А. Тертеровци – Георги I Тертер поставя началото на втората династия управлявала Търновското царство, след Асеневци. С известно прекъсване (поради татарската хегемония) нейните представители заемат престола от 1280 до 1323г. Тя дава на Б-я 3ма владетели: Георги I Тертер ( 1280-1292); Теодор Светослав (1300-1321) и Георго II Тертер (1321-1322);
- Георги I Тертер
- Той се заема със стабилизирането на д-вата. През 1281 той решава да се включи в антивизантийска коалиция към която се присъединяват Сърбия, Унгария и Венеция. Визант.дипломация търси помощ от татаркия хан Ногай. Той се отзовава и татарската орда опустошава североизт. бълг. земи и българите.
- Наред с Б-я и В-я към 80те год. на 13ти в. като важен фактор на Б-я п-в се очертава сръбската д-ва. Амбициите на сръбските владетели са за терит.разширение. За това благоприятства и упадъкът на Б-я. Първото проникване на сърбите в Сев. Македония е през 1282. Георги I Тертер не реагира дори и по дипломатически път. Той предпочита да уреди отношенията си със Сърбия чрез династичен брак.
- Той се помирява с новият виз. император Андроник II Палеолог,благодарение на което в страната се завръща престолонаследнкът Теодор Светослав ,който е обявен за съцар на своя баща.
- Много скоро след ново тартарско нахлуване през 1285 Георги I Тертер е принуден не само да признае тартарския васал , но и да изпрати двете си деца като заложници.
- Накрая Георги I Тертер е заловен от византийците и изпратен на заточение.
- От 1292 до 1300 год на престола на бълг.д-ва стоят татари.
- Болярина Смилец (1292-1298); Жената на Смилец а след това синът му Йоан ; Чакра (1300г). Възцаряването на Чакра е връх на национ. унижение,което довежда бг царство до дъното на упадъкът.
- Теодор Светослав (1300-1321)
- Възцаряването му слага край на татарската хегемония в страната. Той предприема стъпки за укрепване на царската власт и ограничаване на болярския сепаратизъм. Възстановена е бг власт в Югоизт.Тракия.Но въпреки усилията сепаратизмът на стихва, някои области добиват облика на самостоятелни владения.Безсилието на бг царство превръща земите в Македония в лесна плячка за сърбите.
- В такава сложна обстановка след внезапната смърт на Георги II Тертер през 1322 прекъсва краткото съществуване на тази денастия
Б.Шишмановци
- Михаил III Шишман (1323-1330)
По време на неговото управление са продължени усилията за запазване териториалната цялост на страната. Въпреки това през 1330 Б-я понася едно от най-тежките си поражения в битката при Велбъдж, която открива пътя на Сърбия към Македония. Михаил III Шишман умира.
- Иван Александър (1331-1371)
- Той урежда трайно отношенията със Сърбия.
- Династичните бракове и съюзи гарантират спокойствие на д-вата,но отношенията с Византия остават все още враждебни.
- Решителната битка м/у бълг и византийци става на 18 юли 1332 при Русокрасто. Византийците са разгромени. Това е последната успешна бълг. изява.Черноморските градове преминават в бг владение и е сключен мир.
- През 1340 г. бг цар се влюбва в еврейката Сара ,заради която отстранява първата си съпруга Теодора, от която е Йоан Срацимир. Сара приема името Теодора. От нея има двама сина Иван Шишман и Йоан Асен.
- Иван Александър разделя бълг. царство на 2 – оставя Търново на Иван Шишман, а Видин на Иван Срацимир. Разделението се оказва фатално.
- През 1344 виз. императрица се обръща за помощ към Иван Александър. Сключен е военен договор. Клаузи: Б-я получава обратно 9 големи града в Тракия и Род. област, а в замяна на това Иван Александър се задължава да окаже военна помощ на малолетният император, който е на власт.
- При царуването на Иван Александър болярският сепаратизъм се засилва.
- Започналият упадък на бг д-ва не се дължи само на неуспехите на Иван Александър, а и в резултат на редица външни фактори, сред които основният е появата на турците на Балканския п-в.
- През 1354 г. османците завладяват целият Галиполски п-в. С това се поставя началото на трайното османско настаняване на Балк.п-в. За кратко време султан Мурад I завладява Димотика, Одрин, Пловдив, Боруй и др. градове в Тракия.
- През 1364 избухва последната българо-визант. война. Бълг. цар използва за съюзници турците, а виз имп. – графа на Савоя. Окупирани са голяма част от крепостите по бг Черноморие.
- През 1365 Видинско царство в превърнато в унгарски банат, а Иван Срацимир – пленен.
- През 1369 Йоан Александър успява да върне Видинската крепост,след което умира.
Независимо от проблемите средновековната култура по времето на Иван Александър е в подем. Столицата Търново е културен и религиозен център. Царят подпомага строителлството на църкви и манастири. Времето на неговото властване се смята за последният период на относителна стабилност на бг д-ва, преди завладяването и от турците.
- Иван Шишман (1371-1393) – първороден си на Иван Александър, във Видин като самостоятелен управител остава Иван Срацимир. След 1371 двете царства са напълно откъснати едно от друго.
ЕТАПИ НА ОСМАНСКОТО ЗАВОЕВАНИЕ
Първи – започва слес превземането на Одрин. Б-я губи териториите си в Източна Тракия;
Втори – след смъртта на Иван Александър през 1371. Отношенията м/у бълг и османци се изострят след битката при Черномен през 1371 – бг войска е разбита. Хиляди бълг са отведени и продадени в робство. През 1385 пада софийската крепост;
Трети – започва след битката при Плочник (1387), в която османците са разбити от сърби и босненци. Завзети са нови градове. Иван Шишман е принуден да подпише нов мирен дог и да предаде Силистра на османците. През този етап Мурад I е убит, на негово място идва доста по решителния – Баязид I Илдаръм.
Четвърти – започва 1393 г.Търново пада на 17 юли 1393. От столицата е прогонен и патриарх Евтимий. Турците се опитват масово да помохамеданчат жителите на столицата. През 1395 османците превземат Никопол.
Пети – започва 1396. Кръстоносната войска достига Видин. Без бой крал Сигизмуд влиза и прогонва местния турски гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитта и се обявява за съюзник на кръстоносците. Но на 25 сеп 1396 кръстоносната войска е разбита от войските на Баязид. Той превзема Видин. С падането на Видин под османска власт, изчезва българската държавност.
Територията на последното българско царство е превърната в османски санджак.
