33. Политическата криза в България 1886-1887 г.

 

  1. Икономическо развитие след Съединението

Съединението оказва положително влияние върху икономическото развитие на България – създава почти 2 пъти по-голяма стопанска единица, премахва някои от създадените от Берлинския договор ограничения, създава условия за развитие на капиталистически отношения.

Селско стопанство – остава основен отрасъл, но настъпват промени – продължава процесът на разоряване на самостоятелните земеделски стопанства + процес на бърза концентрация на поземлената собственост. След 1893г. процесът на разоряване намалява. Развитие на земеделието – нарастване на зърнопроизводството (с 50% спрямо преди Освобождението). Развитие на животновъдството – 17,6% от националния доход. Повишаване стоковостта на селскостопанското производство.

Промишленост – упадък на традиционното занаятчийство и възникване на капиталистическа индустрия ( най-съществен процес, осъществява се с бавни темпове поради конкуренция на вносните индустриални произведения, ниски вносни мита от търговските договори на Турция, липса на капитали; след изтичане срока на търговските договори на Турция, Б-я сключва самостоятелни търговски спогодби – с Англия от 01.01.1890, Германия, Швейцария, Франция, Италия – вносното мито от 8 на 10,5%). 1894г. Закон за насърчаване на местната индустрия, намаляване на лихвения % на отпусканите кредити, Закон за задължително носене на местни дрехи и обуща от чиновниците и държавните служители à увеличаване на индустриалните предприятия ( 1887 – 36 ; 1894 – 72 ; 1900 – 103 ).

Транспорт – развитие на жп транспорта, шосейната мрежа, пристанища и корабоплаване.  ЖП транспорт – експлоатация от д-вата, строителство на предприемачески принцип; откупуване линията Русе-Варна; 1888 – Цариброд – София – Вакарел – Белово; 1890 – Ябол – Бургас; 1893 – София – Перник; 1897 – Перник-Радомир; 1899 – София-Горна Оряховица-Каспичан. 1899г. –  1079км жп мрежа + 354км Източни железници.

Вътрешна търговия – увеличаване на магазинната търговия за сметка на панаирите. Външна търговия – напредък, псигурява ¾ от необходимите индустриални произведения, пласира 1/3 от селскостопанската продукция.

Кредити – слабо организирани, голяма роля – лихварският капитал. Основна роля в кредитирането – БНБ, наследените от турско робство Земеделски каси – 1895г. реорганизирани в 80 клона и централно управление. Първи частни банки.

Държавен бюджет – формира се от преки и косвени данъци, постепенно значението на косвените се увеличава поради мита, бандероли, акцизи. Разходи на държавния бюджет – нарастват. Първи външни заеми – 1888, 1889, 1892 – 217,4 млн. лв., но са предоставени 179,6 млн. Поддържане курса на лева на пропорционално равнище спрямо чуждата валута от БНБ.

 

  1. Политическа обстановка в навечерието на преврата

Конфликтът между княз Александър 1 и Русия се задълбочава като следствие от политическите борби по прилагане на Търновската конституция, падане пълномощията на княза и затрудненията по Съединението. В българското общество се оформят 3 политически течения:

крайни русофили – цанковистите от Княжеството, свалените от власт бивши съединисти в Източна Румелия и много офицери, свързани с Русия ( Др. Цанков, К. Величков, С.С. Бобчев, Ив. Ст. Гешов). Разчитат на външния фактор Русия, предпочитат временна вътрешна дестабилизация. „България без Русия не може“. 04.1886 – писмо на Др. Цанков призовава за сваляне на правителството; 07.1886 – в.“Съединение“ – заплахи за насилствено сваляне на княза.

русофоби – активни дейци на съединистката акция – последователи на В. Радославов, З. Стоянов, Д. Петков, Д. Ризов, много офицери. Князът – символ на възстановената българска държава и на самостоятелността й. „Няма Батенберг – няма България“, в. „Независимост“.

умерено течение – бившата либерална партия (П.Каравелов). Те са за вътрешна стабилност и подобряване отношенията с Русия, против отстраняването на княза. „С Батенберг, с Русия.“

  1. Преврат и контрапреврат. Абдикация на Александър 1

Май 1886г. – частични избори за народни представители, спечелени от правителството – насилие над населението.  Опити на Русия да укрепи позициите си в Б-я чрез отстраняване на Александър 1. Активна агитация за спечелване на войската – полк. Сахаров, руски военен аташе – успява да обедини група офицери ( майор П. Груев, началник на военното училище; зам. Военния министър кап. А. Бендерев, кап. Р. Димитриев ). През лятото на 1886г. те организират заговор за свалянето на Александър 1. Извършват размествания във военните части в София. Изведени от София са верните на княза военни. Струмски полк е придвижен към Перник/София. Кръгът на заговора е тесен – без подкрепата на народа и на политическите партии.

През нощта на 8 срещу 9 август 1886 юнкерите от Военното училище + Струмския полк завземат София. Князът е принуден да подпише прокламация към българския народ, с която се отказва от престола. Батенберг е изпратен под конвой до р. Дунав, заминава към гр. Рени (Русия), а след това за имението си в Германия.

С телеграми до окръжните управители детронаторите искат да бъдат организирани събрания на населението в тяхна подкрепа. Без съгласието им в новосформираното правителство са включени непримирими противници: П. Каравелов, Ст. Стамболов, Др. Цанков, Т. Бурмов, Т. Икономов, К. Величков, М. Маджаров, В. Радославов, К. Стоилов, Д. Греков, майор К. Николаев. Детронаторите мислят, че така ще примирят противоречията им, но повечето от тях отказват да участват в правителството ( П. Каравелов не приема министър-председателския пост, Стамболов също отказва). Военните гарнизони на много места отказват да положат клетва за вярност към новото правителство. Късно вечерта на 9 август – временно правителство, начело с митрополит Климент (Васил Друмев).

При възникналата политическа обстановка енергична дейност развива председателят на Народното събрание Ст. Стамболов. Образувано е Наместничество в състав: Стефан Стамболов, П. Р. Славейков, Г. Странски. 11 август 1886г. – обръщение на Стамболов към народа за борба срещу самозваните управници – на негова страна преминават гарнизоните в Пловдив, Видин и др. Той организира поход на военни колони срещу София.

Правителството на митрополит Климент е сменено с ново правителство на Петко Каравелов. Детронаторите емигрират в Русия или Турция, някои са заловени. Военните части, взели участие в преврата са разформировани, Военното училище и 1ви и 2ри Струмски полк са ликвидирани. Стамболов изпраща телеграма до Александър 1 с молба за връщане на престола.

16.08.1866г. – съставено правителство, начело с В. Радославов.

Батенберг праща телеграма до руския император Александър 3 за разрешение да се върне на престола à отрицателен отговор. Батенберг абдикира на 25. август 1886г.. Назначен е регентски съвет : Стамболов, П. Каравелов, С. Муткуров.

  1. Управление на регентството. Избор на нов български княз

През септември 1886г. е свикано Народно събрание. Гласувана е телеграма до руския цар за подобряване на отношенията. Създадената обстановка в България активира намесата на Русия. В Б-я е изпратен ген. Николай Каулбарс, чиите неумели действия влашават допълнително руско-българските отношения. След установяването си в Б-я той поставя на регентството 3 условия: отлагане изборите за ВНС, освобождаване на детронаторите от затвора и вдигане на военното положение. Правителството приема последните 2 условия, но не отлага изборите. Ген. Каулбарс прави обиколка на страната, за да съобщи на народа волята на императора, но неговите намерения са осуетени.

Изборите за ВНС са съобразени с конституцията да се избере княз, но се провеждат при политически натиск върху русофилите. Ген. Каулбарс оспорва законността на изборите. Изборите се състоят на 15. октомври 1886. За княз е избран Валдемар Датски – отказва по внушение на Русия. Предложение на Русия – грузинския княз Мингрели – не е християнин, отхвърлено. По искане на Каулбарс на варненското пристанище пристигат 2 руски парахода – да окуражат русофилската опозиция. По внушение на Стамболов правителството заявява, че Б-я ще окаже съпротива, ако се направи опит за окупация. На 6. Ноември Русия с нота на ген. Каулбарс скъсва дипломатическите си отношения с Б-я.

Избор на тричленна делегация в състав: К. Стоилов, Д. Греков, К. Хаджикалчов – възложено й е да търси подходящ кандидат за български княю из европейските столици. Част от водачите на опозицията успяват да отидат в чужбина и оттам водят кампания срещу правителството. Стамболов възражда идеята за дуалистична турско-българска държава, но Турция отказва. И румънският крал отказва българския престол. Емигриралите в Румъния офицери-русофили подготвят нов преврат с помощта на Русия. На 17 и 19 февруари 1887г. в Русе и Силистра избухват преждевременни военни бунтове, защото правителството разбира за заговорите. Бунтовете са потушени от правителствени войски. Водачите са осъдени от военен съд и разстреляни, други емигрират, а някои загиват при опит да преминат Дунав. Въведено е военно положение в крайдунарските околия, арести на русофили в София.

Българската делегация успява да убеди немския принц и австрийски офицер Фердинанд Сакс-Кобург-Готски да приеме короната. 25 юни (7 юли) 1887г. той е избран за княз. 28 юни 1887г. – правителство на Константин Стоилов – да организира посрещането на новия княз. 30 юли Фердинанд пристига във Видин, на 2 август полага клета пред ВНС във Велико Търново.