18. Османският феодализъм в периода на Българското Възраждане.

 

През 18 и 19 век турската държава се превръща в „болния човек“ на Европа. Но разложителните процеси във всички сфери започват много преди началото на Българското възраждане. Още в края на 16 век империята започва да среща затруднения – успехите на бойното поле намаляват, което води до пресъхване на основния източник на средства. Армиите на западноевропейските държави се въоражават с най-новите оръжия, докато спахийското опълчение и еничарският корпус продължават да използват старите военни методи. Това води до неуспешни войни с Австрия и Русия през 17-18век.

Военните неуспехи се отразяват на всички сфери на живота в империята. Спахиите се отклоняват от военните си задължения, опитват се да превърнат леновете си в частни владения и да печелят от земята. Включването на Турция в общоевропейския стопански живот също подпомага разложителните процеси. Сключването на поредица от неравноправни търговски договори ( с Франция 1535, Англия 1581, Холандия 1600 ) води до т.нар. режим на капитулации. Ниските вносни и високите износни мита, липса на държавен протекционизъм спъват икономиката. След победоносните си воини срещу Турция, Русия също се облагодетелства с такъв договор и привилегии.

Демографски промени – изключителен прираст на населението през 16-17в. , неуспешни завоевателни походи, империята губи територии à стесняване на жизненото пространство, жестоки междуособни войни.

Феодални размирици през 17 и 18 век – претенции към самостоятелност, към султанския престол, към отцепване – разклащат върховенството на властта. Аянският институт изиграва голяма роля в тези размирици. Той е създаден с цел посредничество между населението и изпълнителната власт. Аяните са предимно известни хора, добродетелни, посочени от населението. Още в замисъла на аянството – да покровителства богатите, които не са  част от военната система. Аянството е наложено от централната власт с цел тя да се укрепи по места. Мощта на аяните и покровителстваните от тях богаташи нараства и на места измества послужебните феодали. Аянството става опасно за империята, но тя вече не е в състояние да го спре. През 18 и 19 век аяни се разпореждат като независими владетели в много област Тесалия, Епир, Албания, Беломорска Тракия, Видин (Осман Пазвантоглу).

Реформи на Селим 3 (1789-1807) – с цел засилване на централната власт и създаване на нова, редовна войска на мястото на спахиите и еничарите. Тези реформи не засягат основите на феодалния строй. Самият султан остава най-големият феодал. Но те предизвикват многобройни бунтове, размирици, разбойнически нападения, кърджалийски и даалийски нашествия – османското общество е против реформите.

Националноосвободителните борби на християните в пределите на империята през 17-18 век също допринасят за разложението на феодализма. Сред християнското население започват процеси на стоково-паричното обращение и имуществена диференциация. Появява се национална буржоазия, в началото слаба и неуверена, но с течение на времето укрепва и започва да формира свои идейни възгледи, като след време застава начело на борбите за освобождение, които имат за цел ликвидиране на чуждоземното господство и на отживелите феодални отношения.