16. Българските земи в държавната система на Османската империя (ХV-ХVІІ в.)

 

1.Последици от османското завоевание.

С османското завладяване на България се извършва коренна промяна във всички сфери на обществено-икономическия,политическия и културния живот на българите.

Ликвидирана е бълг.държ.организация с всички нейни институции.На разорение са подложени крепости,градове и селища.Осм.завладяване унищожава българското феодално стопанство и го отклонява от пътя на европейската стопанска система.Бълг.интелигенция  е подложена на варварско изтребване.БЪлг.народ преживява демографски колапс.Разстройва се и църковна организация по българските земи.Търновската патриаршия е унищожена и по този начин е премаханта бълг.самост.църква.След завладяването на Константинопол през 1453 г.църковното управление на всички православни християни в империята е поверено на Цариградска гръцка патриаршия.

В съответствие с шериатското право населението на Османската държава е разделено верски принцип-правомерни,т.е. мюсюлмани,и на неверници,сиреч гяури.Дискриминацията засяга човешкото достойнство на българите,лишава ги от верска свобода и възможности за нормално съществуване.

2.Управленска система

В Осм.имп е налице строга центарлизация на властта по модел на класическата източна деспотия.Цялата власт е в ръцете на едноличноуправляващ владетел-султан.Съвещателен орган на владетеля е цултанския диван,начело с велик везир.В него участват командирите на основните военни формации-бейлербейовете,агата на еничарите,главнокомандващият флота,дефтердарят,нишанджията,кадъаскерът.

3.Особености в стопанското развитие.

Потрадицията на азиатските стопанства земите в новозавоюваните територии се обявяват за собственост на държ.хазна и чрез тях се осигурява издръжката на спахийската конница и бюрократичния апарат.

Осм.аграрна с-ма обединява държавната собственост в/у земята –тимара,с частната-вакъфа,но обликът и се опт.главно от тимарската с-ма.За бълг.селянин това означава,че той трябва да плаща данък и на тимариота,и на държавата,т.е.подложен е на двойна данъчна експлоатация.

Вековното осм.владичество в бълг.земи забавя икономическото развитие и води до техническо и технологично изоставане на българите от останалия европейски свят.

Осм.законодателство задължава селянина да дава на спахията поземленоличен данък-испенч за християните и респ.-чифт за мюсюлманите..В/у цялата селскостопанска продукция селянинът плащал,отново на тимариота,десятък (юшур).Задължен е 7 дни в годината да разботи за тимариота.На държавата всички нейни немюсюлмански поданици плащат поголовен данък в пари-джизие.Мюсюлманите и християните се задължават да изпълняват.т.нар повинности-строежи на мостове,джамии,крепости.наред с тези задължения селяните са принудени да плащат на държавата и допълнителни данъци.

4.Отношение християнство-ислям.

Осм.имп.,както всички големи империи,е многонационална държава.Но в нейната вътрешна политика паралено действат две противостоящи тенденции:насилието на немюсюлманите,наследено от газавата,и правото им да изповядват своята вяра спред системата на милетите.Резултатът е превръщането на немюсюлманите във втрикачествени поданици.Нар.са неверници(гяури).

Преимуществата ,които имат мюсюл.над християните,създават тенденция за промяна на религията и за превръщането на христ.в мюсюлмани.В селата народът приема исляма преди всичко заради данъчните облекчения на мюсюлманите.

През 15-17 в. България преживява една от най-безплодните епохи в свеото ист.развитие.Бълг.нар е лишен от държ.организация,от духовно-църковна власт,от аристокрация и от интелигенция,от елементарни граждански и стопански права,окован във веригите на азиатска деспотия.