34. Обществено-икономическо и политическо развитие на Княжество България в края на ХІХ в. (1887-1900 г.).

 

След встъпването в длъжност Фердинант прави правителствена смяна. Кабинетът на К.Стоилов има временен и преходен характер, задачата му е да подготви посрещането на новия княз.

1.Състав на правителството

На 20 Август 1887г е назначен за мин.-председател Стефан Стамболов и обявен състава на новия му кабинет. Стамболов поема и министервството на вътрешните работи. Константин Стоилов е мин. на правосъдието, полк. Сава Муткуров- мин. на войната, Григор Начович – на финансите, Георги Живков – на просвещението, Георги Странски – на външните работи и изповедания. Този състав и разпределение на министерските постовеосигурява пълно господство на Стамболов в държавните дела. В кабинета са включени хора икономически и политически ориентирани към Централна и Западна Европа.

  1. Оснивни цели и програма

Преодоляването на политическата криза поражда надежда за нормализиране на полит. живот в страната. При тези обстоятества да са факторите, влияещи върху вътрешната политика на правителството на Стамболов: първо –  стремеж към създаване на условия за стопанско развитие и запазване на обществения ред и второ – смазване на недоволството от курса на управление. Програмата на правителстото е формулирана от официалния орган в. „Свобода“.

  1. Създаване на НЛП

При създаването си правителството няма собствена партия, а се опира на дружинките „България за себе си“. Членският състав на формираните дружинки става ядро на създадената през периода 1890 – 1920 НЛП. (стаболовистка партия). Ролята на пръв председател изпълнява Димитър Петков, но фактическият ръководител е Ст. Стамболов.

  1. Опозиция и действия срещу нея

Срещу правителството се обявява значителна опозиция, обособена в „легална“ и „нелегална“. Най-вляителната опозиционна фигура е П. Каравелов. Той и привържениците му не признават избора на Фердинант и са за поддържането на нормални и искрени отношения с Русия. Привържениците на Драган Цанков са също против Фердинант, но те са в подкрепа на изгонването му с руска помощ, след което установяване на пълно руско влияние в Княжеството. Към „нелегалната“ опозиция бившите съеднисти от Източна Румелия. Представител на „легалната“ опозиция е д-р Васил Радославов и привържениците му. Те приемат избора на Фердинант и се обявяват против правителството на Стамболов. Против Стамболов и Фердинант е и духовенството, а войската не им е напълно вярна.

Първите сериозни мерки срещу опозицията са по време на предизборната кампания за V ОНС през септември 1887г. Насилия има и в изборния ден, има и жертви. Правитеството се опитва да усмири противниците с терор и насилие.Гласуван е Закон за изтребление на разбойничеството. Полит. противници на правителството са подложени на арести и изтезания.. Приет е и Закон за печата, означаващ цензура. В резултат всякакви опозиционни вестници прекратяват съществуването си.

Успоредно с опозицията Стамболов се стреми да елиминира авторитетни личности, в лицето на които вижда потенциална конкуренция. (майор Христо Попов, майор Коста Паница)

Опозицията залага на нелегалната  борба. Претърпяват провал опитите за вдигане на въстание отвън (1887г.) и вътре в страната. Извършени са отделни терористични актове с/у управляващите. През март 1891 е устроен атентат с/у Стамболов, но жертва става мин. на финансите Христо Белчев. Това събитие се използа за повод за окончателна саморазправа с опозицията – П. Каравелов е осъден на 5год. затвор , а Тр. Китанчев на 3год. Тези действия водят до нова терористична дейност. През февруари 1892г. в Цариград е убит българският дипломатически представител д-р Георги Вълкович.

И в църквата има недоволни от княза и неговия мин.-председател. В края на 1888г. избухва конфликт. Светият Синов се свиква, без да посети Фердинант и Стамболов. Непокорните владици са арестувани и пратени под конвой в техните епархии.  Мерките на правителството с/у противниците довеждат до противоречия в кабинета. Най-напред се откъсва групата на Гр. Начович и К. Стоилов(1888г.) Известно недоволство се чувства и от страна на самия Фердинант, който иска не само да царува, но и да управлява. Самият Стамболов се опитва да наложи Фердинант като български княз в противодействие на руската политика. През пролетта на 1893г. правителството прокарва чрез свиканото Четвърто Велико НС изменение на Констутуцията. Тя улеснява женитбата на княза с Мария-Луиза Пармска и открива възможност за създаване на династия. Уточнено е, че престолонаследникът не е задължен да е с православно вероизповедание.С това Стамболов настройва с/у себе си църквата и всички, които гледат на Конституцията като на свещен документ.

  1. Стопанска политика на правителството

България продължава да е аграрна страна. Дейността на Стамболов е ориентирана в три насоки: 1) към насърчаване на местното производство, 2)привличане на чужди капитали и 3) регулиране на търговско – икономическите отношения с други страни. Той поставя началото на държавен протекционизъм в българската икономика.

Със закон от 1887г. се увърждават вносните мита на редица стоки, което е пряк стимул за производството им в стараната. Издава специален закон за насърчаване на произвдоството на местни тъкани. Започва отпускане на помощи и безлихвени заеми за производителите, раздаване на концесии за рудниците, мините и кариерите. Създават се 80 индустриални предприятия. Други закони:

– З-н за концесиите (1888г.)

– З-н за международните мерки и теглилки (1888г.)

– 1888г. учредена Индустриална комисия с цел планиране и прогнозиране на икономическото развитие.

– За-н за мините и кариерите (1891г.)

-З-н за топлите и студени извори (1891г.)

– З-н зза снабдяване на армията с местни стоки (1891г.)

– Законопроект за подпомагане на родната промишленост (1892)

-Първо българско земеделско-промишлено изложение – Пловдив, 1892г.

Наблюдават се успехи в железопътното строителство. Открита е отсечката Цариброд- София- Вакарел. Построена е линията Ямбол-Бургас(1890). Столицата се свързва с Перник (1893). В българските ръце преминава линията Варна – Русе(откупена от англ. акционери). Построени са нови 360 км жп линии, а много други са в строеж.. Започва изграждането на двете черноморски пристанища – Варненското и Бургаското. През 1892г. създадено Българско търговско параходно дружество.

Първият външен заем е сключен през октомври 1888г. с лондонска банка. Последват два заема с Австро-Унгария. Финансите се стабилизират чрез строга данъчна политика. През 1889г. се сключва първата самостоятелна търговска спогодба с Англия, съгласно която внасяните в Б-я стоки се облагат с 10,5% мито в/у стойността. През 1890г. – 1891г. аналогични спогодби са сключени с Германия, Швейцария, Франция, Италия, Белгия, Австро-унгрария.

  1. Просвета и наука

– първото висше у-ще -1888г.
– З-н за народното просвещение – 1891г.
– Столична оперна трупа – 1890г.  с първо оперно представление през 1891 г.
– З-н за издирване на старини – 1890г.
– Първа обща художествена изложба – 1892г.

  1. Отношения с Русия и останалите Велики сили

Отношенията с Р-я са враждебни поради грешките на руската балканска политика и големите възможности , които предлагат западноевропейските държави в икономическото партньорство. Императорското правителство води и активна агитация с/у признаването на Фердинант. То полага усилия да отстрани бълг. княз и да помогне на русофилите да поемат властта. През  1887г. Русия подписва д-р с Германия, която дава съгласието си ръск. империя да брани своите права в Б-я и на Балканите. В противоборство с руск. правителство Стамболов има на своя страна Англия и Австро – Унгария. През 1891г. Франц- Йосиф приема, макар и неофициално, Фердинант. През 1892г. това прави и кралица Виктория. При управлението на стамболов отношенията м.у България и Турция са много добри. Главнията въпрос е съдбата на българите в Македония, Одринска Тракия.

Русия прави завой по македонския въпрос. Властта в Сърбия се променя, което дава шанс на Русия да намери в Сърбия опора за своята балканска политика. Ето защо Стамболов търси сближение с Турция. През 1890г. българското правителство настоява за признаването на Фердинант и иска берати за българските владици в Македония. След дълги колебания през 1890г. султанът издава 2 берата за владици в Скопска и  Охридска епархии. През 1894г. са издадени перати за Велешка и Неврокопска епархии. Стамболов успява да извоюва и екзархийски вестник  „Новини и автономен статут на българските у-ща в Македония.

  1. Падането на Стамболовото правителство

В началото на 1994г. Стамболовата политика е подложена на вестока критика от страна на почти вси1ки обществени и политически групи. В резултат на всеобщото недоволство през юни 1893г. е създадена нова опозиционна група ( „Съединена легална опозиция“), начело с К. Стоилов, Гр. Начович и Д.Тончев. Тя е подкрепяна тайно и от княза.  Особено неприевливо става управлението на Стамболов след жестока разправа на полицията със селяните от с. Садина по време на изборите през феврурари 1894г.

Във външната политика Стамболов не успява да осъзнае промените в международните отношения на 90-те години, когато тежестта на Русия силно нараства. При един от водените преговори едно от условията на Русия е промяна на режима в България. Фердинант може да разчита на международно признание ако се освободи от министър-председателя. При едно от посещенията си във Виена, без да предупреди СТамболов, той води преговори с руския посланик. След като научава за преговорите Стамболов подава оставка(15та поредна) и Фердинант я приема. На 18 май 1894г. българският княз натоварва К. Стоилов да формира новия кабинет.

  1. Управление на К. Стоилов

Правителството на К.Стоилов идва на власт на 19 май 1894г. То има с/у себе си силен противник. Новото правителство лесно може да бъде отстранено от власт без опора в силна политическа партия. Затова министър председателят целенасочено и ускорено създава правителствена Народна партия. В началото на юни 1894г. 250-300 видни софиянци от различни съсловия и партии създават нова групировка и я наричат „Народна партия“. Но новият конгломерат няма социална и идейна платформа, единственото, което ги обединява, е страхът от Стамболов. След 3-4 месеца партията се разпада. По-успешни са действията на бившите съединисти от Източна Румелия. Към средата на юни 1894г. те основават в Пловдив свой клуб. На проведените избори за VII ОНС през септември 1894г. те печелят много депутатски места. Опитвайки се да ги привлече (необходимост от помирение с Русия), Стоилов включва в кабинета К.Величков. През октомври депутатите от Пловдивския клуб дават своята подкрепа за К.Стоилов. През ноември 1894г. 72 народни представители се обявяват за членове на Народната партия, начело със Стоилов. Печатен орган става в. „Мир“. Социалната база на Народната партия

При управлението си НП се стреми към  демократизиране и конституционно управление. В края на 1894г. ОНС гласува з-н за амнистията. В Б-я се завръщат Др. Цанков, Петко Каравелов е освободен.През 1896г. около Каравелов се създава Демократическата партия. През 1899г. се формира Прогресивно-либералната партия, с лидер Ст. Данев. На базата на БСДП през 1894г. се формира БРСДП, тогава се създава и опозицията БЗНС (1899г.) С приетия З-н за печата цензурата се отменя. Наред с демократичните тенденции не са малко и негативните страни в политическия живот на Б-я. На 3 юли 1895г. е нападнат и тежко ранен Ст. Стамболов. След 2 дни той умира. (Дело на близки на Коста Паница). На 11 май 1897г. е замислен атентат с/у друг противник на правителството Михаил Такев, но е убит Алеко Константинов.

  1. Стопанска политика

– З-н за насърчаване на местната индустрия – 1894.
– З-н за носене на местните дрехи и обуща – 1897г.
– Много търговски спогодби-вносните места се увеличават с 14%.
-З-н за проектиране и построяване на жп мрежата – 1895г. – в старната построени нови 600км жп линии ( Перник- Радомир, Шумен – Каспичан, София – Роман). Открита е първата морска линия Варна – Бургас – Цариград с два нови кораба, закупени от Англия.
– З-н за благоустройството.
– 34 акционерни дружества, редица застрахователни организации, режим на икономии на държавни средства
– З-н за земеделски конкурси
– След 1892г. натуралният десятък се заменя  поземлен десятък
– Данък върху свинете премахнат, данък в/у козите и овцете намелен, въвежда се безмитен внос на едър рогат добитък.

  1. Признаване на Фердинант

Повод за сближение с Р-я идва след смъртта на император Александър III на 1 ноември 1894г. Дипломатите на Фердинант в Цариград и Виена получават нареждане да установят контакти с руските посланици. Русия дава съгласието си да признае Фердинант за Княз, ако престолонаследникът приеме източноправославното вероизповедание. На 2 февруари 1896г. кръщението на Борис е извършено от екзарх Йосиф.

На 2 фервруари излиза и три ферман за признаването на Фердинант за княз.

През 1897г. началото в Б-я пристига сръбския крал Александър. Подписано е сръбско-българско съглашение. То изключва самостоятелни действия на всяка договаряща се страна в случай на усложнение в Европейска турция. М/у двете страни е сключен и търговски договор.

Прваителството обаче запазва неутралитет във войната м/у Турция и Гърция и така издейства от Високата порта откриване на български търговски агентства в Солун, Битоля и Скопие. През същата 1897г. султанът Издва берати за български владици в Битоля, Дебър и Струмица.

11.Падане на правителството

В правителството на Стоилов съществуват сериозни вътрешни противоречия. В края на мандата си то изпада в сериозни финансови затруднения. Сключен е един неизгоден данък от 290 млн. лв, което буди вълна от недоволство. Министърът К. Величков подава оставка, което води до падането на кабинета на 13 януари 1899г.

Допълнителна информация:

1/ Броят на предприятията се увеличава от 36 през 1887 на 72 през 1894г.

2/Общата дължина на жп линиите достига 1079км (без източните железници 354км)

3/ БНБ увеличава капитала си през 1885г, от 2 млн. на 10 млн.

4/ През 1895г. Земеделските каси организирани в 80 клона

5/ През 1900 косвените данъци стават 27% от държавните приходи.

6/ 1 златен лев = 1 златен франк