2. Образуване на българската държава.

 

А. Антично население по българските земи

  • Славяни

Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил. пр. Хр. те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. По време на Великото преселение на народите (IV – VII в.) славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини – южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р. Дунав (Панония и Дакия).

Славянското общество.

  • Славяните водели уседнал начин на живот. Селищата им обикновено били неукрепени. Основен тип жилище била землянката или полуземлянката. Основен поминък е земеделието.
  • Основна социална единица била селската родово – териториална община, оглавявана от старейшина. Нейните членове били свързани с кръвно родство. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от княз. Неговата власт била ограничена от т.нар. вече (общото събрание на племето), в което влизали само мъже.
  • Религиозните вярвания на славяните се характеризират с политеизъм.. Върховен бог в бил бог. Другите божества били: Волос, Дажбог , Сварог , Лада . Освен тези богове, славяните вярвали и в свръхестествени божества – вили, самодиви и русалки.

Начало на славянските нападения срещу византийските земи на Балканите (края на V и началото на VI в.).

  • В началото на V в. славяните започнали периодични нападения върху територията на Византийската империя. Опасността от масовите нападения заставила император Анастасий през 512г. да изгради стена за защита на Константинопол, за защита от нападенията на мизи (българи) скити (славяни) и други варварски племена.
  • Славянските набези особено се засилили по времето на император Юстиниан I
  • Последните десетилетия на 6 в. бележат появата на еднa новa политическа сила в Панония – Аварския хаганат. Целта на аварския хаган Баян била установяване на хегемония над варварския свят и укрепване на неговата позиция. Той покорил славяните и българите в Панония и се опитал да подчини и славяните в Дакия, но походът му срещу тях бил неуспешен.
  • В продължение близо на един век славяните заели почти целия Балкански полуостров, като се оформили различни племена. Една част от тях, наречена българска група, се заселили в областите Мизия, Тракия и Македония., други в Северна и Средна Гърция.

Последици от славянското заселване в балканските владения на Византия.

  • Местното население намаляло и в  последствие то се обособило в две групи : –  власите и каракачани. Последното споменаване на траките е в хрониката на византийския хронист Теофан от 710г.
  • Започнали и промените в политически и социално – икономически план. Появилата се частна собственост се утвърдила. Родовата община започнала да се разпада, като постепенно била изместена от съседската община. В нея членовете не били свързани с кръвно родство, а с общи граници. Настъпилите промени засилили позициите на племенните вождове и старейшините в управлението на племето. Появило се социално неравенство, което довело до разделянето на племето на две : племенна аристокрация и обикновени селяни.. Възникнала нуждата от нова форма на политическа организация сред славяните. Тази нова форма се изразявала в сформирането на т.нар. военно – племенни съюзи, чиято основна цел била запазване и разширяване на завоюваните територии.

Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група.

  • През I – II в. една част от българите заедно с техния предводител Вунд  с Великото преселение на народите, населили земите между Каспийско и Черно море на север от Кавказ.. Друга част от българите се включили в състава на могъщия Хунски военно – племенен съюз през втората половина на IV в. (377 – 453г).Най – ранното писмено сведение, в което се споменават българите е в Анонимен римски хронограф през 354г.

Българското общество.

  • Българите водели полуномадски начин на живот. Българите водели полуотседнал живот. Основен тип жилище била юртата.. Занаятчийското производство постигнало голям напредък.. Основен техен поминък бил животновъдството
  • Основна обществена единица била номадска община. Обединението на няколко общини образува племе, а то се ръководи от вожд (хан). Поради наличието на множество племена (утигури, кутригури отделни знатни родове съсредоточили властта в свои ръце. Сред тях изпъквали родовете Дуло, Угаин, Кубиар. В тази организация сравнително голяма власт има хана. Имали  добра военна организация. Войската се деляла на две крила (ляво и дясно) и център, ръководен от хана.
  • Българска религия и култура. Българската религия била монотеистична – почитали бог Тангра ( небе ). Върховния жрец бил ханът.

Ранна политическа история на българите.

  • От 377 – 453г българите, населяващи Централна Европа, попаднали под властта на Хунския племенен съюз.
  • Сведения за прикавказките българи липсват до средата на VI в., когато те се разделили на две племена : кутригури и утигури. Между 562-565г се създава Аварския хаганат начело с Баян. В него са включени българските племена кутригури и утигури. Аварите покоряват панонските славяни. По това време временно се прекратяват славянските нападения на Балканите. Панонските българи за втори път попаднали под политическо върховенство

Велика България на хан Кубрат (631 – 651г). Кубрат ( Курт, Ковратис, Коврат ) стоял начело на българите от 605 до 651г. Дълго време той живял в Константинопол. След завръщането си в България хан Кубрат създава “Велика България”. По сведения на Прокопий Кесарийски тя обхващала земите северно от р. Кубан, между Азовско и Черно море.През 635г Кубрат сключил мирен договор с Византия. Междувременно през 651г възникнал Хазарския хаганат. В установяването на хегемонията си от Кавказ, Приазовието и Причерноморието Хазарския хаганат срещнал само един могъщ противник – българите.

След смъртта на Кубрат (около 651г) хазарския натиск се засилил. Според патриарх Никифор и Теофан Изповедник, разпадането на “Велика България” се дължи на разединението на неговите трима сина. През втората половина на VII в. най – големия брат Бат  приел властта на Хазарския хаганат. Вторият син – Котраг се изтеглил, към средното течение на реките Волга и Кама, където по – късно заедно с местните племена била създадена Волжко – Камска България.Третият брат – хан Аспарух, приблизително с около 300 000 души се придвижил към Балканския полуостров и се заселил в местността Онгъл при устието на р.Дунав. Четвъртият  син на хан Кубрат – Кубер останал в Аварска Панония. Петият брат – Алцек достигнал до Северна Италия и станал данъкоплатец  на ромеите.

Създаване на Българската държава на Балканите. Аспаруховите българи възползвайки се от арабската обсада на Константинопол  достигнали стените му през 680 – 681г.. През 680г имепратор Константин IV Погонат организирал мащабен поход по суша и по море срещу Онгъла.. Хан Аспарух нападнал неочаквано – българите нанесли съкрушителен удар. Сведения за битката при Онгъла дават западният хронист Зигеберт, патриарх Никифор и Теофан Изповедник, както и лексикона “Свидас” от X в.  Победата на българите над византийците и настаняването на българите в непосредствено съседство със славяните белязали началото на Българското ханство на Долния Дунав.

Скоро след това хан Аспарух извършил с войската си набези в Източна Тракия. Така византийският император се принудил да подпише мирен договор през 681г, с който да се бъдат признати новосъздадената българска държава и неговата територия, а самата империя да се задължи да плаща ежегоден данък. Този договор се смята като акт на юридическо признаване на Българското ханство.

Организация на Българската държава. 

В Дунавска България влизали два етноса : славяни и българи. Българите заели водещо положение в новата държава.Българската аристокрация запазила надмощието си и затова се утвърдило и названието на цялата държава България, и военно-административна терминология от български произход. Във вътрешната структура на новосъздадената държава се запазили редица елементи от племенното устройство. Славяните запазили автономията си, въпреки че признали върховната власт на хан Аспарух.

Българската държава заемала главно земите на бившата римска провинция Мизия. На юг граничела със Старопланинския масив, на изток – с Черно море, на североизток –между р. Днестър и Прут, на запад и северозапад –  стеснението Железни врата на р.Дунав и източните разклонения на Карпатите. Земите северно от Дунав били наричани с общото название “Отвъддунавска България”.

Територията, която заели ( наричана “саракт”) била разделена на три части: център, ляво и дясно крило. Центърът, където била изградена столицата Плиска, се управлявала от хана.. Другите две части се управлявали от най – близките помощници на хана.

Според сведения в Българската апокрифна летопис от XI в. хан Аспарух загинал в борба срещу хазарите на североизточната граница. Най – вероятно това станало около 700г.