17. Борбите на българския народ срещу чуждото владичество (ХV-ХVІІ в.)

Антиосманската съпротива в сложен процес,който зависи от редица фактори и причини като например международната обстановка и състоянието на бълг.общество. Пред съпротивата българите съществуват редица бариери ,които я поставят в зависимост от политиката на европейските сили към Османската империя. Османската империя разполага с огромен потенциал. Липсват политически и обществени водачи,собствена военна организация,институции ,които могат да мобилизират големи маси хора. Целите на борбара се свеждат до : опазване на бг народност,съхраняване на демографския потенциал, противодействие с/у с-мата на експлоатация и политическо освобождение.  В антиосманската съпротива на бълг. се очертават 3 периода:

Първи – обхваща времето от началото на политическото утвърждаване на османците по бг . земи до средата на 15 век

  • Въстанието на Константин и Фружим 1408 г –това е първото въоражено въстание.Ч/з него народът ни прави серозен опит да възстанови своята д-ва.Но завършва с неуспех.
  • Участие на българите в двата похода на полско-унгарския крал Владислав 3 Ягело и Янош Хуниади срещу Осм.империя през 1443-1444.Те са предизвикани от сключванто на Фераро-Флорентинската уния през 1439 м/у Рим и Константинопол.С нея Византия признава върховенството на Рим с надежда да получи помощ с/у османците.

В първият поход  1443 основна цел е да достигнат Одрин и да изгонят завоевателите в Азия.В кръстоносната армия  се включват и българите.Освободена е София,но зимата принуждава Янош Хуниади да се върне.Мурад 2  предлага помирение.Мирният дог е сключен на 12 юни 1444.

В вторият поход българите най-активно подпомагат кръстоносните войски.Целта е да се превземе Одрин.На 10 ноем 1444 армията на Мурад 2 надада кръстоносните войски край Варна.Владислав 3 Ягело е убит ипосмъртно наречен Варненчик.Битката край Варна показва ,че без единодействие на балканските народи не може да се спре османската агресия.

  • Първият период се х-ра с опити за възстановяване на бг д-ва.Завършват с неуспех.Българите остават в центъра на Осм.имп и възможностите им за освобождение намаляват.

Втори – от средата на 15 в до 80те год на 16ти век – периосът на най-голямото военно,икономическо и политическо могъщество на Осм.империя.

  • На преден план излиза въпросът за съхраняване на бг народност ,а не за пол.освобождение.
  • Хр.ц-ва подкрепя съпротивата с/у турската религиозна асимилация като създава модел за поведение на християните.
  • Най-масовата и трайна форма на съпротива е ХАЙДУТСТВОТО.

То възникава като форма на лично освобождаване от установеният ред.То започва да придобива смисъл на масова съпротива на българите.То е насочено не само срещу феодалният гнет ,но и разкрива стремежите на народа за свобода и справедливост.Хайдутстовто е най-продължителната форма на въоражена съпротива.

Хайдутите действат е малобройни дружини(10-15 души).Малкият брой хора дава възможност за бързо предвижване.Това е и именно тяхната тактика.

Организация : бойното командване се ръководи от войводата.Втората личност в дружината е байрактарят.То няма общ център и не си поствя политически цели

Хайдушките дружини действат от края на април до средата на септември.

Много важен принцип е доброволността.

Хайдушките действия са насочени срещу отделни богати турци,с/у изявени потисници на бг население,с/у местния админ.апарат.с/у държ.чиновници.

Хайдутите се явяват изразител на народната воля за свобода и справедливост.

Първото конкретно известие за хайдушки действия е от 1454г в хроника от 15 ти век се споменава името на воеводата Радич.

Хайдушките действия се увеличават в периодите,когато империята води тежки войни с европейските си противници и намаляват след края на тези войни.

През първата половина на 17 век властта полага безуспешни усилия да се справи с хайдутите.

Главната заслуга на хайдутството е във ф-ята му на регулатор на обществените отношения в империята.

Трети – от 80те год на 16ти век до началото на 18ти – упадък на Осм империя

  • Победите за Осм имп стихват , настъпва социално-икономическа криза
  • Ръководна роля през този етап от антитурската съпротива има духовенството.
  • Разгромът на Осм имп в битката при Лепанто 1571 год премахва страха.
  • Края на 16ти век по българските земи се оформя широка заговорническа мрежа.,която цели да подготви бълагрите за въстание,което да доведе до освобождение.

Първо търновско въстание 1598

Бунтовните движения в България през последното десетилетие на 15 век достигат своя връх в Пъровото Tърновско въстание. По своята организация и предварителна подготовка въстанието представлява най-успешния опит на българите за извоюване на своята свобода. Главните му организатори са търновския архиепископ Дионисий Рали, дубровнишкият търговец Павел Джорждич и Тодор Балина. Българите предлагат тактически добре замислен план. Те обещават масово вдигане на населението и охрана на старопланинските проходи срещу нападенията на турските армии от юг. Търново е център на въстанието. За организиране на населението по селата, Тодор Балина обикаля старопланинските райони.

Въстанието избухва през септември 1598 година в Търново. Там се събират няколко хиляди въстаници.. Освободителният характер на въстанието се символизира с провъзгласяването на български цар. Има твърде оскъдни сведения за развоя на въстанието, известно е че въстаниците не могат да отстоят на натиска на турската войска и са разбити. Главните организатори Дионисий Рали и Тодор Балина емигрират.

През 80-те години отново се осъществява една от основните тенденции на българската борба за политическо освобождение – връзката й с международната обстановка. В 1686 година Османската империя започва война с Австрия, в която се включват Полша, Англия, а 1686 година и Русия. В тази обстановка българите достигат кулминационната точка на своята антиосманска съпротива. За период от 3 години (1686-1689г.) избухват три големи въстания, а центъра на това от 1686 година отново е Търново.

Второ търновско въстание  1686

Второто Търновско въстание е свързано с опитите на Русия за намеса на Балканите. Използвайки тежкото и нетърпимо положение в Османската империя и народното недоволство, местните дейци организират таен заговор и предприемат действия за подготовка на населението за решителна битка с поробителя. Идеята за организирането на въстанието без съмнение принадлежи на българите от Търново, които изпращат в Русия Ростислав Стратимирович. Те получават подкрепата на московския патриарх Йоаким ІІІ. Въстанието обхваща значителни области в Северна България, главно в района на Габрово и Софийско. Срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема с бой Търново. Отхвърлянето на турското владичество повече от всякога се превръща в основна цел на въстаниците. Ростислав Стратимирович при избухването на въстанието е обявен за български княз. Така отново е подчертан опита за въстановяване на свободната българска държава.

Чипровско въстание 1688

През 1688 година се вдигат българите от района на Чипровци. Чипровското въстание има сериозна и продължителна подготовка. Въстанниците са групирани във въоръжени отряди…. Създавайки устойчиви отбранителни звена, въстаниците преминават в настъпление. Неочаквано срещу тях са изпратени войските на османския съюзник и австрийския противник. Жестокостта на победителите е голяма. Района е напълно обезлюден, хиляди са избити, хиляди емигрират във Влашко и Трансилвания. Чипровското въстание подобно на предходните е организирано от градското население. Замислено като опит, който да предизвика навлизането на австрийските войски, то има локален характер, като се ограничава в северозападните райони на българските земи. Отново завършва с неуспех

Въстание на Карпош    1689

През 1689 година въстават българите в Македония начело с хайдушкия войвода Карпош, който успява да организира не само хайдушки дружини, но и значителна част от населението. Въстаниците имат подчертано нападателна тактика – те превземат Крива Паланка и Куманово. Въстаниците наброяват 5 хиляди. С отряд от 3 хиляди Карпош освобождава Скопие. Представителите на османската власт панически напускат района. Още в Куманово в началото на въстанието Карпош е обявен за български крал и както при всички въстания целта е въстановяване на българската държава. Отстъплението на автрийските войски не означава край на въстанието. Няколко месеца въстаниците се съпротивляват срещу редовната турска войска.Тясната обвързаност на българската съпротива с международната обстановка и този път има отрицателен ефект. Отстъплението на автрийските войски дава възможност на османците да смажат и това българско въстание. Тази обвързаност обаче не е слабост на българската съпротива, а закономерно условие.