11. Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система – данъци, такси и глоби.


1) Социална структура

По това време българското население се дели на крепостно селячество и болярско съсловие. Феодалните отношения са в своя разцвет през XI-XII в. По-голямата част от населението са крепостните селяни. Тяхното закрепостяване започва още по времето на Първата българска държава, но през XIII-XIV в. вече селячеството е в крепостна зависимост от царя и неговите боляри.
Сред крепостните селяни съществува известна диференциация:
парици и клирици – това са зависими селяни с еднакъв социален статус; първите са закрепостени към светски феодали, а вторите – към духовни; и двата вида са трайни владелци и обработват земи със собствен добитък, като феодалите получава т.нар. феодална рента (част от произведеното от селяните им се дава), която е натурална.
отроци – трайно закрепостени съм болярина, нямат право да търсят защита дори от царския съд; нямат собственост и не обработват земя;
Сред градското съсловие също има разделение:
боляри и висше православно духовенство – това са привилегированите прослойки, които притежават имения и материални ресурси, имунитети и независимост; делят се на велики и малки боляри*; не всички боляри са държавни служители, както и не всички държавни служители са задължително боляри.
градска аристокрация
занаятчии и дребни търговци
богати търговци

2) Административно-териториално деление:
Териториалните единици са хори (еквивалентни на комитатите), начело със севаст; катепанакиони, начело с катепани; градски общини, начело с кефалия; съществува и дукът, който е над катепана и е подчинен на севаста.

3) Обществено-политическо устройство

Владетел
> Титулува се цар и самодържец;
> Властта му има божествен произход и е неограничена – според Теократично-патримониалната теория (Държавата е патримониум, собственост на владетеля. Това води до отъждествяването на владетеля и държавата и до разбирането, че след смъртта на царя, властта трябва да остане в ръцете на наследник от неговата фамилия. Ето защо владетелят е изобразяван, държащ в едната си ръка скиптър, а в другата земното кълбо).
> Владетелят е върховен съдия, законодател и военачалник;
> Той представлява държавата в международните преговори, подписва договори от нейно име;
> Властта му е пожизнена и наследствена; преминава в ръцете на първородния син, като има и изключения, ако наследникът е малолетен, се назначава регентски съвет, а ако няма такъв, новият цар се избира от болярския съвет;
> Атрибутите на царската власт са трон, корона, скиптър, червени ботуши и пурпурна мантия – заимствани от византийските.

Други висши длъжности
> Велик логотет – пръв помощник на царя, еквивалент на кавхана, начело на държавната администрация;
> Протовестиарий – финансов министър, ръководител на държавната хазна (докато във Византия императорската хазна е отделна от държавната, в България тя е само една);
> Велик воевода – помощник на царя в управлението на войските;
> Протостатор – друг военен помощник;
> Болярски съвет – съвещателен колективен орган; има и съдебни функции; освен болярите, в него вече влиза и българският патриарх; след XIII-XIV в. се превръща в репресивен орган;
> Църковно-народен събор – извънреден съдебен трибунал; извършва репресии по отношение на разпространените ереси.

Има редица длъжностни лица, които макар да са пряко свързани с царя, не изпълняват административни функции:
> Велик примикюр – маршал на двора, организатор на дворцови церемонии;
> Протокилиот – царски адютант, грижи се за спокойствието в царските покои;
> Епикерний – царски виночерпец.

Въвеждат се и титли за благородство, които са единствено белег на висок съсловен ранг (напр. деспот и севастократор) и се дават предимно на роднини на царя.

Военни длъжности
> Кастрофилакс – управител на крепост;
> Алагатор – командир на ескадрон;
> Находник – царски пратеник и др.

Финансови длъжности
> Практор – означава държавен служител и данъчен чиновник;
> Десектар – събира натуралния десятък;
> Перпераки – бирници, които събират паричния данък перпера;
> Аподохатори – завеждащи складове.

Данъци
> Натурален десятък – основен данък;
> Димнина – данък за всяко „огнище“ (домакинство);
> Волоберщица – поземлен данък;
> Перпера – паричен данък;
> Каноникон – църковен данък;
> Косвени налози – натурални данъци.

Такси
> Комод – възнаграждение за бирника;
> Аподохия – за завеждащия склад;
> Мостнина – такса за преминаване на мост;
> Кошарщина – такса за построяване на на кошара и др.

Глоби – ако на територията на някое длъжностно лице се извърши престъпление и убиецът не бъде заловен, то трябва да заплати глоба:
> Фун – за убийство;
> Конски тат – за кражба на кон;
> Девичи разбой – за кражба на мома и др.

Ангарии
> Мита – задължение на населението да осигурява храна на преминала през населеното място царска войска или чиновници

Съдебни правомощия освен царя, имат и практорите (означава държавен служител и данъчен чиновник), севастите (управителите на най-голямата териториална единица – хората), ватасите (имат също и финансови и административни правомощия). Сведения за това намираме в Мрачката грамота (от 1347 г. – от цар Иван Александър – за манастира „Св. Никола“ в местност Мраката, до София).

При централното и провинциалното управление се наблюдават две основни тенденции – броят на царските чиновници нараства трайно, а византийските наименования започват да се заменят с българска терминология.

_________________________
* През VII-X в. това деление не съществува още.