24. Чужди проекти за българска държавност в навечерието на Освобождението.

 

 

Предприетите от Русия инициативи за разрешаване на Източната криза пораждат опасения сред западните д-ви от евентуално нарастване на руското влияние на Балк п-в.Великобритания , А-У,Германия и Франция решават също да се намесят.

Достига се до идеята да се орагинизира международна конференция ,която да изготви проект за цялостни реформи в Османската империя.Конференцията се провежда в Цариград и на нея присъстват представители на 6те Велики сили.Известна е като Цариградкска посланическа конференция.

Англия е представена от Хенри Елиът и лорд Солсбъри ;Русияген.Игнатиев

Германия – барон Вертер ; А-У – граф Вичи и барон Каличе ; Франция – граф Шодорди ; Италия – граф Луиджи КортиТурцияСавфет паша и Едхем паша

  • В ная на 1876 пратениците провеждат предварителни дискусии
  • По българският въпрос :
  • ген.Игнатиев предлага създаване на автономна българска област ,включваща всички територии,населявани от българи(Мизия,Тракия,Македония и Добруджа)
  • Англ.предтавители лансират идеята да се обособи автономна област само е районите,които се включват активно в Априлското въстание
  • А-У предлага да се обособят 2 автономни български области : Източна с център Търново и Западна с център София.Двете области фактически вкл вс територии населени с българи.
  • След продължителни обсъждания Великите сили възприемат проекта,предложен от А-У.По този начин те за пръв пит признават етническите граници на българската възрожденска нация.
  • Цариградската конференция е открита на 11/23дек 1876 и продължава до 8/20 ян 1877,когато представителите на шестте Велики сили подписват заключителния протокол.
  • По българският въпрос е решено :
  • Да се създадат 2 области.Източният вилает трябвавключваРусенски,Търновски.Тулчански,Врачански,Сливенски,Пловдивски санджак.Западният вилает – Сифийски ,Видински,Нишки,Скопски .
  • Основната административна единица ще бъде кантона,като мюсюлманското и християнското население трябва да се обособи в отделни кантони.
  • Начело на всяка област да се избере християнин за главен управител.,който да е назначаван от Високата порта.От своя страна валията ще управлява с помоща на Областно събрание ,избирани свободно за срок от 4 години.
  • Заключителният протокол е връчен на Високата порта но тя категорично го отхвърля.
  • Нерештелността на руското правителство
  • Във висшите кръгове на Русия се очертава 2 противоположни линии на поведение спрямо събитията на Балканите.Една част от руските политици е за използването само на мирни дипломатически средства за разрешаването на Източната криза, а другата за военна намеса на Русия на Балканите.През есента на 1876 нито една от двете групи не може да вземе връх.Провалът на Цариградската конференция засилва противоречията сред тях.В крайна сметка връх взима първата група.Решено е ген.Игнатиев да бъде изпратен в Берлинза да получи подрепата на останалите Велики сили за мирно уреждане на Изт.криза.Мисията завършва с успех и на 19/31 март 1877 предтсвителите на шестте Велики сили подписват Лондонски протокол.Той изразява женаието на всички да се намери мирно разрешение.Високата порта отхвърля и него.При така създалата се ситуация руското правителство е принудено да възприеме войната като единстве възможен изход.