22. Идеи и програми на българските революционни дейци за възстановяване на българската държавност и изграждане на национална държава.

 

  1. Стихийна неорганизирана борба.

През 18-ти и първата ½ на 19-ти век българите осъществяват редица революционни акции. Формите на борбата са разнообразни – участие като доброволци във водените от Русия войни срещу Турция, масово участие в двете сръбски въстания 1804-1813 и 1815г. и в Гръцката революция – 1821г. През първата ½ на 19-ти век са предприети и самостоятелни опити за извоюване на свобода под формата на бунтове, завери и въстания. Велчова завера 1835, селски бунтове в Северозападна България, 1841г. – голямо Нишко въстание, 1850г. – Видинско въстание (Иван Кулин и Петко Маринов), Браилски бунтове – 1841,1842,1843г. Тези прояви доказват решителността на българите да извоюват свободата си. Участието в руско-турските войни помага за натрупване на военен и политически опит, а самостоятелните опити вдъхват увереност в собствените сили и допринасят за обособяване на българския политически въпрос като самостоятелен в Източния въпрос. Всичките тези опити завършват без успех. Причината за това е в стихийния характер на борбите, липса на ясна и общонационална програма за освобождение, единен център и водачи.

  1. Начало на организираната борба. Раковски.

Началото на организираното национално-освободително движение се свързва с името на Г.С.Раковски (Съби Стойков Попович). Роден 1821г. в Котел в заможно семейство, 1828 – котленското училище, след това в Карлово, 1837 – постъпва в прочутата гимназия в квартала Коручешме в Цариград.

Първиетап(1841-1856). В края на 30-те години се свързва с български младежи в Атина, става съорганизатор на революционна организация „Македонско дружество“ с цел политическо освобождение на българите. Негов съратник – Иларион Макариополски. Лятото на 1841г. – заминава за Влашко (Браила), под името Георги Македон – заема се с организиране на Втория Браилски бунт. Планове – организиране на 2 отряда, които да преминат едновременно в българските земи и да предизвикат въстание. Румънската полиция разкрива заговора, Раковски е арестуван и осъден на смърт, но успява да избяга във Франция, Марсилия, където престоява около година и половина. Завръща се в Котел, участва в борбата на еснафите срещу чорбаджиите. Попада в Цариградския затвор заедно с баща си, освободени чрез подкуп от майка му. След това се отдава на търговска дейност, натрупва състояние. Създава „Тайно общество“ в Цариград с клонове в Шумен, Търново,Русе, Свищов, Видин, Враца в навечерието на Кримската война с цел да подготви народа за въстание при евентуално руско настъпление на юг от Дунав (първи опит за изграждане на нелегална структура във вътрешността на българските земи). Назначен за преводач в Турската дунавска армия – разузнавателна дейност в полза на руската армия, разкрит края на декември 1853, арестуван, по пътя за Цариград успява да избяга. Юни 1854г. – чета около Котел, но бойните действия се местят на Кримския полуостров, затова разпуска четата.

Втори етап (1857-1867).

В Нови Сад – зараждане на четническа иделогия. В началото на 1855 Раковски преминава във Влашко, установява се в Синещ (почти година). 1856 след престой в Белград заминава за Нови Сад (Австрия) – публицистична дейност, първи вестник „Българска дневница“ (от април до ноември 1857 ), първи труд „Предвестник Горскаго пътника“, последна редакция на поемата „Горски пътник“ – излага в завършен вид идеите си за освобождение, известни като четническа тактика, прави анализ на хайдутството и стига до извода, че освобождение ще се постигне с всенародна въоражена борба, осъществена от чети.

Одески период – първи план за освобождение на България – напуска Нови Сад поради проблеми с австрийските власти, установява се в Одеса. 1858г. – първи план – идея за всеобщо българско въстание, в което да участват всички, единодействие на революционната емиграция и борците от вътрешността (емиграцията да подготви въоражени отряди, които да вдигнат народа на въстание), координиране на въстаническите действия с борбите на съседните балкански народи, търсене на подкрепа от Русия и Франция, ръководен орган – Тайната канцелария. Преодоляване на стихийността и локалната ограниченост и преминаване към организирано националноосвободително движение; 3 съществени момента – идея за учредяване вън от българските земи на единен ръководен център, предварително материално осигуряване на въоражената акция и прозряна необходимост от съгласуване действията с другите балкански народи.

Сърбия – Втори план за освобождение. Март 1860г. – Белград. „Дунавски лебед“ 1 септември 1860 до декември 1681 – първи печатен орган на българското революционно движение. Края на 1861 – Белградски план за освобождение на българите – доразвиване и конкретизиране на идеите от първия план. Идея за масово народно въстание, подкрепено от навлизане на чети и въоражени полкове (влашаване на сръбско-турските отношения – подготовна на доброволчески отряд от 1000 души в Сърбия, който да навлезе в българските земи след избухване на сръбско-турска война). В Търново да се обяви възстановяване на българската държава. Ръководен орган – Привременно правителство (началство) в Сърбия, учреден пролетта на 1862, председател Раковски, членове – д-р Рашко Петров, Д.Павлович, Иван Касабов, Сава Иванович, Иван Грудов. Комитети за пропагандиране на идеята за въстание.

Първа българска легия – пролетта на 1862г. в Белград 600 доброволци. Участие в боевете срещу турския гарнизон в Белградската крепост – 5-7 юни. В Търновски – Хаджиставревска буна. Септември – разпускане на легията опради нормализиране на сръбско-турските отношения.

Дипломатическа дейност – идеи за балкански или християнски съюз срещу Османската империя. 1863г. дипломатическа мисия в Атина с цел обединяване на балканските народи, изпратен от Сърбия; мисия в Черна гора – неуспешни.

Влашко – Трети план. 1863г. – Букурещ – опит за единодействие с румънците, сближение с княз Куза. Вестник „Будущност“ 1864, спрян от Добродетелната дружина; вестник „Бранител“, спрян; списание „Българска старина“ 1865г. 1 брой. Трети план – „Привременен закон за народните горски чети на 1867-о лето“ – всенародно въстание, разчита само на силите на българите, създаване на 7-членно Върховно народно бългаско тайно гражданско началство с цел да организира единна четническа тактика – отделни чети с общ закон. Върховно началство е учредено, но не се изгражда единна четническа армия. П. Хитов и Ф. Тотю в контакт с Добродетелната дружина уговарят въоражаването на 2 чети. Раковски умира 1867г. в Букурещ.

  1. Любен Каравелов (1834-1879)

Л.Каравелов е роден в Копривщица с богато бегликчийско семейство. Първо учи в родния си град, а след това в гръцко училище в Пловдив. През 1857г. заминава за Русия с намерение да получи военно образование, но е надхвърлил възрастта, записва се като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Свързва се с дейците на Московския славянски комитет – Погодин, Попов, Аксаков, започва да сътрудничи на славянофилски вестници „День“, „Москва“, „Голос“,“Московские ведомости“. От тези кръгове възприема идеята за южнославянска федерация, която отстоява в различни варианти до края на живота си. Запознава се с идеите на руските революционери-демократи Херцен и Чернишевски – замисля да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България.

Сръбско-австрийски период – променена обстановка на Балканите – 1866г. Критско въстание, сръбското правителство се готви за война с Турция, активизиране на българската емиграция. Каравелов заминава за Белград като кореспондент на в.“Голос“. Там основава „Български комитет“ (Иван Кулин, Ильо Марков) – възприема четническата тактика на Раковски. 1867г. – „Прокламация“ до българския народ – призовава го да се вдигне на въстание. Сформиране на Зайчарска чета. Връзки с либералната организация „Омладина“ – избистряне на идеята за южнославянска федерация начело с княз Михаил Обренович, парламентарна монархия. Края на 1867г. е изгонен от Сърбия заради връзки с либералните кръгове – заминава за Нови Сад, след убийството на М.Обренович е заподозрян и затворен в Будапещенския затовр, където осмисля дейността си. Остава верен на убеждението, че просветата и науката са главни фактори на обществения прогрес. Преоценка на натрупания опит – статията „Мои братя“, публикувана 1869г. в Букурещ. В нея достига до идеята, че свободата трябва да се извоюва чрез просвещение и борба срещу гръцките фанариоти и турските потисници. Статията има програмен характер. Държавно устройство по примера на САЩ и Швейцария. Скъсва с идеята за монархия, възприема републиканска форма на управление за бъдещия съюз между балканските  народи.

Политическа дейност в Букурещ – установява се там през пролетта на 1869г., започва най-блестящият му период като най-видна личност в средите на българската емиграция. ДД му възлага редакцията на проектирания в.“Отечество“ – напуска поради конфликт и идеини разногласия със „старите“.  През лятото на 1869г. посещава одеските българи – акция за събиране на средства за нов печатен орган на емиграцията – 7 ноември 1869г. в. „Свобода“ – орган на дейците, търсещи нови пътища за революционно действие. Около редакцията на вестника се събират дейци на революционната емиграция à учредяване на БРЦК.

-Идейна същност на БРЦК – програмни документи. В началото организацията се развива изцяло под влиянието и идеите на Каравелов. Възгледите му са отразени във в. „Свобода“. Програмата на комитета е публикувана на 1 август 1870г. в руското емигрантско списание „Народное дело“ издавано в Женева и в брошурата „Български глас“. Врагове на българския народ – турското правителство и гръцкото духовенство. Защитена деята за Южнославянска или Дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начело – избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средства – от мирни до „оръжие, огън и нож“. В брошурата „Български глас“ Каравелов отхвърля идеята свободата на българите да бъде подарена от Русия или Запада. Тя трябва да бъде извоювана от народа. Делото трябва да бъде подхванато отвътре, като се съчетае с другите балкански народи.

-Дейност на БРЦК до 1872г. – слаба практическа дейност, предимно революционна пропаганда (изключение – опитите за съгласуване на действията с „Омладина“ при евентуална сръбско-турска война). Противоречиви мнение за освобождението, предимно поставени под зависимост от другите балкански народи.

4.Васил Левси

Васил Иванов Кунчев (1837-1873)  е роден на 6 юли 1837. В Карлово.Първоначално учи в местното у-ще ,след това заминава при вуйчо  си Василий и учи в старозаг.класно у-ще;завършва курса за свещеник.1858 г се подстригва за дякон под името Игнатий.Още 1861 обаче се посвещава на борбата за свобода.На  1862 заминава за Белград и постъпва в Първа бълг.легия.(запознава се с Раковски и възприема четническата му идея).

През 1867 пристига в Румъния и е определен за знаменосец на четата на П.Хитов.Заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва в Втора бг.легия (1868).Боледува 3 месеца,през които достига до идеята ,че трябва предварителна подготовка на народа и че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си , а не на външни сили/

През авг 1868 Левски отива в Букурещ и се свързва с Иван Касабов и дейците на ,,Бг общество,,.С техни средства Левски ян 1868 предприема първата си обиколаиз българските земи(Тракия и СевБ-я).Тя е с осведомителна цел;запознава се с условията и възможностите за революционна дейност .На 24 фев приключва обиколата и се завръща в Румъния обандежден че в кратък срок може да бъде обявено въстание.

На 1 май 1869 зпочва втората си обикола.Снабден е с революционна прокламация и пълномощно от Иван Касабов.По време на тази обиколка Левски постава началото на изграждането на ВРО.Първият комитет е основан в Плевен.Тази втора обикола го убеждава , че въстание не може да бъде вдигнато толквова скоро ;необходима е голяма подготовка на народа ,осъществена от революционни комитети ,свързани организационно помежду си .

В края на 1869 заедно с Л.Каравелов участва създаването на БРЦК.Предава своите идеи на емиграцията :  центърът на подготовката да е във вътрешността,българите да разчитат на своите сили,без помощ от балкански страни.Но никой от емиграцията няма план кой и как да го направи.

Май 1870 се завръща в България и се заема с доизгарждането на комитетската мрежа.За столица на ВРО  е обявен Ловеч,а комитетът в този град е обявен за БРЦК.Левски изгражда ЦК в Б-я като върховно ръководство за революционно движение с общонационални финкции.През 1871 са изпратени двама помощници на Левски – Ангел Кънчев и Димитър Общи.

1871 година Левски изработва проектоуставът  ,,Нареда за освобождението на бг народ,,.Тя е едновременно програма и устав на ВРО.Идеи :

  • Самостоятелно суверенно развитие на революционно движение като отхвърля политически комбинации чужди сили.
  • Независимост на българското движение
  • Всеобщо народно въстание
  • Той е за република – демократична
  • Втората част на Наредата определя организац.структури , правата и задълженията на комитета и членовете
  • Всички въпроси трябва да се решават ч/з ,,вишегласие,,

Тази организация е уникално явление в историята европейската освободителна революция.

Създадените 2 революционни организации ВРО в Б-я и БРЦК в Букурещ имат една и съща цел-освобождението на Б-я , но м/у тях съществуват идейни и отганизационни различия,които пречат на единодействието им.

Първоро общо събрание на БРЦК се провежда от 29 април до 5 май 1872 в Букурещ.Приети са Програма и Устав.

Програмата посочва революцията към единствен път към свободата.Основните средства  за тази цел са: пропаганда печат оръжие огън смърт.Предвижда се демократично устройство на Б-я;В новата програма надделяват възгледите на Каравелов.

Уставът е приет въз основа на ,,Наредата ,, на Левски;опредлеси са пълномощията на БРЦК.

Каравелов – председател на БРЦК

Левски и Хитов –  членове.

Олимпи Панов – секретар

Димитър Ценович – касиер

Букурещ – седалище

М/у ВРО и БРЦК се установява единодействие.Левски – главен апостол на цяла Б-я.Той запазва за себе си ръководната роля във вътрешността.

На 1юли 1872 Левски се завръща в Б-я и се заема с подготовката на предстоящото въстание – реорганизирареволюционната комитетска мрежа,създава тайна полиция,тайна поща.

        На 22 сеп 1872 под ръковдството на Димитър Общи е нападната турскаата поща в Арабаконак.Полицията го залавя и той съобщава за предстоящото въстание и разкрива комитета и дейците му.

На 25 дек Левски е заовен и арестуван в Къкринското ханче.След това е върнат в Ловеч след което откаран в Търново и София ,където е изправен пред съд.На (18 фев)1873г Левски  е обеден край София.

5.Криза на революционното движение – след провала на ВРО  и смъртта на Левски рев.движение изпада дълбока криза.В нач на 1873 Търн.комитет се обявява за Централен за вътрешността.Заместник на Левски в БРЦК става Атанас Узунов.

На 11 и 12 май 1873 се провежда Първото глвно събрание – отменя Уства на БРЦК,а заедно и с това идеята на Левски за централизирано ръководство .Взето е решение да се изпрати чета във вътрешността ,която да провери готовността на населението за борба.

20 и 21 авг 1874 се провежда  Второ главно събраие – избран е нов БРЦК,,в който влизат  Каравелов,К.Цанков.Олимпи Панов и Хр.Ботев.Руссенският комитет е избран за централен за бг.земи.Новият заместник на Левски е Ст.Стамболов

26 дек 1874  се провежда Трето общо събрание след смъртта на Левски в Букурещ- Каравелов отново е преизбран за председател на БРЦК ,но не са му предоставени исканите извънредни пълномощия и той се оттегля от революционната дейност.

5.Христо Ботев

Роден на 25 дек 1847 в КАЛОФЕР.1863 замнава за Русия и учи в Одеската мъжка гимназия.Там е под въздействието на революционните демократи Херцен,Чернишевски .През 1867 Христо Ботев се завръща в Б-я.През окт заминава за Румнъния където се присъединява към революционните емигранти.В последните години учитества в различни румънски градовеиздава свои вестници  – ,,Дума на българските емигранти(1871),,,Будилник,,(1873) и ,,Знаме,,

и сътрудничи на Каравеловите ,,Свобода,,и ,,Независимост

Идеология – Ботев не обръща внимание на на предварителната подготовка на въстанието,привърженик е на комбинираната тактика(въстание без сериозна вътр.подготовка ,съчетано с навлизането на чети от съседни страни).;националноосв.борба трябва да бъде съчетана с ъс социална революци.Ботев издига идеята за обединение на балканските народи,отрича държавата.

На Второто главно събрание на БРЦК (авг 1874) Ботев за първи път е избран за член на БРЦК.В,,Знаме,, се превръща в орган на БРЦК.След напускането на Каравелов начело на БРЦК застава Ботев.По това време обстановката в Европейският югоизток се променя. Турция изпада в тежко положение.Ботев призовава народа за въстание.

След отдръпването на Каравелов от БРЦК в централното му ръководство се оформят 2 групи : 1.Ботев,Драсов и Стамболов(за бързи и енергични действия), 2.К.Цанков и Хитов (съвместни действия със Сърбия)

На 12 авг 1875 групата около Ботев и Стамболов организира ново главно събрание в Букурещ – взето е решение да се вдигне въстание в България.

Старозагорски въстание – 16 сеп 1875- 20 души се отправят към пункт Чадър могила край Стара Загора – без успехПровалът показва че за успешно въстание е необходимо добра организация и подготовка.30 сеп 1875 Ботев си подава оставка.БРЦК прекратява съществуване то си .