32. Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Дипломатическа и военна защита. Признаване на Съединението

 

1.Съединението

На 10 фев.1885по инициатива на Захари Стоянов група бивши революционери образуват в Пловдив Бълагрски таен центрлен революц.комитет(БТРЦК) с председаел З.Стоянов и секретар Иван Андонов.БТРЦК обявява че се бори за окончателно освобождаване на бг.народ.Неговите ръководители заявявт открито че българите нямат претенции за чужди земи.Привтите от комитета Устав и Програма разкроват тясна връзка с БРЦК.

Различията с татута  на Изт.Румелия и Македония ,позицията на Великите сили ,потенциалът на Османската имп и ограничените възможности на Бълг.княжество правят невъзможни действия по отношения на останалите в Турцив бълг.земи поради което БТРЦК започва открита агитация с цел подпомагане на Съединението.Така началният етап от дейността на БТРЦК се х-ра с голяма пропагандна дейност.

Нов етап от развитивето на БТРЦК започва след заседанието е с.Дермендере (25-26 юли 1885).Избран е нов състае на Центалния комитет З.Стоянов,Ив.Андонов,Ив.Стоянович,Д.Ризов и Паница.

На 2 сеп 1885избухват вълнения в Панагюрище.БТРЦК правилно преценява обстановката и решава Съединението да се извърши на 5 с/у  6ти сеп.На 5 сепЗ.Стоянов написва прокламация до бълг.народ.Още на същата дата Съединението е успешно обявено в Пазарджик и с.Голямо Конаре.На 6ти сеп източнорумелийски дружини ,командвани от Д.Николаев обкръжават конака на гл.управител Гавраил Кръстевич и пред народа е прочетена прокламацията на З.Стоянов.В нея Изт.Румелия е обявена за несъществуваща и се прозъгласява Съединението…

Управляващата Народна партия е свалена от власт.Съставено е Временно правителство начело с д-р Г.Странски и главнокомандващ Д.Николаев.То изпраща телеграма до бг.княз с която иска от него да признае Съеднинеето.На 8 сеп княз Ал.I  прочита манифест в Търново,с който обявява че приема Съединението.Врем.правителство е разпуснато и функциите на управлението се поемат от княжеското либ.правителство(П.Каравелов,Ст.Стамболов).То се заема с дипломатическата защита на Съединението.

2.Дипломатическа защита

Великите  сили  както и Сърбия и Гърция се обявяват против Съединението с изключение на Англия ,която се обявява в подкрепа на Съединението с цел да отслаби руското влияние в България.Ръмуния и Черна гора не заемат позиция.

Българското правителство предприема серия от инициативи за защита на Съединението:изпраща нота до вс Велики сили и Турция ; при руския имп е изпратена делегация начело с метрополит Климент ; за Цариград заминава д-р Ст .Чомаков ; Ив.Гешов-Лондон и Париж ; Гр.Начович действа  във Виена…

Всички Велики сили по предложение на Русия са за дипломатическо уреждане на кризата с политически средства.В резултат на 24 окт 1885 в Цариград – посланическа конференция на Великите сили,които трябва да решат съдбата на Съединението…

3.Сръбско-българска война

Опитите на бг правителство да постигнат примирие със Сърбия пропадат.Ср.правителство не желае да изчака и резултатите на от Царигр.конференция.На 2ноем 1885 крал Милан обявява война на България.Причините за войната са завоевателните стремежи на Сърбия.Великите сили не предприемат никакви действия за да предотвратят войната.

Сръбската армия е организирана в 2 армии: Нишавска (трябва да овладее София) и Тимошка (Видин).Ср.армия включва  60хил войници и офицери с 500 оръдия , по – късно стават 120 хил.

Българските войски са организиранив 2 корпусаизточен(командван от Д.Николаев ) и западен (А.Гуджев).Северозап.Б-я е охранявана от отряда на Узунов.Бг войска – по –многобройна но по лошо въоражена и с мн доброволци без военен  опит.

Изходът на войната решават тридневните боеве при Сливница ,които започват на 5 ноем 1885.Решителните боеве се водят на 7ми ноем ,когато при височината Три уши сърбите са разбити.В драматичните боеве изпъкват бълг командири – Олимпий Панов,Атанас Бендерев,Стефан  Кисьов ,Коста Паница и др…

На 10 ноем бълг войски разбиват сърбите при Драгоман,след което сърбите претърпяват ново поражение при Цариброд  Пирот и Белоградчик.Австро-Унгария се намесва решително за да спаси Сърбия,поради което  княз Ал I на 16 ноем е принуден да прекрати настъплението и да започне преговори.На 9 дек 1885 е подписано примирие м/у Б-я и Сърбия.Мирният договор сключен в Букурещ на 19 фев 1886 възстановява положението отпреди войната.

След победите на бг.армия не остава др пред Царигр.конференция освен да намери формула за признаване на Съединенето.На 24 март 1886 год е подписан т.нар Топханенски акт чрез който дипломатически е признато Съединението.Управлението на Изт.Рум е поверена на бг.княз срещу това Б-я оставя на Турция Кърджалийска област.