26. Българското обичайно право през Възраждането. Обичайно семейно и наследствено, обичайно договорно и наказателно право. Капитулационно право.

 

 

Обичайното право е най-непосредствения израз на способността и възможността на народа самостоятелно да организира и устройва обществения живот в раличните общности на съществуване –семейството,общините,църквата,еснафите и др.

Спонтанността или стихийносттна при появата на едно обичайно правило е осн.характеристика на обичайното право.Повтаряемостта на еднакво поведение при еднакви обстоятелства е второто условие за тяхното формиране.Решителен момент във формирането на обичайните норми е създаването на общественос съзнание за задължителност на повтаряното поведение,изразено като норма

Санкцията е крайният елемент,който официализира обичайното правило.

Обичайнто право е един от показателите за единната народна идентичност на една обществена среда.Като такава обичайното право свидетелства за характера на обществените отношения,за степента на развитие на материалната и духовната култура,за етническите и нац.особености на населението.

А.Обичайно семйно право

1.Годеж и брак

Според обичайното право в средновековна България начините за сключване на брак са: годеж,кражба на момата,приставване и откуп.Тези форми и начини за сключване на брак се запазили и през османския период,преди всичко поради известния консерватизъм на българите в областта на семйния бит.

Годежът се уговарял предварително от годежари,които няколкократно посещавали дома на момата,за да плучат съгласието на нейните родители.

Малкият годеж се извършвал в тесен кръг близки роднини,които уточнявали и изяснявали въпросите във връзка с предстоящия брак.

На големия годеж присъствали по-широк кръг роднини и близки.Тогава публично се обявявало постигнатото съгласие на малкия годеж и се разменяли годежните пръстени.

Развалянето на годежа се допускало само при уважителни причини.

Според обичая бракът в семейството се сключвал по старшинство. Никой не можел да се жени преди по-стария брат или сестра.

Според обичайното право пречка за встъпване в брак било всяко родство ,та дори и най-далечното,което осначава,че обич.пр.било по-строго в това отношение дори и от каноничното.

Самото бракосъчетание според обичая  ставало тъжествено.Сватбата траела обикновено 3 дни.С църковния обред се смятало,че  „женитбата е свършена”.След това булата била завеждана в къщата на момъка,където следвало угощение..

Особено строго според обичайно право било отнощението към булка,която не е запазила своята девственост.

Кражбата,независимо дали момата била съгласна или не,се извършвала обикновено със съдействието на приятелска дружина на момъка и нерядко била придружена от жестоки схватки м/у сем.на момата и дружината.

При приставането девойката сама отивала в дома на момъка и изпълнявала различни ритуали.Чрез приставането всъщност се избягват разноските,редът при женитбата,както и нежелан партньор.

2.Семейството-малко и голямо.Осиновяване и побратимяване.

Малко сем.-родители и деца,които след брак живеели в отделна къща и ръководили своето имущество.

Голямо семейство-големи еднолични семейства на братя от 1 баща.Членовете на семейната общност колективно владеели имуществото и колективно го ползвали.

Главата на сем.общност се нар.”домакинът’’,’’старият’’.Тои ръководел къщата и имота.Негов осн.дълг бил да защитава членовете на семейството и общото имущество.Старият има управителни и представителни функции.

След смъртта на домакина в неговата длъжност встъпвал този,когото той е посочил в завещанието си,или пък бил избран по достойнство.

Докато домакинът имал права на отношение на полската работа и работата на мъжете,то неговата съпруга-‘’бабата’’,имала права по отношение на домакинството и работата на жените.Останалите членове на семейството също имали права и задължения.

Осиновяването-извършвало се с участието на свещеник и се свързвало с угощение на близки и познати,за да се публичност на самия акт.ОТношенията м/у осиновители и осиновени се приравнявали на отношенията м/у родители и деца.

Известно било и побратимяването,което се извършвало публично и се съпровождало с изпълнение на различни ритуали и угощение.

3.Отношения м/у съпрузи и м/у родители и деца.

Мъжът бил глава ан семейството.Грижил се за издръжката ан семейството,подпомаган от съпругата и децата.Жената се подчинявала и почитака както съпруга,така и неговите родители и братя.

Отношенията м/у родители деца почивали на зачитане на авторитета на родителите и особено на бащата,който имал родителска власт в/у децата си,докато станат самостоятелни синовете и докато се омъжат дъщерите.Децата били длъжни да слущат родителите си,да ги почитат,да им се покоряват и да помагат в семейството.

4.Развод

Разводите през османския период били мн.рядко явление в бита на българите.Те се допускали само при сериозни основания-душевна болест на един от съпрузите,тежко пиянство,продължително отсъствие на мъжа от дома,постоянен тормоз и побой над жената,прелюбодеяние на жената и др.

В зависимост чия била вината за развода последиците били следните-при вина на жената- тя напускала дома и не получавала нищо;ако е виновен мъжът-издъжал я,докато не се омъжи повторно.

 

Б.Обичайно наследствено право

 

1.Наследяване по завещание.

 

Завешанието се правило усно или писмено,пред двама или трима свидетели.Според бълг.обичайно нямало голямо приложение.Само когато някой от синовете се провенил,той бил лишаван от наследство чрез завещание.

 

2.Наследяване по обичайноправните разпоредби.

Съгласно обичая,установен още през Среновековието, в бълг.сем. наследявали низходящите от мъжки пол-синовете,а дъщерите получавали зестра.Съображенията били,че мъжете остават в дома,грижат се за имота.Дъщерите не изпълняеат такава роля.Осиновените деца наследявали на общо основание с рождените деца.

Наследственото имущество се деляло чрез специален акт-делба.Недвижими имоти,животни и сечива се делели на равни дялове.С развитието на обществено-ик.отношения все по-често ставали делби,извършвани приживе на бащата.Обичайно било бащата да дава на децата си поравно, а само в редки случаи да дава на янкого повече.

 

В.Обичайно договoрно право.

 

1.Видове договори.

 

А)Продажба-продавачът имал задължение да предаде вещта на купувача,което ставало чрез реално връчване,при спазване на различни ритуали.Според бълг.обич.пр. при продажба в някои случаи цената била плащана в брой;в др случаи-на кредит.ПОзната била продажбата на бъдещи вещи-неузрели плодове.Рискът от погиването на бъдещата вещ носел купувачът.

 

Б) Наем на вещи-при наемане на движима или недвижима вещ наемодателят отстъпвал на наемателя временното ползване на една вещ с/у опр.възнаграждение.Наемателят и наемодателят уговаряли размера на наема и срока на договора.За повреда на наетата вещ поради неумела и небрежна работа отговарял наемателят.

В)Заем-широко разпространен договор.Средство за взаимни услуги. Връщала себестойността на вещта,но обикновено и малко повече.

Г)Влог-безвъзмезден договор,с който се правели услуги на близки и съседи.Влогоприемателят нямал право да си служи с вещта.

Д)Залог-с този договор на кредитора се прехвърля определена вещ,за да се гарантира определно задължение към него.Заложената вещ обикновено имала по-голяма стойност от самото задължение.

Е)Наем на работа.Заемане на работа.Сдружение за обща работа.-хар.за обичайното пр.договори.

При договора наем на работа едно лице предоставя своя труд с/у опр.възнаграждение.

Договорите за заемане на работа били договори ,чрез които малоимотните селяни си оказвали взаимопомощ

Сдружение за обща работа-при сезонна работа се образували дружини,които слизали по пасищата и работели за опр.възнаграждение.Предвождал ги обикновено най-опитният и най-възрастният-драгоман.

Договорите били сключвани за кратък срок.Условията на работа били тежки,възнаграждението-скромно.

2.Форма на обичайните договори.

Затвореното натурално и полунатурално стопанство,както и неграмотността на анселението наложили устната обичайна договорна форма.Веднъж сключен,договорът не можело да се унищожи,освен по взаимно съгласие на страните.

През 18-19 в.постепенно била възприета писмената форма,но тя се използвала в по-оживените търговски и занаятчийски центрове и за сделки с по-значителен паричен интерес.

Г.Обичайно наказателно право

Обичайното право влага по широк смисъл в понятието „престъпно деяние’’-то включвало както нарушаването на човешките закони,така и нарушаване на вожествените заповеди и нравствени начала.Едно лице отговаряло когато с действията си открито и явно е нарушило определен закон,когато за извършеното от него деяние било предвидено опр.наказание в държавния закон или в обичайноправните разпоредби.Според обичайноправните разпоредби престъпление е налице тогава,когато има вина,т.е.деецът иска постигането на престъпния резултат,или пък не е положил грижи ,за да го избегне.

1.Престъпления.

По-леки престъпления,за които се прилагало обич.пр.,били:кражба,повреда на чужд имот,телесни повреди,обида.клевета,безнравствени деяния.

По-тежки престъпления-осм.съд според османското законодат.

А)Кражба-предвидените наказания за различните видове кражби били-глоба(натурална или парична),бой и опозорително наказание.

Б)Повреда на имот

В)Телесна повреда-тежка-потърпевшият е осакатял за цял живот,а когтао нямало такива последствия-лека.

Г)Обида и клевета

Наказания-бой и глоба

2.Неморални деяния

Бълг.обич.пр наказвало блутството,прелъстяване на жена или девица,прелюбодеяние,скотожство.

3.Наказания.

  • Мъмрее или глъчка-за по-дребни нарушения
  • Глоба-обида,повреда на чужд имот
  • Бой
  • Запиране в частна къща –превантивна мярка
  • Изгонване от селото
  • Опозорителни наказания
  • Духовни накзания-състоели се обикновено в пост или лишаване от причастие

Д.Обичайно съдоустройство и съдопроизводство

1.Праворадавателни органи-кметове,старейщини,местни чорбаджии,църквата.

2.Доказателствени средстава

А)Самопризнание

Б)съдебна клетава

В)Свидетелски показния

Г)писмени доказателства

Д)Рабоши-представлявали пръчка,която се деляла на 2-по-голяма за кредитора и по-малка за длъжника,Използва ли се при периодични доставки.При всяка доставка се допирали плътно една до др.Рабошът има док.стойност ,ако двете страни съвпадали.