15. Гражданско право в Средновековна България. Семейно право. Наследствено право. Вещно право. Договорно право.

 

1) Правоспособност – Призната от средновековния правен ред възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения. Всяко лице е правоспособно от своето раждане до своята смърт. В Средновековна България неговата правоспособност зависи от различни обстоятелства: от икономическото и политическото положение на индивида-
Болярите и свободното градско население имат всеобхватна, пълна правоспособност; селяните имат ограничена правоспособност; робите са принципно неправоспособни, но все пак имат някои права, като например да се откупуват с труда си. От пола и семейното положение -пълна правоспособност има мъжът, на жената е по-ограничена, а на децата е най-ограничена. От принадлежността към задруга -всички задругари имат ограничена правоспособност; От поданството на лицата -първоначално правоспособни са били само българите, докато чужденците не. Постепенно с развитието на феодалните отношения по различни причини българските владетели започват да дават по-пълна и по-ограничена правоспособност на чуждите поданици.. Договорната правоспособност се дължи на международната търговия и на потребностите на болярското съсловие. С никой акт не се дава пълна правоспособност на всички чужденци във всички области на страната. С всеки отделен акт се дава такава на поданници на конкретна държава и за определено нещо.
В областта на облигационното право -най-често се дава правоспособност на чужденците да извършват търговска дейност. В областта на вещното право -на чуждестранните търговци се признава и правото да придобиват поземлена собственост.В областта на наследственото право- ако чуждестранен търговец умре в България, вещите му се връщат на роднините му. Ако няма на кого да бъдат предадени, се разпределят между държавата и общината.  Собствени съдилища
В някои случаи на чужденци (генуезците) се разрешава да имат собствени съдилища – екстериториалност, специална юрисдикция.
2) Дееспособност
Призната от средновековния правен ред възможност на едно лице да сключва самостоятелни правни сделки. Нашето средновековно право не определя една обща дееспособност на лицата, за да могат да извършват правни сделки. Дееспособността зависи от възрастта, пола, семейното положение (с най-голяма дееспособност е бащата, съпругът, съпругата може само с личното си имущество), психичното здраве (душевната болест дава по-ограничена дееспособност в областта на семейното и наследственото право), принадлежността към дадено съсловие.
Дори сключването на една и съща сделка според различните закони е възможно при различни ограничения – Еклогата, Номоканона и Синтагмата дават различни възрастови ограничения за сключване на брак.

Българско средновековно семейно право
През езическия период в България семейно-брачните отношения са се уреждали посредством обичайното право. По това време са били познати двуженството (бигамия), зестрата при женитба, кражбата на булката и други обичаи. След Покръстването вече тези отношения се регламентират от екложното право и от Номоканона, но обичайните норми са продължили да се взимат предвид. Преди да се осъществи бракосъчетание межди двама души, се пристъпва към годеж. Той представлява обещание между двама души, че ще се оженят. За да бъде осъществен обаче, има някои ограничения: лицата трябва да са навършили 7-годишна възраст, а родителите им трябва да са дали съгласие. Този договор е със светски характер, при неговото сключване се разменят дарове като гаранция за сключването на брака. Ако брак не се състои, виновната страна е длъжна да върне получените дарове и губи тези, които е дала.
Според Еклогата сключването на брак е религиозен християнски и светски договор, а като тайнство изисква специален ритуал – венчавка. Сключването на този договор е уредено в Еклогата, Номоканона, както и в Азбучната Синтагма.
За да се сключи брак, има няколко изисквания:
1)минимална възраст; Еклогата: младежи: 15 г.<>девойки: 13 г. Номоканона: младежи: 18 г. <> девойки: 16 г.
Синтагмата: младежи: 20 г. <> девойки: 18 г.2)Съгласие на годениците и родителите им; 3)годениците да са християни.
Съществуват и няколко пречки за сключване на брак:
Кръвно родство по права линия и съребрена линия до шеста степен (т.е. втори братовчеди) между годениците;
Родство по сватовство (свекър и снаха, мащеха и заварен син и т.н.); Духовно родство (кръстник и кръщелница);
Душевна болест на някой от годениците (според Номоканона).
Основания за прекратяване на брака: Изневяра на съпругата; Опит за убийство на другия; Тежка болест на единия съпруг; Лудост (според Номоканона); Импотентност на мъжа за 3 год.; Тригодишно отсъствие от дома (според Номоканона); Сифилис (според Номоканона); Тежко пиянство (според Номоканона); Ако жената гуляе с други мъже (според Синтагмата); Ако жената ходи на баня с други мъже (според Синтагмата); Ако жената нощува извън дома (според Синтагмата); Ако мъжът злоупотребява с целомъдрието на жена си (според Синтагмата).

Българско средновековно наследствено право 1) Характеристика За да се говори за наследство и наследствено право, преди всичко трябва вече да съществува частната собственост – колективна такава не може да се наследява. Интерес за развитието на наследственото право като правен отрасъл има имотната прослойка. Наследство наричаме имуществото на дадено лице, което остава след неговата смърт (това имущество може да включва както земя и имоти, така и права и задължения). Българското средновековно наследствено право се урежда в Еклогата и в Синтагмата на Матей Властар.
2) Начини на наследяване
Наследяване по завещание -завещанието е едностранен договор, формален (изисква се някаква форма за валидност от закона), завещателят може да го отмени ако реши, правен акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си след своята смърт. Съответно завещанието може да влезе в сила едва след смъртта на завещателя. Валидно е последното по време завещание, в случай че лицето е изготвило повече от едно такова. Предходното би могло да бъде валидно само в частта, в която не противоречи с последното.
За да е валидно едно завещание, според Еклогата има няколко изисквания:
Завещателят трябва да бъде пълнолетен (над 15 г. за мъже и 13 г. за жени), душевно здрав и собственик на вещта;
Формата на завещанието може да бъде и писмена, и устна; Завещанието трябва да бъде изготвено пред свидетели – 7 или 5 души, допускат се 3 в извън населено място или 2, ако войник прави завещание на бойното поле. Те трябва да присъстват едновременно на място, а ако формата е писмена – да се разпишат;  В Еклогата има разпоредба, която защитава децата, според нея винаги има запазена за тях част от имуществото на техния родител, която при всички положения остава за тях. Това е т.нар. фалкидиева четвърт, като размерът й зависи от броя на децата: до 4 деца – 1/3, над 5 – 1/2). С останалата част от имуществото си, лицето разполага както намери за добре.  Според Еклогата, ако от брака няма деца, съпругата получава 1/4 от наследството.
Наследяване по закон -Това става в случай, че няма завещание, имуществото се наследява от кръвните роднини.
Кръвно родство е налице между лица, произхождащи едно от друго (права линия) или които имат общ родоначалник (съребрена линия). Степента на родство се определя посредством броя раждания, които стоят между две лица.
Права линия ->майка/баща <> дете I степен ;баба/дядо <> внук II степен ;прабаба/прадядо <> правнук III степен
Съребрена линия :брат <> сестра II степен ;чичо/леля <> племенник III степен :първи братовчеди IV степен
Групи законни наследници
>> низходящи -Надолу по правата линия; ако има деца, внуците не наследяват; децата наследяват по равно, независимо от пола. Те могат да бъдат лишени от наследство в случай на: побой над наследодателя; тежка обида над него; отправяне на обвинение за престъпление към него; конспирация против неговия живот; магьосничество, отказ за встъпване в брак при девойките и др.
> възходящи -Нагоре по правата линия;

> братя и сестри – ако пълнокръвните братя и сестри са мъртви, наследяват децата им (първите братовчеди);
> еднокръвни (общ баща, различни майки) и едноутробни (обща майка, различни бащи) братя и сестри;
> останалите съребрени роднини .
Съпругът (съпругата) не е кръвен роднина, стои едва след петте групи наследници. Ако наследодателят няма кръвни роднини от петте групи, а има съпруга – тя наследява половината от имуществото му, като другата половина се дава на държавата. Ако няма съпруга, наследството се дели между държавата (1/2) и църквата (1/2).
Приемане на наследството: Наследниците трябва да направят волеизявление, че приемат наследството (то може да включва и права и задължения). То бива: изрично (устно или писмено), мълчаливо (показва, че приема наследството само с действията си); Може да бъде и направо или по опис (изписвайки какво е приел).

Българско средновековно облигационно право
1) Характеристика Развитието на облигационното право е доказателство за развитието на феодалната собственост и за степента на развитие на стокообмена. Основно съдържание на облигационното право са различните видове договори, чрез които се осъществява размяната на материалните блага. У нас договорното право се урежда преди всичко в Еклогата, но също и в Земеделския закон и Синтагмата на Матей Властар. Писаното екложно право едва ли е било познато в условията на натуралното стопанство, обменът става по обичайното право.
2) Видове договори
– Договор за покупко-продажба -При този договор едно лице прехвърля собствеността върху дадена вещ на друго лице срещу определена сума, била тя и в натура. По своя характер той е формален. Според Еклогата и Азбучната Синтагма този договор може да бъде осъществен в уста или писмена форма. Този договор е консенсуален, т.е. двете страни трябва да постигнат договорка относно цената на вещта. Дава се и задатък (капаро). В Синтагмата се предвижда санкция за спекулации при покупко-продажба.
– Договор за замяна -Този е най-широко разпространеният договор в Средновековна България. Не е формиран от екложното право, защото замяната се урежда според обичайното право. В чл. 3 в Земеделския закон се урежда замяната на земя – договорът за замяна на земя е формален, а тя трябва да се извърши в присъствието на свидетели.
– Договор за заем на вещи -Заемателят получава правото да ползва определени вещи за определен период и се задължава да ги върне в същия вид, количество и качество. Заемателят няма право да иска отсрочки, залогът е или парична сума или някаква друга ценна вещ, която се дава на заемодателя като гаранция. Ако заемателят не изпълни договора, другата страна има право да продаде залога и да удържи сумата, необходима за възстановяване на заема, като обаче преди да предприеме подобни действия, е длъжен да предупреди заемателя пред свидетели.
– Договор за наем на вещ (аренда) -Наемодателят отстъпва временно ползване на дадена вещ на друго наемател срещу определена цена. Този договор е неформален, има устна и писмена форма. Консенсуален е – страните трябва да постигнат единодушие по условията на договора (най-дългия възможен срок за наем е 29 години). В Земеделския закон се регламентира единствено наема на земя, известен под две форми: исполичарство (плаща се половината от продукцията) и мортитство (плаща се 1/10 от продукцията). В него забелязваме засилена защита за наемодателя, като няма значение дали е имотен или малоимотен.
Наемът на големи поземлени участъци (емфитевзи) не е познат в българското средновековно право.
– Договор за наем на труд или трудов резултат -В известните ни извори и юридически сборници не са регламентирани договори за наем на труд, нито за изработки (трудови резултати). През Средновековието трудът на селяните е бил използван от имотната прослойка без това да се отразява в договори. Тези за наем на трудов резултат се сключват между средновековните занаятчии и тези, които се нуждаят от труда им. Те са неформални и се уреждат от обичайното право.
– Договор за дарение -При този договор дарителят отстъпва на надарения собствеността върху вещ или пари с дарствени намерения – безвъзмезден и формален договор. Дарителят трябва да бъде здрав психически, пълнолетен и да е собственик на имуществото. Трябва да има и свидетели – 5 в населено и 3 в извън населено място. Регламентирани са и условията за разваляне на договора:
ако надареният се е оказал неблагодарен;  ако надареният е причинил твърде голяма вреда на дарителя (побой, обида и др.)  ако надареният е конспирирал срещу живота на дарителя; ако надареният не е изпълнил определените условия, които е са били оказани, за да получи дарението.
– Договор за влог Влогоприемателят получава чужда вещ, за да я пази определено време и след това да я върне на нейния собственик. Еклогата защитава влогодателя. Ако влогоприемателят откаже да върне вещта, то той трябва да го направи в двоен размер. В случай на повреда или кражба на влога, влогоприемателят е длъжен да възстанови влога, освен в случай на повреда и на негови лични вещи.
– Договор за дружество При този договор повече от едно лица се обедняват около извършването на определена дейност, след което печалбата или загубата от нея се разделя по равно.
Сключването на изброените договори ни показва развитие на стопанските отношения в Средновековна България.