29. Уредба на Третата българска държава.

 

  1. Д-вно устройство според Берлински конгрес

 Съгласно д-ра от Северна Б-я (без Северна добруджа-дадена на Румъния) и Софийския санджак се създава една васална държава с територия от 63, 752кв.км и население 2 007 919 души. От Южна Б-я с изкуствено име Южна Румелия се образува провинция, която има пълна административна автономия, но се намира пода пряката политическа и военна власт на султана. Македония и голяма част от Тракия се връщат на Турция. Част от западните български земи са предоставени на Сърбия. В берлинския д-р е предвиден член, според който договорите за търговия и мореплаване, както и всички конвенции и спогодби, сключени по-рано м/у Великите сили и Портата, остават в сила и за Княжеството.

  1. Търновската конституция

Според решенията на берлинският конгрес на 10 фев. 1879 год започва работа Учредителното събрание. Основна негова задача е да изработи Органическият устав за княжеството,  наречено Търновска конституция, която е основният закон. Първият проект за органически устав се изработва от юриста  Лукиянов. На 8 окт 1878 г. княз Дондуков изпраща изтъкнати българи – 16 точки във вид на запитвания по бъдещата държавна уредба. За двукамерна еднокамерна система, за прерогативите на княза, за вероизповеданието , за наследяването на трона за избирателните права, и прочие. След тези консултации проектът  за органически устав е осъвършенстван и на 6/18 ноември е даден за  одобрение . Изпраща се в Петербург за обсъждане, аналиазиране и евентуално изменения и връщането му в обратния му вид. В Петербург претърпява някои изменения в още по демократичен дух. Той е разглеждан от Милютин(военен министър) министъра на външите работи, накрая е разгледан от КНЯЗ УРУСОВ .Демократизира се член 114 от проетка, засилва се броя на членовете по избор и се намалява броя на народните представителите по длъжност в бъдещото Народно събрание .Засилват се пълномощията- предвижда се ежегодно да се приема бюджет за страната, тенденцията е да се повиши ролята на НС и да се засилят неговите конституционни правомощия. Така демократизиран прегледа се връща за обсъждане на отркитото на 10 февруари  в град Търново УС. 231 народни представители, някъде 229. Те са разпределени в 4 категорий : Представители по право на заемните длъжности (118). 2-рата категория по избор на окразите на 5-те губернии- pо 1 на 10 000 на мъжкото население излъчени са 89 кандидати. 3-та категория 21 депутата назначени от руснаците. 4-та категория -редставители на различни учреждения и общества 3/5 на брой.

Руските власти предоставят пълна свобода на учредителите при обсъждането изменение или допълненията на основният закон. След откриването на учредителното събрание се открива постоянно бюро. Прецедател Антим Видински и секретари Константин Стоилов Анхимандрит Константин. Възникват спорове за двукамерна или еднокамерна система.

Форма на управление

Б-я е наследствена конституционна монархия с парламентарна форма на управление,  регламентирано от конституцията. Основен орган на държавната власт е Народното Събрание . На чело на държавата княз. Търновската конституция държавната власт предоставя на княза и на Нродното събрание. Монархът е върховен началник на всички военни сили. Той раздава военни чинове и представя държавата пред останалите държави. Той има неприкосновен статут. Може да дава амнистия. Има дипломатически отговорности към старанта – представя я пред другите д-ви.

Търновската конституция различава ОНС И ВНС.

ОНС  се сътои от народни представители, които се избират по 1 на всеки 10 хил.Приема се избиратели да бъдат граждани всички над 21 години, имащи граждански и политически права, а избирани са мъже навършили 30 г. Събранието има следните основни функции да обсъжда законопроекти  за държавни заеми, за увеличаване намаляване на данъците и други налози, за реда на тяхното събиране да опрощава неизплатени данъци да обсъжда ежегодният бюджет, да преглежда сметките и на върховната сметна палата. Да повдига питания за отговорността .

ВНС се състой от представители избрани пряко от народа . Броят им е двоен. Могат да бъдат избирани и жени. ВНС се занимава с територията на страната. Промени в Конституцията или допълнения, той избира българският княз, регенти при нужда, и всичко трябва да става с 2/3 мнозинство.

Административната структура на държавата.

Територията се дели административно Окръжие Околии и ОБщини. Конституционно се засилва самоуправлението възприема се децентралистичният принцип за административно териториално деление на княжеството. Самоуправлението се издига в основен конституционен принцип. Тази идея е близка на всеки депутат. Тук има приемственост от общинското самоуправление.

Относно критериите на княжеската власт – властта наследствена по мъжка линия . Годишна заплата 600 000 франка.

Приема се единството на българската църква. В княжеството управлява светият синод и екзарха като негов председател със седалище Цариград. Така  те ще имат духовна власт над всички българи(така се постига духовна власт не само в Княжеството, но и извън него).

Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно. Български и чужди граждани могат да откриват училища стига да не противоречи на държавните порядки. Печата е свободен. Който злоупотреби с тази свобода ще отговаря по особен закон, който трябва да бъде изработен. Гарантирана е свободата на сдружения и, както и правото на адвокат и съдебна защита. Регламентирано е демократично местно самоуправление. Приет е принципът за всеобщо избирателно право на всички пълнолетни мъже.

Приети са и други законопроекти: неприкосновеност на частната собственост, Забрана на непредвидени в закона наказания, Забрана на Мъченията, Забрана на Отличия (освен военни) и т.н.

 Недостатъците

Големите пълномощия на княза са отчати недостатък(можел да разтури народно събрание да уволни министри да предизвика криза в кабинета)

Основният недостатък, е че няма член, упражняващ контрол относно реализирането на всички демократични принципи намиращи се в членовете на конституцията.