22. Османската правна система в периода XV-XIX в. – компоненти и източници на правото

 

1) Обща х-ка
След като османските турци покоряват завареното българско население на Балканите, те налагат и своята правна система. Тя е изградена от множество и различни компоненти, които не действат едновременно през целия разглеждан пеериод. Те се различават по обхвата си на действие, по основанието си за съществуване и по органите, които ги прилагат.

2) Компоненти на османското право
2.1) Мюсюлманско религиозно (шериатско) право
Именно то е съставната част на османската правна система през целия разглеждан период. Той представлява съвкупност от канонически норми. Според тази правно-политическа идеология, нормите на Шериата произхождат директно от Аллах, който ги е изпратил на Мохамед на земята. Шериатското право регулира нормите за поведение както към Аллах, така и между мюсюлманите и определя санкциите при нарушаването им.
Източници:
– Коран
Свещената книга на исляма – божествени откровения на Аллах. Съдържа 114 сури (глави), които се делят на аяти (фрагменти).
– Сунна
Означава „път“, „пример“. Съдържа предания за живота на Мохамед, негови беседи, мисли, записани през IX-X в. в шест сборника, наречени общо Сунна. Те са пример за подражание, те са написани, за да отговорят на проблемите в мюсюлманското общество след смъртта на големия пророк. Сунната е допълнение към Корана.
– Иджма
Сборник със съгласуваното мнение на най-авторитетните улеми (богослови) и органите на държавната власт по различни религиозни и правни проблеми. Иджмата се използва за взимане на единни решения по въпроси, засягащи цялото общество, на които Корана и Сунната не дават отговори.
– Киасе
Киасето е способ за тълкуване и приложение на религиозните норми. Неговото създаване се налага в следствие на това, че въпреки своята изчерпателност, Корана, Сунната и Иджмата не успяват да уредят абсолютно всички житейски ситуации.
– Фетви
Фетвите са отговори на шейх-юл-исляма по религиозни, политически или юридически проблеми. Базират се на основните религиозни норми и прецедентите в османското право. Кадиите ги използват за решаване на правни спорове.

2.2) Турско светско право
Османската империя е единствената мюсюлманска държава през Средновековието, в която наред с Шериата, съществува и светско право. Източници на светското право са кануните (закони) и канунамета (законодателни сборници). Кануните се прилагат докато е жив султанът, който ги е издал. Отношенията между светското и религиозното право са неравнопоставени. Кануните са с по-нисък ранг от Шериата. Най-много кануни се издават по времето на султан Мехмед II, Сюлейман I Каноник и Баязид II.
Обособяват се три вида кануни:
>> на отделните санджаци;
>> декрети на правителството по отделни въпроси;
>> обобщаващи канунамета.
Законодателната дейност на султаните продължава до смъртта на Сюлейман I Каноник – след конфликт между него и шейх-юл-исляма спират да се издават кануни. През XIX в. се издават Закон за земите, Наказателен закон, Търговски закон, Търговски процесуален закон, Търговски морски закон, Меджеле (1869 г. – турския граждански кодекс).

2.3) Капитулационното право
То регулира отношенията между поданиците на Османската империя и чужденците, предимно в търговски аспект. Създава се на принципа на рецепцията – от Франция, по-късно и от Англия, Австро-Унгария, Германия и Русия.

2.4) Каноническо (църковно) право на немюсюлманските общности
Тъй като в пределите на Османската империя съществуват различни религиозни общности, това прави възможно съществуването на едно или друго религиозно право.

2.5) Обичайно право на турското население и покорените народи
Системата на правните обичаи заема значимо място в правната система на Османската държава