34. Изработване на проекта за Органически устав на Българското княжество

 

„Основи на бъдещия мир“ (19/31 януари 1878 г.) е първият международен акт, с който се признава освобождението на българския народ от турско робство.

10 апр 1878 г. >> първа инструкция до княз Дондуков-Корсаков да работи за утвърждаване на националната самостоятелност на България
15 апр 1878 г. >> втора инструкция до княз Дондуков-Корсаков да свика събрание на видни българи, които да изработят под негово ръководство Органически устав за управление на българското княжество
Най-общи принципи:
>> князът се избира от народа и няма неограничена власт;
>> Народното събрание има право да законодателства, утвърждава ежегодния държавен бюджет;
>> министрите се назначават от княза, но са отговорни пред парламента.
Това определя страната като конституционна монархия.

чл. 4 на Берлинския договор: в Търново да се изработи Органически устав на Княжество България, като се съобрази с интересите на другите етночески групи.
24 юли 1878 г. >> трета инструкция до княз Дондуков-Корсаков за по-енергично изработване на проекто-закона; подчертава се, че постановленията в устава трябва да защитават правата и интересите на българското население, но също така и равноправието на всички други народности.
Нотабили – представители на административните, управителните и съдебните съвети и на духовенството на всички вероизповедания.

Окончателното изработване на Органическия устав, изборът на първия български княз и назначаването на правителство се извършват под егидата на императорския комисар.

Според историко-правната наука има три етапа на изработване и приемане на Българската Конституция:
>> Първоначален проект на Сергей Лукиянов
>> Преглед, допълване и усъвършенстване на проекта в Петербург от Особеното съвещание при МВнР
>> Допълване на Петербургския проект в България, обсъждане на Учредителното събрание и приемане на окончателняи Устав.

1) Проектът на Сергей Лукиянов и Евгений Янковски
Лукиянов е щатски съветник при Министерството на правосъдието, завежда съдебния отдел при Съвета на императорския комисар, а Янковски е полковник от жандармерията, организира полицейската служба в Княжество България и Източна Румелия.
Като първоизточник на проектоустава се използват Органическия устав на Сърбия (1869) и Румънската конституция (1866), преведени на български.

>> Органически устав на Сърбия (известен като Наместнически устав)
Висши органи на управлението са: княз (има висши правомощия в трите власти, заедно с НС има законодателна власт, изцяло съдебна и изпълнителна; личността му е неприкосновена, не носи отговорност пред никого; назначава и уволнява министрите и другите държавни служители, само той може да сключва международни договори); ; голямо и малко Народно събрание (НС има законодателна функция); държавен съвет (подпомага княза и МС в тяхната дейност).
Наместническият устав узаконява гражданските права и свободи – равенството пред закона, свободата на личността и правото на частна собственост.

>> Румънска Конституция (1866)
Заимства принципи и постановления от Белгийската конституция (1831). Висши органи на управлението са: княз (по-късно крал; наследствена власт; назначава и уволнява министрите; утвърждава законите; има право на абсолютно вето; разпуска парламента; командва армията); правителството провежда избори за НС, законодателната власт е подчинена на изпълнителната; двукамерен парламент – Национално събрание и Сенат – изборни; Декларация за правата и свободите на гражданите:
>>> статут на гражданин се придобива със заявление или след 10 години живот и работа в населено място;
>>> лична свобода;
>>> неприкосновеност на жилището;
>>> свобода на словото;
>>> свобода на съвестта и вероизповеданията;
>>> неприкосновеност на частната собственост, но може принудително да бъде отчуждена по военни или санитарно-епидемиологични събражения или за изграждане на съобщителни пътища.
Върху съдържанието на проектоустава влияние оказват и някои текстове на Берлинския договор, с които императорския комисар трябва да се съобразява, също и действащото руско законодателство.

Според княз Дондуков-Корсаков Органическият устав на Сърбия е най-подходящ за българското население и предоставя значителни правомощия на княза. Използва се в най-голяма степен, но някои постановления са значително преработени – по-систематизирани, избягват се абстрактните формулировки и се раздробяват обемните текстове на първоизточника.
– Заемки от Органическия устав на Сърбия:
>> ВНС и ОНС
>> Държавен съвет
>> Държавен съд за търсене на отговорност от министри
>> Колективно изборно регентство
>> Законодателна инициатива на княза
>> Реда за обсъждане и приемане на законите
>> Издаването на наредби със сила на закони от МС
>> Правото на княза да свиква и разпуска НС
>> Неприкосновеността на народните представители
>> Правомощията на парламента да обсъжда и приема държавния бюджет, да разрешава заеми и др.
Заемки от Румънската конституция
>> невъзможността на княза да бъде управител на друга държава без съгласието на ВНС
>> определянето на източното православие за официална религия
>> независимостта на Българската църква
>> правомощието на МС да управлява ако владетелят загине до полагане на клетва на новия монарх
>> въвеждане на задължително първоначално образование за всички.
Влияние на руското законодателство
>> наименования на глави и отделни текствове – изцяло 1-4 глава; 5 и 8 глава почти съвпадат; 9 текста в глава „За престолонаследието“ и „За вярата“.

Проектът на Сергей Лукиянов дава широки правомощия на монарха (в изпълнителната и законодателната власт) и ограничени финкции на НС. Княжеската власт е наследствена, ВНС включва: представители на висшето духовенство, губернатори, вицегубернатори, председателя и членове на Върховния съд, председателите на градските, окръжните и губернските управителни съвети, избрани депутати. Свиква се при изменение на Органическия устав, при избор на нов княз, регенти и др. ОНС включва половината членове на ВНС (без губернатори и вицегубернатори), депутати, назначени от княза (на двама избрани се пада един назначен). ОНС се превръща в съвещателен орган на княза, а не в действащо представително учреждение. Обсъжда законопроекти, предложения за държавни заеми и държавния бюджет и др.
Държавният съвет и Министерският съвет са висши органи на изпълнителната власт, осъществяват връзката между княза и НС. Държавният съвет има 7-11 членове, назначени от княза и по двама депутати от всяка губерния, избрани от НС за две години. Князът избира от членовете председател и негов заместник.
Министерският съвет не допуска съсловно делене. Министрите се назначават от княза и са отговорни пред парламента. Гарантират равенство на българските граждани, неприкосновеността на личнпстта и частната собственост, задължително първоначално образование, свобода на печата и др.

В инструкцията от 24 юли 1878 г. руското правителство възлага на императорския комисар и помощниците му сами да изработят проектоустав, за да не се губи време и да се избегнат упреци и недоволство. Княз Дондуков-Корсаков все пак решава, че е уместно да се запознае с мнението на видни български общественици и духовници.
В началото на октомври 1878 г. се изготвя покана до 40 българи да изразят мнение (екзарх Йосиф, митрополити Антим, Натанаил, Милетий; проф. Марин Дринов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Драган Цанков, Николай Геров, Никола Палаузов, Тодор Икономов и др.). Всички те се изказват „за“ ограничена монархия, като цяло техните предложения са по-консервативни от проекта на Лукиянов.

2) Обсъждане на проекта в Русия – Петербургски проект
6 ное 1878 г. – проектът на Лукиянов и 16 мнения са изпратени в Русия и са прегледани лично от император Александър II, впоследствие и от управляващия Министерството на външните работи (Н.К. Гирс) и от княз Лобанов-Ростовски. Няколко дни по-късно проектът е изпратен в Петербург.

Предложения на княз Лобанов-Ростовски:
>> отчуждаването на територии да става от ВНС;
>> неприкосновеност и свещеност на монарха;
>> против чл. 66 – църквата да се управлява от Министерството на вътрешните работи и вероизповеданията;
>> в Държавния съвет да влизат само лица, назначени от княза.

Предложенията на Дмитрий Милютин:
>> съгласява се с направените допълнения;
>> чл. 1 – за избора на княза – еднократен акт и не е необходимо да се включва в Органическия устав;
>> не смята за удачно в Устава да се фиксира размерът на цивилната листа на държавния глава;
>> не смята за удачни чл. 55 и 57 – НС да изменя размера на средствата, отпускани на княза;
>> чл. 113 – да остане само една фиксирана двойка имена на двата вида НС;
>> не е съгласен с княз Лобанов-Ростовски по въпроса за Държавния съвет – трябва да има и изборни членове.

Същинското обсъждане на проекта става през декември 1878 г. във Второ отделение на императорската канцелария.
Създадена е специална комисия – Особено съвещание (княз Урусов, Мягков, Брун, Мелников, Александър Градовски – професор по конституционно право и история на правото в Петербургския университет, славянофил, умерен либерал).

Записка на Ал. Д. Градовски от 15 дек 1878 г.
>> за избора на княза и княжеските правомощия – възражения:
>>> държавното устройство не бива да дава поводи за вътрешни разпри;
>>> необходимо е демократично устройство, за да може Княжеството да се превърне в център за нравствено единение на всички българи;
>> намира неприемливо ОНС да се излъчва от ВНС чрез двустепенни избори – преки избори;
>> князът – избран от народа – да се избира от духовенството и мнозинството народни представители, Органическият устав да определя само прерогативите му;
>> против е двукамарен парламент;
>> законодателната инициатива да е на ОНС, а не на княза;
>> против разпоредбата за бюджета.
Трябва да се създаде правителство, ползващо се с доверието на народа, а не на „замаскирана диктатура“.

Особеното съвещание под председателството на княз Урусов заседава от 11 до 22 дек 1878 г.
>> предпазливост в допълненията и измененията;
>> сравнява само с Органическия устав на Сърбия и с Румънската конституция;
>> приемат се без възражения препоръките на военния министър Милютин и МВнР;
>> по-демократичен от проекта на Лукиянов;
>> важна задача: да не е по-консервативен от Органическия устав на Източна Румелия.

Подобрен е чл. 7 – става чл. 3 в Петербургския проект – Княжество България е монархия наследствена и конституционна с народно представителство;
Стремеж към точно спазване на международните договори – васално княжество;
Изменения в текстовете за конструирането и свикването на ОНС и ВНС: ОНС се състои от депутатите по право, но се увеличава броя на депутатите по озбор; избира се пряко от народа (на 20 000 души – 1 депутат), а не чрез двустепенни избори; няма такива по назначение.

11 яну 1879 г. – проектът се връща на княз Дондуков-Корсаков, който има право също да коригира.

Препоръки на Н.К. Гирс:
>> чл. 1 – допълнителен текст за съществуващото административно-териториално делене;
>> допълнително постановление, напомнящо васалното положение на Княжеството;
>> изменение на чл. 16 – нкязът да няма повече правомощия от предвидените в Берлинския договор;
>> да бъде облекчен режимът за получаване на поданство от българите, живеещи в Източна Румелия.

Последни корекции на княз Дондуков-Корсаков:
>> изключва от състава на НС председателите на губернски, окръжни и градски съвети;
>> добавя чл. 170 – Органическият устав да се прилага 5 години и след това да се преразгледа.

Проектът е преведен, отпечатан на български език и представен на Учредителното събрание от 1879 г.