28. Ликвидиране на османската феодална система. Аграрен преврат.

 

Руско-турската война изиграва ролята на буржоазно-демократична революция. Най-радикални промени има в областта на аграрните отношения. Същността на аграрния преврат се изразява в преразпределението на собствеността върху земите на турските земевладелци и с този процес се слага край на феодалната система и се поставя началото на капитализма. Той преминава през 3 етапа:

  • Първи етап – по време на войната, до пролетта на 1878г. В началото на етапа са завзети малко земи – бягството на турците не е масово, изходът от войната не е ясен. Циркуляр на руските власти от ноември 1877 разрешава на бежанците и местното население да приберат реколтата и да засяват изоставените земи. Пълен размах на аграрното движение след януари 1878г. – масово бягство на турски земевладелци – българското селячество успява да завземе земите им. През този етап аграрното движение протича стихийно, без ръководство в национален или регионален мащаб.
  • Втори етап – от пролетта на 1878г. до края на ВРУ (май 1879г.) – опити на руските власти за създаване на ред и законна форма на аграрното движение. Разрешителни билети за заселване на турските землища и обработка на земите. Масово се включват малоимотното селячество, бежанци, заможни търговци. Журнално постановление – август 1878г. – опетнените с престъпления турски бежанци, които се завърнат, ще бъдат дадени под съд. По-радикални действия на руската администрация през втората ½ на 1878г. – възможност за оформяне по съдебен ред на правото на собственост.
  • Трети етап – от май 1879г. – характеризира се с политика на настъпление срещу селяните, завзели турски земи. Българското население се принуждава да изкупи основната част от турското земевладелие в страната.

Политика на правителствата – първите правителства в КБ отстояват по-твърда позиция спрямо едрото турско земевладелие. Консерваторите трябва да се съобразяват с изискванията на западните държави – стремеж към връщане на имотите и предизвикване на покупко-продажба. Либералните кабинети на Др. Цанков и П. Каравелов – приемане на Закон за подобрение състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи (24.11.1880) – селяните чифлигари стават собственици на земите, които обработват, а държавата трябва да заплати отчуждените чифлишки и господарски земи. По време на режима на пълномощията – условия за закупуване на турски чифлишки земи от по-заможни земевладелци – не организират крупни земевладелски стопанства, а дават земята под аренда или на изплащане на бедното население à затруднява модерното стопанство, но се насърчава изкупуването на турски земи. Новите либерални кабинети на Др. Цанков и П. Каравелов след септември 1883г. продължават политиката на първите либерални правителства.

Последици – за кратко време едрото турско земевладение в България изчезва. България започва своето свободно развитие като страна на дребното земевладелско производство.