23. Национално-революционните борби на българския народ за възстановяване на българската държава през 50-те – 70-те години на ХІХ в.

 

  1. Начало на организирано национално-освободително движение.

До Кримската война политическите движения на българите имат стихиен, неорганизиран характер, извършват се в резултат на спонтанна реакция за самозащита на населението или са провокирани от външни сили. След Кримската война в обществото настъпват промени, които водят до политически борби с цел освобождение.

Началото на организираното национално-освободително движение се свързва с името на Г.С.Раковски (Съби Стойков Попович). Роден 1821г. в Котел в заможно семейство, 1828 – котленското училище, след това в Карлово, 1837 – постъпва в прочутата гимназия в квартала Коручешме в Цариград.

Първи етап (1841-1856). В края на 30-те години се свързва с български младежи в Атина, става съорганизатор на революционна организация „Македонско дружество“ с цел политическо освобождение на българите. Негов съратник – Иларион Макариополски. Лятото на 1841г. – заминава за Влашко (Браила), под името Георги Македон – заема се с организиране на Втория Браилски бунт. Планове – организиране на 2 отряда, които да преминат едновременно в българските земи и да предизвикат въстание. Румънската полиция разкрива заговора, Раковски е арестуван и осъден на смърт, но успява да избяга във Франция, Марсилия, където престоява около година и половина. Завръща се в Котел, участва в борбата на еснафите срещу чорбаджиите. Попада в Цариградския затвор заедно с баща си, освободени чрез подкуп от майка му. След това се отдава на търговска дейност, натрупва състояние. Създава „Тайно общество“ в Цариград с клонове в Шумен, Търново,Русе, Свищов, Видин, Враца в навечерието на Кримската война с цел да подготви народа за въстание при евентуално руско настъпление на юг от Дунав (първи опит за изграждане на нелегална структура във вътрешността на българските земи). Назначен за преводач в Турската дунавска армия – разузнавателна дейност в полза на руската армия, разкрит края на декември 1853, арестуван, по пътя за Цариград успява да избяга. Юни 1854г. – чета около Котел, но бойните действия се местят на Кримския полуостров, затова разпуска четата.

Втори етап (1857-1867).

В Нови Сад – зараждане на четническа иделогия. В началото на 1855 Раковски преминава във Влашко, установява се в Синещ (почти година). 1856 след престой в Белград заминава за Нови Сад (Австрия) – публицистична дейност, първи вестник „Българска дневница“ (от април до ноември 1857 ), първи труд „Предвестник Горскаго пътника“, последна редакция на поемата „Горски пътник“ – излага в завършен вид идеите си за освобождение, известни като четническа тактика, прави анализ на хайдутството и стига до извода, че освобождение ще се постигне с всенародна въоражена борба, осъществена от чети.

Одески период – първи план за освобождение на България – напуска Нови Сад поради проблеми с австрийските власти, установява се в Одеса. 1858г. – първи план – идея за всеобщо българско въстание, в което да участват всички, единодействие на революционната емиграция и борците от вътрешността (емиграцията да подготви въоражени отряди, които да вдигнат народа на въстание), координиране на въстаническите действия с борбите на съседните балкански народи, търсене на подкрепа от Русия и Франция, ръководен орган – Тайната канцелария. Преодоляване на стихийността и локалната ограниченост и преминаване към организирано националноосвободително движение; 3 съществени момента – идея за учредяване вън от българските земи на единен ръководен център, предварително материално осигуряване на въоражената акция и прозряна необходимост от съгласуване действията с другите балкански народи.

Сърбия – Втори план за освобождение. Март 1860г. – Белград. „Дунавски лебед“ 1 септември 1860 до декември 1681 – първи печатен орган на българското революционно движение. Края на 1861 – Белградски план за освобождение на българите – доразвиване и конкретизиране на идеите от първия план. Идея за масово народно въстание, подкрепено от навлизане на чети и въоражени полкове (влашаване на сръбско-турските отношения – подготовна на доброволчески отряд от 1000 души в Сърбия, който да навлезе в българските земи след избухване на сръбско-турска война). В Търново да се обяви възстановяване на българската държава. Ръководен орган – Привременно правителство (началство) в Сърбия, учреден пролетта на 1862, председател Раковски, членове – д-р Рашко Петров, Д.Павлович, Иван Касабов, Сава Иванович, Иван Грудов. Комитети за пропагандиране на идеята за въстание.

Първа българска легия – пролетта на 1862г. в Белград 600 доброволци. Участие в боевете срещу турския гарнизон в Белградската крепост – 5-7 юни. В Търновски – Хаджиставревска буна. Септември – разпускане на легията опради нормализиране на сръбско-турските отношения.

Дипломатическа дейност – идеи за балкански или християнски съюз срещу Османската империя. 1863г. дипломатическа мисия в Атина с цел обединяване на балканските народи, изпратен от Сърбия; мисия в Черна гора – неуспешни.

Влашко – Трети план. 1863г. – Букурещ – опит за единодействие с румънците, сближение с княз Куза. Вестник „Будущност“ 1864, спрян от Добродетелната дружина; вестник „Бранител“, спрян; списание „Българска старина“ 1865г. 1 брой. Трети план – „Привременен закон за народните горски чети на 1867-о лето“ – всенародно въстание, разчита само на силите на българите, създаване на 7-членно Върховно народно бългаско тайно гражданско началство с цел да организира единна четническа тактика – отделни чети с общ закон. Върховно началство е учредено, но не се изгражда единна четническа армия. П. Хитов и Ф. Тотю в контакт с Добродетелната дружина уговарят въоражаването на 2 чети. Раковски умира 1867г. в Букурещ.

  1. Политически организации на българите през 50-те и 60-те години на 19в.

Добродетелна дружина – 1853г. във Влашко се създава Епитропия, 9 март 1854г. Епитропия се трансформира в Средоточно българско попечителство, 1862г. попечителството се принуждава да се трансформира в благотворително дружество, наречено Добродетелна дружина. Дейците от тази групировка са убедени, че освобождение може да се постигне само с помощ от Русия. Средата на 60-те години на 19 век руската дипломация замисля мащабна акция за възстановяване влиянието си в Европейския югоизток. Дейците на ДД предприемат действия в съответствие с тактическите изисквания на руската дипломация. 1867г. руският посланик в Цариград граф Н.Игнатиев става инициатор за създаване на обединена югославянска държава (българи и сърби под скиптъра на сръбския княз Обренович). Общата държава трябва да има правителство от български и сръбски представители и единно Народно събрание. Дейците на ДД (Комитет на старите) подкрепят тази идея – януари 1867г. съставят „Програма“, представена на сръбското правителство. Април 1867г. в Букурещ – събрание на българската емиграция, приемат проектодоговора за съвместни действия със Сърбия. Условия за дуалистична държава – наречена Югославянско царство, 2те страни запазват относителна самостоятелност. Сръбското правителство отказва. ДД – основаване на свои организационни структури в българските земи – няколко комитета. Решение за прехвърляне четите на П.Хитов и Ф.Тотю. Втора българска легия есента на 1867г. , промяна в отношението на Сърбия – разформироване на легията. Януари 1867г. – идея за българо-турска дуалистична държава, начело с турския султан. Идеята е развита в послание до Парижката конференция от януари 1869г. , но не среща подкрепа. Това дискредитира ДД през българския народ.

Одеско-българско настоятелство – 2 февруари 1854г., получава признание с императорски указ през 1858г. като благотворителна организация. Членове: Николай М. Тошков, Н.Хр.Палаузов, Васил Рашеев, братя Тошкович. Поддържа контакт с ДД, както и с по-радикални организации, подкрепят проекта за четите на Х.Димитър и Ст.Караджа, финансират печатния орган на ТБЦК в.“Народност“, връзки с дейците на ВРО, подпомагат пострадалите след Априлското въстание, работата на БЦБО. Позволява си отклонения от руските предписания, следва своите политически предписания, помага на радикални политически начинания.

Руското правителство се отказва от употребата на сила срещу султана, започва да проявява внимание към емигранстките обществени организации като канали за засилване на руското влияние. Московски славянски комитет – да снабдява с книги славянските училища и библиотеки, да прави дарения на манастири, цървки, училища, да организира обучение на младежи в Русия.

Прозападни течения – широк кръг от прозападно ориентирани политици се оформя сред лагера на църковните дейци в Цариград. (Др.Цанков – Франция и униатското движение; д-р Стоян Чомаков – Англия).

Таен български централен комитет – 1866г. в Букурещ. Членове : Ив.Касабов, Димитър Диамандиев(председател), Стефан Репов, Ив. Андженов, Пандели Кисимов. Създаването му е свързано с извършения през февруари 1866г. в Букурещ преврат срещу княз Ал. Куза – възниква опасност от въоражен конфликт с османската империя. Румънското правителство предлага съвместни действия на Раковски, той отказва, започват контакти с Иван Касабов – споразумение за „свещена коалиция“ между българи и румънци. ТБЦК трябва да организира подготовк ана въстанието на юг от Дунав – мрежа от комитети, въстание трябва да започне по сигнал на Централен комитет със съгласие на румънските власти и да избухне в Румъния, Черна гора, Херцеговина, Епир, Албания, България – след това те трябва да се обединят в конфедерация. Лятото на 1866г. – напрежението между Румъния н Турция е преодоляно. ТБЦК продължава дейността си, подпомаган от Одеското българско настоятелство. Учредяват се подразделения в румънски градове. Декември 1866г. – брошура „България пред Европа“ Пандели Кисимов. Програмен документ (устав) на ТБЦК – цели и структура на организацията – освобождение на българите като самостоятелна държава или като конфедерация със съседните народи. Вестник „Народност“ – октомври 1867г.. разработване на „Мемоар“, адресиран до султан Абдул Азис 1867г. – предвижда създаване на дуалистична турско-българска монархия по подобие на Австро-Унгария. След това ТБЦК се разпада. Част от дейците – „Българско общество“ с печатен орган в.“Народност“, Ив. Касабов + членове на радикалното течение на ТБЦК, организират четата на Х.Димитър и Ст.Караджа 1868г., създаване на комитети във вътрешността, установяване на връзки с изявени европейски революционно настроени лидери като Гарибалди, Херцен, Бакунин, Мацини. По нейно подобие – идеен кръг „Млада България“ 1869г. – членове на „Българското общество“. ТБЦК, Българското общество и Млада България приемат и революцията, и помощта на Великите сили, и комбинациите с Османската империя, но са категорични, че Б-я трябва да се освободи.

  1. Политически течения.

Революционно-демократично – Раковски и неговите последователи. Отразява настроенията и стремежите на революционната буржоазия и най-широките среди на българското общество за радикално разрешаване на българския  въпрос чрез всеобща революция. Само идеен характер – лишено от организация, военна сила.

Буржоазно-либерално – Тайния комитет и неговите продължения – изразява настроенията на широки среди на емигрантската буржоазия за решаване на българския въпрос с всички възможни средства – революция или политически комбинации. Колебание между либерализма и радикалните идеи.

Консервативно – Добродетелната дружина и Одеското българско настоятелство. Няма ясна идеология, освобождение с чужда помощ.

  1. Четнически действия.

Чета на П.Хитов и Ф.Тотю 1867г. – в Румъния с финансовата подкрепа на ДД са сформирани 2 малки чети с цел да вдигнат населението в българските земи и да покажат на сръбското правителство готовността на българите за създаване на сръбско-българска д-ва. П.Хитов – 30 души, знаменосец Левски, навлиза в българските земи при Тутракан на 29април1867г. Ф.Тотю – при Свищов на 17 май 1867г., 35 души, открита от турските власти, сражение при с.Върбовка, Ф.Тотю и 12 души се спасяват. На 20 юли 2те чети се срещат и преминават в Сърбия.

Зайчарска чета – 1867г., ръководена от Иван Кулин, Найден Пешов и Еремия Българов. Подпомогната е от българския комитет в Белград под ръководството на Л. Каравелов. Планът предвижда да се прехвърлят в българските земи и да се съединят с четите на П. Хитов и Ф. Тотю. При опит да преминат в българските земи четниците са спрени от сръбските власти.

Чета на Н.Войводов и Цв.Павлович. трябва да навлезе от Румъния в българските земи и да се присъедини към Зайчарската чета. Войводите са разкрити от турците на кораба ЮГолубчик“ и загиват в сражение при опит да бъдат арестувани.

Втора българска легия (есента на 1867г.) – организирана в резултат на споразумение между ДД и Сърбия, подкрепено от Русия. Цел на откриването на това българско военно училище – да се подготвят военни специалисти за предстоящото въстание. Средства – от Русия, обучение – сръбски офицери. Първоначалният замисъл пропада поради нормализиране на сръбско-турските отношение. Поради страх от Русия Сърбия прилага тактика на незаинтересовано отношение и неприязън към българите. Легията се разпуска април 1868г.

Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868г. След разпускането на 2-ра българска легия около наследника на ТБЦК – „Българско общество“ се сформира чета от 127 добре подготвени и въоражени революционери. „Българско общество“ си поставя за цел чрез четата да принуди Турция да стане по-отстъпчива към проектите за решаване на българския въпрос и да предизвика намесата на Великите сили. 6 юли 1868г. четата стъпва на българския бряг в околностите на Свищов. Тежки сражения с турските потери при селата Караисен, Патреш, Вишовград четниците с големи загуби си проправят път към Балкана. В местността Калъндере (Севлиевско) загиват 28 четници. Стефан Караджа е ранен, пленен, умира в затвора от раните си. Х.Димитър с оцелелите 40 четници адва последно сражение при вр.Бузлуджа на 18 юли 1868г, където мнозинството заедно с войводата загива.