30. Източна Румелия.

 

Статус на областта според Берлинския договор: Членове 13 до 22 на Берлинския договор предвиждат създаването на автономна област, наречена Източна Румелия, в земите между Стара планина и Родопите. Тя трябва да се управлява от главен управител с петгодишен мандат, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Държавното устройство на областта трябва да бъде уредено от комисия, съставена от представители на Великите сили. Тази автономна провинция остава под политическата и военна власт на султана.

Изработване на Органически устав: Според Берлинския договор комисия от ВС в срок от 3 месеца трябва да изработи Органическия устав на ИР. При изработването се наблюдава борба м/у представителите на Русия,защитаващи бълг. интереси, и емисарите на Турция, Англия и Австро-Унгария. На 14 април членовете на Европейската комисия подписват в Цариград Органич. Устав ,който е утвърден от султана. Уставът регламентира държавното управление, гарантира основните права и свободи,създавайки благоприятни условия за развитие на капитализма.

Уредба на Източна Румелия според Органическия Устав: Въпреки големите правомощия на султана, Изт.Рум. има статут на почти самостоятелна държава. Начело на областта застава генерал-губернатор,назначаван от султана със съгласието на ВС.В негова помощ се създава Частен съвет(Директорат), чрез който управителят изпълнява изпълнително-разпоредителна власт. Директоратът се състои от 6 директори:на вътр,работи,на правосъдието,на финансите,земеделието,търговията и общите сгради,на народното просвещение и началника на милицията и жандармерията.

Законодателният орган на областта е Народното събрание – „Областно събрание“, състоящо се от членове по право по избор и назначени от главния управител. Облстното събрание избира Постоянен комитет, контролиращ администрацията, избраещ  ролята на Горна камара.

В административно отношение областта е разделена на 6 департамента (окръга), управляван от префект, и 28 кантона(околии)-от околийски началници.В помощ на Окръжния управител – „Главен съвет“- гласува бюджета, заемите, стопанските въпроси.

Общините се управлват от кметове. Градските общини избират и Градски съвет.

Правосъдието е поверено на градски, околийски, окръжни съдилища и Върховен съд. Създадени са административни и духовни съдилища.

Официални езици – български, турски, гръцки. Но в кръзите,околийте и общините се използва езикът на мнозинството. За столица – Пловдив, пръв главен управител – Александър Богориди, главен секретар – Гавраил Кръстевич