВС за подобряване положението на поробените българи.Правителството се стреми да уреди отношенията на страната със съседните страни.През 1904-1905 със Сърбия е сключен митнически съюз.С Турция е сключена спогодба за освобождаване на участниците на освободителните движения в Македония и Одринско.
Значителни средства отиват за армията.Постоянният й състав е увеличен на 60 хиляди.
В политика на правителтството се наблюдават някои крайни мерси-основната тежест на бюджета е прехвърлена на селяните и работниците.Създава се тайна полиция за контрол на политическия живот.След аферата за злоипотреба при доставки за армията Р.Петров подава оставка.Начело застава- Д.Петров.Недоволството срещу стамболовистите продължава да нараства.На 26.02.1907 на улицата е прострелян Д.Петров.Фердинанд натоварва Станчов да състави правителство,след 3 дни го заменя с д-р П.Гудев.Страната е залята от митинги.Принуждават князът да се раздели със стамболовистите в началото на 1908.
Г)Управление на Демократическата партия.
 На 16 януари 1908г. е назначено ново правителство на Демократическата партия, начело с Александър Малинов.Програмата на правителството се свежда до спазване на конституционния демократичен ред, политика на протекционизъм в икономиката, осигуряване на независимост на съдебната власт, промени в данъчната система, реформи в образователното дело.  Първите мерки на новия кабинет, са насочени към успокоение на обществената атмосфера. Още през януари са решени университетският и учителският въпрос.Най-важна стъпка на кабинета е провъзгласяване на независимостта през 1908.Пътят към незабисимостта се изразява в постепенно отхвърляне на задълженията спрямо сюзерена.Постигнатите успехи в икон.,полит.  И културната сфера укрепват самочувствието на българите,но БС през 1905 и 1907 все още на дават съгласие за ликвидиране на зависимото положение.През 1908 се засилват противоречията м/у Антантата и Тройния съюз.На 11 юли 1908 избухва Младотурската революция.Правителството се възползва от това.Само Русия е съгласна с независимостта.Междувременно бълг. Дипломатически представител Иван Гешов не поканен  на гала вечеря по случай рождения де на султана.Българинът е отзован от Цариград.На 9 септември1908,възползвайки се от стачката на служителите от Източните железници, правителството окупира линията на барон Хирш.Подкрепено от обществеността правит-то решава да обяви независимост,незнаейки обаче за тайния договор на ФЕрдинанд с австрийския император,според който  българската независимост ще се провъзгласи преди анексията на Босна и Херцеговина,което прехвърля отговорността на Б-я.На 22 септември 1908 в церквата „Св.40 мъченици“  Б-я е провъзгласена за независима.За да бъде призната независимостта Ал.Малинов  се съгласява да плати на Т-я 82 мил. Лева обещетение,но Т-я отказва.Намесва се Русия,която предложила да опрости на Турция нейното задължение от  125 мил.лв от последната война (1877-1878г).Б-я трябвало да изплати 82 мил.лв. на Русия чрез заем от руска банка. На 7 април първо Русия, а след това и останалите европейски и балкански държави признават независимостта на Б-я.
Д)Коалиционно правителство на НАродната и Прогресивнолибералната партия
НА 16 март 1911 Ферд. Възлага на Иван Евстр. Гешов да образува коалиционен кабинет.(съществува близост в насоките на политиките на двете партии).Лидерът на Прогресивнол. Ст. Данев става председател на Народното събрание.Първите действия са свързани с подготовката на 5то ВНС-промени в Конституцията и реорганизация на стопанските ведомства Важно е да се отбележи и създаването на четири нови стопански министерства – на търговията, промишлеността и труда, на земеделието и държавните имоти, на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на железниците, пощите и телеграфите.
Програмата на правителството се свеждала до въвеждане на пропорционална изборна система 1911г.избори за 15 ОНС печели близо 90 % от местата в парламента.В приетите закони се наблюдават насоките в развитието на икономиката като приоритет се обръща на състоянието на селското население.Видим е подчертания превес на аграрната полотика.Причина за тази политика е и желанието на правителството в българското село да разшири своята членска маса.Въпреки ползотворните дела междупартийните противоречия продължили.
Е)Личен режим на Фердинанд(1903-до започване на войните)
Т. нар. личен режим на Фердинанд е следствие на слабостта и разпокъсаността на политическите партии. ПРичина е и Търновската Конституция,която остава демократичните принципи негарантирани и която дава големи права на княза.Роля за малагането на личния режим имат и личните качества на княза. Фердинанд е амбициозен, решен да направи от България модерна страна със силна, добре въоръжена армия и отличен офицерски състав. Той често се намесва в политическия живот чрез манипулация, налагане на личните си решения, поддържа съперничеството между отделните партии и техните лидери, но винаги внимава да не обиди лидерите на опозицията и т.н. Това обаче не става в нарушение на Търновската конституция – единствено изключение е правото на монарха  и правителството да сключват тайни договори с чужди държави.
Във външната политика Фердинанд е безкрайно амбициозен, на моменти не може да прави трезви оценки, което го води до грешки. Една от причините за развитието на т.нар. личен режим е, че сред българските политически лидери няма хора, които могат да му дадат сериозни съвети и да го възпрат от политически грешки. Проблемът на българския политически живот в края на XX в.е, че има политици, но няма държавници от ранга на Ст. Стамболов. Единствен Фердинанд отчастии отговаря на изискванията за държавник. Трудно е да се определи и сега безпристрастно ролята на Фердинанд. От една страна той хвърля Бълагрия в редица политически и дипломатически ходове и комбинации, под негов натиск се вземат съдбоносни решения, чиито резултати не са претеглени докрай и в последна сметка водят страната до две национални катастрофи. От друга страна безспорно е, че Фердинанд влага цялата си енергия за икономическото, политическото и културно развитие на страната и от тази гледна точка оценката за него е положителна.
Той получава пълна свобода на действие чрез изменението на чл.17,което му дава право да подписва сам от името на правителството международни договори.