21. Борбите на българския народ за възстановяване на българската държавност и държава през ХVІІІ и първата половина на ХІХ в.

 

Борбата на българския народ срещу османския поробител не пекъсва през всички векове на чуждоземния гнет.Тя се води с различна интензивност,използват се различни форми,търсят се,според условията,различни съюзници,но крайната цел е една-възстановяването на българската държава.

Процесите,които се развиват сред българите в края на 17 и началото на 18 век бележат началото на Възрожденската епоха.Те намират израз преди всичко в стопанските и социалните промени,в появата на българската буржоазия.Началото ан 18 в. се ознаменува с нов момент във военното противопоставяне м/у Османската империя и останалия свят.На политическата сцена,вече като могъща сила,излиза Римската империя.От този момент нататък идеята за свободата на България се свързва трайно с успехите на руското оръжие.Още тогава българите установяват връзка с руското дипломатическо представителство в Цариград.

През 30-те години на века започва масово движение срещу данъчната политика на Високата порта.Бунтът на еничарите от 1730 г.довежда до свалянето на султан Ахмед 3.Новият султан бил принуден да премахне пожизненото арендуване на приходизточниците (маликянета).Движението с/у данъците обхваща Южна и Северна България. През 1735 г.започва поредната Руско-турска война,в която на следващата година се включва и Австрия.Българите и този път не остават безучасни.1737г.-действията прерастват във въстание.То е предизвикано от навлизането на австрийски войски в Нишко.Обхваща-Трънско,Пиритско,Брезнишко,Радомирско,Кюстендилско.След оттегляне на австрийските войски е прекратено.Брожения сред селските маси след прекратяване на военните действия,но българската буржоазие е все още твърде анемична и не е способна да поеме ролята на водач.

От средата на XVIII в.проявите на неподчинение на турската власт в българските земи се засилват.Това се дължи на отслабналата централна власт и засилилия се сепаратизъм.Участието им във войните м/у Рисия и Турция става все по-активно и масово. 3хил.българи участват в сраженията на руските войски на имп.Екатерина II през 1768-1774 за овладяването на Букурещ и превземането на Гюргево.Български военние формирования участват под командването на ген.Суворов в боевете при с.Кузлуджа.

1828 г. – война между Русия и Турция
* причина: усложнени отношения заради Гръцкото въстание от 1821г.;
* първоначални успехи на руските войски – ентусиазират българите в Дунавските княжества; политическият кръг от времето на Софроний се съживява;
* дейност:
= българите в Букурещ набират доброволци; Георги Мамарчев, Милко Петрович, кап. Живко, кап. Алекси сформират въоръжени отряди; включват се в бойните действия на юг от р. Дунав;
= създава се представителство; иска среща с руския император Николай І – връчват молба за покровителство над българите;
= населението в българските земи се активизира – въоръжени отряди в тила на турците, подпомагат победния ход на ген. Дибич към Тракия;
1829 г. мирен договор в Одрин; Гърция – независимост, Сърбия – автономия; не се разглежда българският въпрос;
* разочарование сред българите – пристъпват към открити бунтовнически действия;
= пролетта на 1830 г. Георги Мамарчев подготвя отряд в Сливенско; цел: нападение над Търново и обявяване на освобождението; руското командване се страхува от усложнеия и се противопоставя; кап. Мамарчев е арестуван, отрядът – разпуснат;

 Велчова завера

– подготовка за ново въстание в българските земи – Велчова завера;
* инициатори/ръководители – Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Георги Мамарчев, отец Сергей;
* цел: масово надигане на населението, освобождаване на Търново и обявяване на освобож-дението/възстановяването на българското царство; при неуспех – чакат помощ от Русия ;
* грешка на организаторите – не отчитат , че Русия получава правото да контролира Проливите още през 1833 г. (Високата порта – затруднения с отцепническите действия на египетски паша; получава помощ от Русия); този факт не е отчетен от организаторите – неуспех на усилията да предизвикат намесата на Русия;
* дейност
= 1834 г
. –организаторите изграждат широка мрежа от съзаклятници в Търновско, Еленско, Габровско, Лясковско и Дряновско; събира се оръжие, военни учения на бъдещите въстаници;
*ход
= пролетта на
 1835 г. предателство – Йордан Кисьов (чорбаджия от гр. Елена);
= ръководителите са арестувани от турските власти ; набързо организиран съд; обесени: Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иван Кюркчи, Никола Гайтанджията; Георги Мамарчев – съден в Цариград, заточен на о. Самос ;

Селските въстания в Северозападна България – 30-те – 40 те години на ХIХ в.

– причина:
1. империята/централната османска власт не успява да доведе до край започнатата аграрна реформа; местната администраия е корумпирана и не отнема привилегиите на спахиите, съдействат за запазване на “господарлъците” – т.е турските аги и бейове запазват земята в свои ръце , използват християнското население за ангария, подлагайки го на двойно данъчно облагане;
2. обещания за помощ и закрила от сръбския княз Милош, стремящ се към териториално разширение;
– стихийни (масови) селски бунтове в Северозападна България;
прояви:
* пролетта на 1833 г.първо надигане в Западна България;
= Милош (с помощта на доверени лица) организира въстание в шест погранични нахии (Неготинско, Зайчарско,..); според Одринския мир – включени в територията на Сръбското княжество, но Портата ги задържа;
= сръбският княз постига намеренията си (Турция има затруднения в Египет); не позволява да се вдигне масово въстание в Берковско, Видинско и Белоградчишко;
* януари 1835 г.въстание в Нишко;
= населението –писмо до Милош, молба за покровителство;
= сръбският княз заема ролята на посредник – запазва лоялността си към султана, но и влиянието си над местното население;
* 1836 -1837 г.надигания на селяните в Пиротско, Берковско и Белоградчишко; въоръжени акции в пограничните райони;
= начелоМанчо Пунин;
= ход: край Чипровския манастир се събират 3000 – 4000души;но въстанието няма широк размах;

* пролетта на 1841 г.Нишко въстание; най-масов характер;

= смазано с голяма жестокост;
= резултат: Великите сили се застъпват открито за подобряване положението на българското население; районите на въстанието са посетени от анкетна комисия – докладите им привличат вниманието на Европа към българския въпрос; активизиране на усилията на европейските държави да наложат на Портата задълбочаване на реформите;

* 1850 г. – Видинско въстание;
= организатори Иван Кулин и Петко Маринов;
= резултат – като на Нишкото

През 40-те г.ма 19 в.видимо се активизира българската емиграция в Румъния.

* 1841 г., 1842 г. и 1843 г. – част от емиграцията организира въоръжени отряди,
= цел: да преминат в България и да вдигнат населението на бунт; показват стремеж за обвързване борбата на българите с освободителните движения на останалите балкански народи;
* 1841 г.Първи Браилски бунт;
= подготвен от български и сръбски емигранти;
= организаториВасил Хадживълков и кап. Татич;
= дейност: набиране на доброволци за сформиране на въстанически отряд;
= цел: преминаване на юг от р. Дунав, съгласуваност с въстаническите действия в Нишко, предизвикване на масови размирици в Румелия;
= благоприятни обстоятелства – гръцки патриотични организации подготвят въстание в Епир и Тесалия;
= план: според Васил Вълков – едновременното надигане/бунтове в различните християнски области на Османската империя ще изправи Портата пред затруднение , ще доведе до освобождаването на подвластните народи;
Идеята за сътрудничество между всички балканските народи в борбите им за национално освобождение;
= неуспех; местните власти пречат на отряда да се прехвърли отвъд Дунав;
* Неуспешни са и Вторият и Третият бунт.
* извод: всички опити за разрешаване на българския политически въпрос през втората четвърт на ХІХ в. остават без резултат;
= причини: стихиен характер на инициативите, липса на ясна стратегия и тактика, отсъствие на общонационални политически организации;

Българите и Кримската война

причини за новата руско-турска война – началото на 50-те на ХІХ в. се изостря противо-речието/противоборството между Русия, Англия и Франция за надмощие в Близкия Изток; усложнена международна обстановка ; Източният въпрос се изостря;
– българските възрожденски дейци – нови стъпки за решаване на българския политически въпрос;
дейност:
* пролетта на 1853 г.прошение от цариградските българи до руското правителство с искане за автономен статут на българските земи по подобие на Сърбия, Влашко и Молдова;
* по същото време радикално–настроени младежи в Цариград създават “Тайно общество”;
= ръководител – Георги Раковски
= цел: подготвят народа за въстание;
= дейност: пропаганда; създават клонове на организацията в Шумен, Търново, Русе, Свищов, Видин, Враца; представители – пътуване до Сърбия и Румъния за търсене на контакти с руската дипломация;
Няма подробна и сигурна информация за дейността на „Тайното общество“.
= извод:
1.целенасочени опити да се изгради нелегална структура за подготовка на въстание в България; след Велчовата завера – това е първият подобен опит (Браилските и селските бунтове нямат характер на общобългарски политически акции);
2. изграждането на местни “общества” и опитите за съгласуване на бъдещите въоръжени действия с емиграцията – крачка напред в развитието на освободителната идеология;
– избухване на Кримската война, първи успехи на руската армия – надежди за емиграцията; вяра в победата на Русия;
– по-активните представители на българската емигрантска буржоазия в Южна Русия и Влашко – стъпки за обединение на усилията за подпомагане на настъплението на руската армия на юг от Дунав;
* основаване в Букурещ на организацията Епитропия ( по-късно Добродетелна дружина);
= след окупирането на Влашко и Молдова;
= ръководители: влиятелни търговци – братя Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан ;
* обединява се и българската колония в Южна Русия; създава се в Одеса политическа организация  Одеско българско настоятелство;
= ръководители: Никола Палузов, Никола Тошков ,Стефан Тошкович;
= руското правителство: първо недоверие към Настоятелството; по-късно – вижда възможност за използване на българите в хода на войната;
= главната квартира на Дунавската армия привлича Никола Палаузов за координатор

между военните власти и българската емиграция;
*цел на двете организации: сформиране на доброволчески отряди, които да се включан в бойните действия на страната на руската армия;
= съперничество между Одеса и Букурещ за ръководството на инициативата; 1.първоначално – Одеското настоятелство печели доверието на руското правителство; Н. Палаузов – разработва обширна “Записка за България”; обосновава пред руското командване възможността за организиране на въстание в българските земи, предлага да се създаде “Български комитет” към Главната квартира на руската армия;
2. по- късно – дава се предимсво на букурещките дейци (по-големи материални възможности); Одеското настоятелство приема съвместна дейност с ДД;
= резултат: с общи усилия е екипиран отряд; в хода на войната достига 4000 души; ръководители – В. Хадживълков, Д. Чернев, хаджи Ставри;
= намеса на Великобритания и Франция във войната – подкрепят Турция; Русия се отказва от настъплението на юг от р.Дунав; българският доброволчески отряд е разпуснат;

– Край на войната

* 1855 г. Николай І умира; нов император Александър ІІ;
* пълна катастрофа на Русия – стара техника и недобро командване, неуспехи в Крим; преговори за прекратяване на войната;
* 1856 г. мирен договор в Париж: Русия губи Южна Бесарабия, контрола над Дунавското устие; Сърбия, Влашко и Молдова остават васални на султана; Великобритания, Австрия и Франция – подписват съглашение за целостта на Османската империя;
Българският въпрос не се разглежда в Парижкия мирен договор.
– прояви на българите след войната;
* лятото на 1856 г. опит за въстание в България;
= ръководител: Никола Филиповски (дядо Никола);
= предварително изготвеният план започва да се реализира след подписването на Парижкия договор;
= неуспех на акцията; дядо Никола е предаден и убит, четата – разпръсната;

последици от Кримската война:
* Решаването на българския политически въпрос е отложено;
* Войната има изключителна роля за развитието на българското възрожденско общество; стопанският облик на българските земи се променя – нарастване на селскостопанското и занаятчийско производство (поради нуждите на султанските и съюзническите войски от продоволствия);
* Портата привлича британски и френски капитали (под формата на военни заеми); съживяват имперската икономика – модернизиране на пътища, пристанища, пощи;
* Търговски контакти на Османската империя със Западна Европа;
* Промяна в духовния живот на възрожденското общество: във всекидневния живот елементи от западноевропейската култура (поради присъствието на британски и френски войски), преодоляване на затворения и провинциален по характер духовен свят на българина; промяна в обноските, забавленията, облеклото,езика; организирани са първи театрални представления, читалища, оркестри;
* Войната ускорява възрожденските процеси;