31. Обществено-икономическо и политическо развитие на Княжество България от Освобождението до Съединението

 

1.Аграрен преврат-етапи:

Руско-турската война от 1877-1878 г. изиграва ролята на буржоазно-демократична революция за населението освободени земи.Ликвидирането на феодалната собственост е продължителен и нелек процес.

Аграрния преврат преминава през няколко етапа,които се различават по своите рултати.

  • Първият от тях обхваща времето до пролеттна на 1878 г. В началото на този етап  са зати малко турски земи поради тоа, че дотогава е освободена част от страната ,бягствона на турците за някои райони още не е масово и изходът от войната още не е достатъчно ясен.Положението се усложнява от близо 100 000  бълг.бежанци,които се събират в Северна България.Като временна мярка руските власти им позволяват да приберат реколтата от изоставените имоти,а със специален циркуляр от ноември 1877 г.на бежанците  и местното население е разрешено да засяват изоставените земи.Аграрото движение получава пълен размах след януари 1878 г.Тогава то е улеснено от масовото бягство на всички турски земевладелци и на почти цялото турско население заедно с отстъпващите към Цариград рабити турски войски.

През първия етап аграрното движение протича стихийно ,без каквото и да е ръководство в нацинален или регионален мащаб.

  • Вторият етап на аграрния преврат започва през пролетта на 1878 г. и продължава до края  на ВРУ в България.Руските власти се опитват да създадат ред аграрното движение и да му придадат законна форма.. Въведени са разрещителнии билети  за заселване на землищата на турските села или за обработването на земите на турските земевладелци в землищата на българските села.Движеща сила на аграрното движение през 1878-1879 г. е малоимотното българско селячество .

Важна роля има издаденото през август 1878 г Журнално постановление,според което опетнените с престъпления турски бежанци,ако се завърнат,ще бъдат дадени под съд.Така се спира до известна степен потока на турци към България.

През май 1879 г.  руските власти предават управлението на новосформираната българска администрация

  • С това започва нов трети етап в аграрния преврат.Той се характеризира с политка на настъпление с/у селяните,завзели турските земи.Възприета е линията на връщането им на „законните” им притежатели.Особено настойчива е тази политика в Източна Румелия,където правителството трябва да се съобразява с със сложната международна обстановка,тъй като опасността на Източна Румелия от турските власти все още не е преминала.Първите правителства в Княжество България отстояват по-твърда позиция спрямо едрото турско земевладение. През авгус 1879 г.  министрите Гр.Д.Начович и Д.Греков разрапотват нова стопанска политика по бежанския и аграрния въпрос.Създават се временни смесени окръжни комисии ,които да решават въпросите за земите.Формално е оставено в сила и Журналното постановление.Консерваторите ,постъпвайки гъвкаво ,издигат още една преграда,като постановяват,че владетелят на върнатото имущество става окончателно негов собственик след 3 години.През това време и др.лица можели да предявят иск.Създаването на несигурност към имота има за цел да принуди турците да предпочетат продаването на земите и да напуснат Княжеството.Така те предизвикват покупко-продажбата,без да влизат в конфликт с Велите сили ,които настояват за връщане на земите на турските земевладелци.Консерваторите много бързо разбират ,че земята ще се купува от богатите българи,с което на практика се осъществява идеята за бързо развитие на капитализма в селското стопанство.На първо време те разрушават временните комисии ,техните дела се предоставят за разрешаване на съдилищата.За обикновеното турско население ,което само обработва земята си,са премахнати всички пречки при резрешаване на поземления им проблем.

Особено се отличава аграрната политика на либералните кабинети на Др.Цанков и П.Каравелов.Най-трудния въпрос,който трябвало да разрещи правителството на либералите,е този за турските чифлици.Специално комисия успява да докаже,че чифлиците са възникнали въз основа на заграбени земи.На 24.11.1880 г. Нар.събрание приема Закон за подобрение състоянието на господарските и чифлишките земи.По силата на този закон селяните-чифлигари стават собственици на земите,които обработват.Турското правителство показва своето негодование,но ЛП не отстъпва.Напразни остават втова отношение и действията на западните дипломати.

С цялостната си политика по аграрния и бежанския въпрос либералите успяват да спечелят симпатиите на болщенството от народа.

 

2.Разоряване на селското стопанство и западане на занаятчийското производство.

 

Настъпилите в резултат на войната икономически промени засилват социалното разслоение в българското общество и улесняват преустройството му в/у капиталистическа основа.

На разорение са подложени както селяните,така и българските занятчии.Забаятчийството вече не може да задоволява потребностите и новите изисквания на градското население и не издържа на конкуренцията на по-евтините западни европейски стоки.Опити на правителството да подобри тяхното положение-1883-Закон,според който всички държавни служители трябва да носят дрехи местно производство.Създава се първото занаятчийско у-ще в Княжеството.

Успоредно с пропадането на занаятчийството започва адс е развива фабричната капиталистическа промишленост.

 

3.Търговия,кредит и демографски промени.

 

До Освобождението по българските земи се създават земеделски кредити кооперации(т.нар.”земеделски каси”).След Освобождението тяхната дейност се възобновява под надзора на Министерството на финансите.Постепенно възстановяват работа и клоновете на Отоманската банка.Важна стъпка към изграждането на стабилна кредитна с-ма е поставянето началото на банковата институция.Основава се първата  малка частна банка в Русе –„Гирдап”(1881).Създава се търговско дружество в Шумен.(1881).Със закон от 1880 се въвежда нац.монетна единица-български лев.

В следствие на Освобождението се е формирала нова демографска структура-заселване на етническата хомегенност на населението в освободените земи и увеличаване на числото на чуждите елементи в останалите под чуждо владоичество територии.

 

4.Социално разслоение и партии.Борба м/у либерали и консерватри за власт.

 

Освобождението нанася на старата чорбаджийска прослойка  сериозен икономически и политически удар и тя губи до голяма степен общественото си значение.Много от нейните представители се приспособяват към новите условия.Заедно с издигащите се богати търговци,лихвари,предприемачи се образува ядрото на едрата бълг.буржоазия,която има търговско-лихварски характер.От тях се обособяват двете основни политически сили в Княжеството-Либерали и Консерватори.Те стават изразители на интересите на различни прослойки М/у двете пол.групировки започва борба за власт.

На 5 юли 1879 г. княз Ал.Батенберг издава указ за назнааването на първия Министерски съвет.Отказът на либералите да се включат в замисленото от русите смесено правителство довежда до назначаването на консервативното правителство на Тодор Бурмов.Първото бълг.парвителство се заема с организирането на стопанската дейсност и  още на 7 юли издава указ за учредяване на митници по южната граница на Княжеството.Те имат за цел да облагат с налози всички уждестранни стоки.Без мито се допускали само местните произведения по Македония и Източна Румелия.Правителството предприема енергични мерки за изграждане и поддържане на нормална пътна мрежа.Сериозно внимание се отделя на военните въпроси и на просветата в Княжеството.Грижи са положени и за рагромяване на разбойническите банди от бивши туркси войници.Външнополитическата си позиция консерваторите съобразяват с увереността,че Берлинския договор сам по себе си е обречен на неуспех.Затова те призовават народа от двете страни на Балкана да се задоволи с постигнатото и да чака по-добри времена и условия за решаване на своя изкустевено създаден и заплетен национален проблем.В случая изчаквателната тактика е правилно решение.Като непосредствена външнополитическа задача правителството си поставя да установи нормални отношения с др.страни.Ал.Батенберг успява да убеди Великите сили да изтеглят своите наблюдатели от Княжеството и да ги заменят с дипломатически представители.

Наред с тези положителни стъпки консерваторите допускат редица грешки в политиката си.Те тълкуват конституцията според своите партийни интереси.ТОва довежда до груби нарушения на основния закон.Титулуват княза „Височество” вместо предвиденото от конституцията „Светлост”.Въвеждат имуществен ценз за кандидатите и в селата и по-малките градове.Населението е подложено на редица косвени данъци(в интерес на едрата буржоазия),а противниците на правителството са подложени на гонения и отстранени от заеманите длъжности.

Всичко това дава основателен повод на либералите да започнат тотална атака с/у правителството. Бързо печелят симпатиите на народа.Това улеснява тяхната победа в изборите на Първо  ОНС,проведени в края на септември и началото на октомври 1879 г. И този път обаче князът не им гласува доверие.След неуспешен опит да състави коалиционно правителство от либерали и консерватори,княз Александър I  отново назначава правителство начело с умерения консерватор митрополит Климент (Васил Друмев).Увлечено в междуособни борби правителството на митрополит Климент не успява да се справи с тежките проблеми в стараната.През януари 1880 се провеждат избори за Второ ОНС.Либералите спечелват нова победа.Този път батенберг,посъветван от Петербург,поверява властта на ЛП.На 26 март 1880 г. е съставено първото либерално правителство начело с Д.Цанков.Малко по-късно (ноември 1880 г)поради конфликт м/у княза и Цанков правителството на либералите е преустановено,като постът министър-председател е поверен на П.Каравелов.

ЛП започва да управлява страната според Търновската конституция.Второто ОНС гласува редица закони,които осигуряват прилагането на демократичните и страни.Приетият общински избирателен закон разширява правата на гражданите да се самоуправляват,да избиират и да бъдат избрани.Въвеждането на Закона за съдене на министрите засилва отговорността на изпълнителната власт,а Законът на народното опълчение цели да създаде въоръжена сила за защита на политическите права на народа.На 24.ноември 1880 г. Народното събрание приема „Закон за подобряване състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи”.

Външната политика на либералите е насочена към отстояване на независимостта на Княжеството и към подготовка за обединение на всички български земи в единодействие с Русия.Принципите,от които либералите се руководят,са противостоене на домогванията на Австро-Унгария и Германия на Балканите и Сътрудничество с Русия.Това особено ярко проличава при решаването на Дунавския и железопътния въпрос.Правителството на либералите се противпоставя на Австро-Унгария да наложи свой проект за правилник за корабоплаването по р.Дував.Подобна е позицията на либералите и по железопътния въпрос.По силата на Берлинския договр Няжеството е задължено да построи отсечката Цариброд-Вакарел,която да свързва Баронхиршовите железници с европейските.Страхувайки се от обвързване с Австро-Унгария и поради липсата на средства,ЛП решава да отложи низпълнението на това свое международно задължение и отказват да приемат проеката на Австро-Унгария.Те издигат идеята за построяването на жп линия София-р.Дунав (при Свищов или Русе).Тази линия би осигурила връзки не само с Австро-Унгария ,но и с Русия и др държави.Либералите се противопоставят на искането да се даде концепция за строителството на тази жп линия на частни руски предприемачи.Те заяват,че тя ще се построи със собствени средства и отпуснат кредит от официалните руски власти.Скорощното падне на ЛП и липсата на средстава олагат решаването на този въпрос.

 

5.Държавен преврат на 27 април 1881.Режим на пълномощията.

 

От началото на 1881 г. князът започва подготовка за премахване на конституционния ред чрез преврат.След убийството на Александър 2 в русия князът вижда повод да реализира намеренията си и с активното съдействие на генерал Ернрот ,с подкрепата на консерваторите и блакословията на Австро-Унгария,Германия,Франция и Италия,въпреки несъгласието на Англия, ан 27 април 1881 г. княз Батенберг отстранява от власт правителството на П.Каравелов.

Генералът е натоварен да опразува временно правителство.

Претенциите на княза са формулирани на 11 май 1881 г. в едно писмо до ген Ернрот:

  • Извънредни пълномощия за 7 г. и управление посредством укази ,с които да създава нови учреждения (Държавен съвет)
  • Народното събрание да има право да гласува  само бъджета на държавата
  • Промяна на конституцията от ВНС преди изтичане 7 годишния срок

По този начин в страната се въвежда фактически военно положение.Така конституцията започва да се погазва преди да е отменена.Наложени са мерки с/у печата,с/у неподчинение на новата власт.

Предизборната агитация преди Второто ВНС протича при ожесточена борба м/у консерватори(застанали на страната на княза ) и либерали.Изборите се провеждат на 14 и 21 юни.От избраните 329 депутати само 25 са от опозицията.ВНС се свиква на 1 юли 1881г. в Свищов.Без всякакви предварителни разисквания 300-та депутати подписват протокол,че са съгласни с исканите от княза извънредни пълномощия за 7 г.Премахнати са от Конституцията демократически права и органозации.Ограничават се гражданските свободи.Създаден е Държавен съвет,чийто състав и функции са твърде далеч от изискванията на буржоазната демокрация.Целта на тези нововъведения е да се отстрани народът от участие в управлението на държавата,държавната власт да се мополизира от монарха и едрата буржоазия.

На ЛП е отнета всякаква възможност за открита политическа дейност.

Скоро режимът на пълномощията изпада в тежко положение .Усложнената обстановка в Княжеството принуждава през 1882 г. князът да изисква от руското правителство да изпрати двама генерали,които да възглавят Министерския съвет в София.В следствие на това в  България пристигат ген.Леонид Соболев и Александър Каулбарс. На 23 юни 1882 първият е назначен за министър-председател,а втория за военен министър .Засиленото руско присъствие има за цел да умиротвори странат чрез сближаването на ЛП и КП и да се намери начин за засилване властта на княза.

Твърсде скоро в управляващия лагер на княза м/у консерваторите и руските генерали изникват противоречия.КП подкрепя княжеската власт с оглед на своето политическо господство.Но в нея се оформя една група от по-умереи дейци ,която смята,че в  управлението трябва да бъдат привлечени и либерали за създаване на умерено-конституционен режим.

Опитът на Батенберг да компрометира руските генрали пред императора при посещението му в Русия през 1883 г.не постига успех.Противоречията на княза с Русия се изострят.

 

6.Крах на режима на пълномощията и разцвет на ЛП.

Княз Ал. I и консерваторите започват да търсят сближение с умерените либерали.Преговорте завършват със споразумение,подписано на 8 август 1883 от Гр.начович за консерваторите и Др.Цанков за либералите.Според него князът и консерваторите се задължават да възстановят конституционния режим,а Др.Цанков поема ангажимента за нанасяне на някои поравки в Търновската конституция.Споразумението не остава скрито  за руската дипломация.Отчитайки настроенията в Европаи ,следвайки  политика на ненамеса,ген.Каулбарс прави изявление,че съюзът м/у двете партии е добре дощъл за Русия и с това дейсността на двамата генерали в България приключва.

На 30 август 1883 Батенберг определя специална комисия ,която да изработи проект за изменени на осн.закон на стараната.На 6.септ.1883 с манифест на княза е възстановена Търновската конституция.Сложен е край на режима на пълномощията.На следващия ден е съставено коалиционно правителство м/у либерали и консерватори с министър-председател Драган Цанков.Правителството приема Проекта на Австро-Унгария за строителството на жп линии и изработва законопроекза изменение на ТК,приет на 5 декември 1883 г. от Третото ОНС.Намялява се бр.на депутатите в НС ,въвежда се избирателен ценз,създава се втора камара със законодателни и административни права и др.Тези изменения трябвало да бъдат узаконени след 3 г. от ВНС.Консерваторите напускат правителството и то става хомогенно,съставено само от умерени либерали.

Непримиримите либерали начело с П.Каравелов и П.Р.Славейков осъждат отстъплението на умерените и повеждат борба в името на пълното възстановяване на ТК.Тя завършва с победа над княза и правителството на Др.Цанков ,когато непримиримите либерали спечелват изборите за Четвърто ОНС,проведени на 27 май 1884г.Съставен е кабинет на непримиримите либерали,начело с П..Каравелов (юни 1884),след което законът от 5.12.1883 за изменение на конституцията е отменен.

Една от важните последици от кризата през 1881-1884 е прегрупирането на политическите сили в страната.КП партия престава да играе активна роля в пол живот на Б-Я.Обединение на умерените елементи на ЛП и КП в отделни партии.Либерали-цанковисти-изразяват интересите на замогващата се средна буржоазия и либерали-каравелисти-дребна и средна буржоазия.С последователната си и безкомпромисна борба за пълно възстановяване на Конституцията те придобиват най-силно влияние в станата.Вътрешната пол.дейност на Каравеловото правителство се характеризира със законодателни мерки за организиране на държавните финанси,на военното ведомство и образователното дело,за разрешаване на аграрния въпрос.Приети са:

  • Закон за Нар.банка,според който БНБ става държавно кредитно учреждение;
  • Закон за господарските и чифлишките земи,според койти всеки,обработвал едни и същи земи в продължение на 10 г.,става техен собственик;
  • Закон за железниците,според който строителството и експлоатацията им се предоставяр само на държавата.

Основният принцип,от който се ръководи този кабинет, е укрепване на Княжеството в икономическо и политическо отношение и недопускане на анмесата на която и да е външна сила във вътрешния живот на България.

Външната политика-направени са настойчиви опити за подобряване на влошените лични отношения м/у бълг.княз и руския император.Нестабилното вътрешно положение,слабите финанси и липсата на външна подкрепа обуславят отрицат.отнош на мин.-пред. П.Каравелов към евентуално провъзгласяване на Съединението.След неговото извършване обаче на 6.септ.1885 либералното правителство смело поема защитата му.Ръководи България по време на Сръбско-българската война.С детронацията на Батенберг на 9 август 1886 ,правителството на Каравелов губи властта.